Новини

          На 6 февруари на 89 години почина монахиня Екатерина  ( в света Кина Димитрова Згурова)   - игумения на манастира „Св. Рождество Богородично” в Калофер –  м. Бяла река.  Родена е на 5 август 1928 г. в родопското село Полковник Серафимово. Нейното семейство е дало 4 монахини – сестра Екатерина и три монахини в Сопотския метох – игумения Теодора, нейната бивша снаха, монахиня Серафима – племенница, и монахиня Херувима – родна сестра.

  През 1953 г. постъпва като послушница в Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично”. Постригана е през 1958 г. на Томина неделя от Българския патриарх Кирил.

  След 65 години служба на Бога се представи в Господа на 6 февруари 2018 г.

  Бог да я прости!

       На 4 февруари, Неделя на Блудния син, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений,  възглави архиерейска св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни с благоговение смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова.

  Десетки благочестиви християни присъстваха на светата богослужба, дошли с духовна радост и искрена вяра в Бога да съучастват молитвено в благодатта на светата Литургия.  С подобаващо внимание и  смирение те изслушаха литургийното Евангелие, прочетено от протодякон Илиян Александров - притчата за Блудния син, предадена ни от св. ап. и евангелист Лука. По време на Причастния канон Преосвещения епископ Арсений се обърна към боголюбивите миряни с пастирско слово, в което разтълкува притчата. Архиереят изтъкна, че няма грях – освен хулата към Светия Дух,  който Бог не би простил, стига  човек се разкае искрено.

  „Ние си припомняме днес  притчата за Блудния син в предверието на Великия пост – особено време в живота на всеки един от нас. Постът ни се дава, за да преосмислим всичко, да се помолим, да оценим своя живот, своите постъпки, мисли, да ги подложим на безпристрастен съд – на вътрешния съд на гласа на своята съвест и да се помолим на Господ за опрощение на своите грехове и за избавление от греховния плен. И нека за всеки един от нас притчата за Блудния син да стане източник на надежда - затова, че Бог ще ни прости, ще ни изцели от греховете – и настоящи, и минали, ще ни помогне да намерим мир и житейска радост в общение с Него в дома на Небесния Отец само тогава, когато ние принесем покаяние и се разкайваме за своите грехове. Амин.” – каза още Преосвещеният епископ Арсений. В края на богослужението епископ той преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

      На 4 февруари, 17 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик бе отслужена архиерейска света Литургия, възглавена от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на околията прот. Боян Кочев и енорийският свещеник Максим Ничев.

  В края на утренята архиереят отслужи последованието на петохлебието за здраве и благоденствие на жителите на града. По време на Причастния канон беше прочетена проповед върху неделното евангелско четиво.

  В края на богослужението епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за Блудния син, в което каза:  

  „Небесният наш Отец никога не би се отрекъл от нас, грешните, колкото и каквито и грехове да сме сторили. Стига само като днешния изгубен, Блуден син и ние, загубени в греховността си, да се осъзнаем и кажем: „Господи, като човеци съгрешихме, а Ти като милостив Бог - прости ни!”. И тогава Бог се радва повече от който и да е земен баща и не само би заклал за нас угоено теле, но и много повече – отваря за нас вратите на Своето Царство и ни дава небесна, спасителна, благодатна, вечна, Райска радост.

  Не случайно именно в тези дни Светата Църква ни напомня примера на Блудния син, за да имаме време да се вгледаме в дълбочината на сърцето си и видим дали и ние не сме блудни синове, отдалечили се прекалено много от Дома на своя Отец, изпаднали в немилост поради греховете си. Нека отделим време  и се вгледаме в греховността си. След броени дни ще молим Бог да ни даде да виждаме своите грехове, а не тези на брата си. Нека се подготвим с усърдна вяра и молитва, с любов в сърцата си и да застанем и ние като Блудния син пред Небесния ни Отец с просбата Той да ни оправдае, да ни умие и удостои да седнем с Него на трапезата в Неговото Царство”.

 В края на богослужението епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

                                              Духовното тържество  завърши с многолетствие.

     На 2 февруари  Светата Църква чества един от 12-те Господски празници - Сретение Господне, когато четиридесетдневният Богомладенец Иисус Христос бил донесен във ветхозаветния храм. 

  На този ден своя храмов празник отбеляза и едноименният храм в брациговското село Козарско, Пещерска духовна околия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай светата Литургия беше възглавена от Константийски епископ Яков, викарий на митрополита, в съслужение със свещеноиконом Любомир Траянов, архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, председателя на храма свещ. Христо Булев, свещ. Паун Петков, председател на храм „Св. Димитър“ в с. Исперихово и прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия.

  В своята проповед в края на богослужението епископ Яков разказа за срещата на дивния Божи угодник св. Симеон с Богомладенеца.

  „Праведният старец Симеон, един от 72 -мата, превели Библията на гръцки език, се усъмнил в това, че е възможно Девица да зачене и роди според думите на св. пр. Исаия и решил да заличи думата „Девица“ и я подмени. Ангел Господен обаче го спрял и засвидетелствал, че Симеон ще дочака изпълнението на това пророчество. Три столетия изминали оттогава и един ден по внушение на Светия Дух този свят старец тръгнал към храма Господен, за да стане първият свидетел, че наистина Девица е заченала и родила Син и този Син е обещаният Месия. Ръката, която искаше да изтрие пророчеството, сама сега свидетелствуваше, прегръщайки Богомладенеца. Благочестивият старец с радост се обърнал към Бога и казал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си смиром!“. С това той показал на всички, че така чаканото събитие вече се изпълнило и е готов с примирена душа да си отиде от този свят. Старецът се обърнал и към чаканата от него Девица с думите, че Чедото й ще стане изпитание за много народи и за Него ще спорят и ще си противоречат мнозина. Праведникът пророчествувал и за самата нея, че „меч ще прониже душата“ й, предсказвайки Кръстната смърт на нейния Син – смърт, която изкупи човека от ада.

  Братя и сестри, праведният Симеон бил призван да засвидетелства Раждането на Спасителя. Ние пък сме призвани да свидетелствуваме, че Той е жив и днес. Настъпват благодатните дни на Великия пост, когато можем да се обърнем навътре в себе си, да издирим там греховете си и заставайки пред лицето на Бога да кажем: „Господи, помилуй!“ Така ще покажем, че чуваме Спасителя, Който и днес чука на вратите на нашето сърце и ни кани на Своята трапеза. И както свети Симеон се примирил и подготвил за заминаването си във вечността, така и нашата душа ще се очисти и примири с Бога, за да бъде готова и тя за срещата със Спасителя“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай на всички жители на село Козарско и Пещерска духовна околия.

    Духовното тържество завърши с многолетствие.