Новини

           На 2 март в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив беше отслужено Малко повечерие с Молебния канон към Пресвета Богородица и втората статия от Богородичния акатист.  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният  Знеполски  епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия,  и митрополитският протодякон Илиян Александров.  Красивите песнопения от канона изпълниха антифонно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и свещеници от града, сред които бе ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия.

  Вървейки по пътя на спасителния Велик пост, множество християни изпълниха с духовна радост митрополитския храм, за да съучастват молитвено във вечерното богослужение.  Втората статия от Богородичния акатист бе прочетена от Негово Преосвещенство епископ Арсений пред чудотворната икона с образа на Божията Майка „Пантанаса - Всецарица”, известна с благодатна помощ към страдащите.

  В края на Малкото повечерие епископ Арсений се обърна към богомолния народ с думи за Пресвета Богородица, с които изтъкна  безкрайната милост на Божията Майка към тези, които се обръщат с вяра и любов към Нейния Син.

  "Не случайно християнският род я зове „Застъпница”.  Тя е Застъпница и за бедни и  богати, и за болни и за здрави, за всички. Божията Майка помага на онези, които обичат Нейния възлюбен Син. И тази вечер, възнасяйки молитвено пение към Богоматер, да изпросим от Нея да запази нашето многострадално Отечество от всяко зло, а ние да съгреем сърцата си с искрената Христова вяра, която вяра да пренесем през всичките дни и години на живота си” – каза още епископ Арсений, който преподаде архипастирския благослов на  Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

        На 26 февруари се представи в Господа ставрофорен свещеноиконом Петко Хаджиламбрев, дългогодишен архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия. На 27 февруари в храм “Успение Богородично” в Асеновград  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи заупокойното последование на опелото над новопредставилия се отец Петко. На опелото присъстваха множество миряни, кметът г-н Емил Караиванов и много свещеници от града и духовната околия. Митрополит Николай изрази своето отеческо прискърбие за загубата на достойния свещеник на родната църква пред енорияшите и семейството му. Владиката призова всички никога да не забравят добродетелите на покойния свещенослужител и да се молят за него, за да упокои Господ душата му в селенията на праведните. След опелото отец Петко бе погребан в двора на енорийския храм, в който служеше от 1975 г.

  Ставрофорен свещеноиконом Петко Хаджиламбрев е роден на 14 ноември 1945 г. в с. Куклен.

  Основно образование получава в родното си село. 

  През 1965 г. завършва Софийската духовна семинария, която се намира тогава в Черепиш,  а през 1974 г. завършва задочно Духовната академия ”Св. Климент Охридски” в гр.София.

  Ръкоположен е за свещеник от приснопаметния Пловдивски митрополит Варлаам на 14 октомври  1969 г. в Пазарджик и е назначен за енорийски свещеник при храм „Св. Петка” в с. Семчиново, Пазарджишка духовна околия.

  От 16 декември 1971 г. е енорийски свещеник при храм „Св. Георги” в гр. Първомай, а от 1 март 1975 г. е назначен за енорийски свещеник при църквата „Успение Богородично” в гр. Асеновград.

   Със заповед на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений от 1 май 1990 г. му е възложено да завежда като втора енория вакантните енории при храмовете „Рождество Богородично” в с. Яврово и „Св. Архангел Михаил” в с. Лясково.

  От 15 март 1999 г. е архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия”. От 2011 г. служи като празничен свещенослужител  при храмовете „Успение Богородично” в гр. Асеновград, „Рождество Богородично” в с. Яврово и „Св.  Архангел Михаил” в с. Лясково до сетния си дъх.

  Почина на 26 февруари 2018 г. след прекаран инсулт.

  Бог да го прости!

          На 26 февруари честваме дивния Божи угодник св. Серафим Софийски Чудотворец. Богучарският архиепископ Серафим (Соболев) бе канонизиран през февруари 2016-а година от Българската и Руската православни църкви след многобройни свидетелства на милосърдие, изцеления и чудотворство както приживе, така и след блаженото успение на Владика Серафим.

 С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений  възглави Преждеосвещена св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.  В съслужение с него бяха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска  митрополия, свещеник Георги Димитров, ефимерий на Кукленската света обител, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Боголюбиви миряни дойдоха на богослужението, за да възнесат молитвите си към Бога и празнувания светец.  В края на светата Литургия епископ Арсений прочете молитва пред иконата на св. Серафим Софийски Чудотворец, която украсява и благославя митрополитския храм. Епископ Арсений попроси от светителя да закриля, упътва и просвети всички, които с любов се обръщат към него в молитвите си и като дивен Чудотворец да не престава никога да показва своята милост към всички нас, предстоейеки пред Пастиреначалника Господ Иисус Христос.

       Благодатно и спасително Тържество на Православието изживяха богоспасяемият град Пловдив и верният Божи народ на 25 февруари, Неделя Православна – първата неделя на Великия пост, когато чудотворни икони, светини и свети мощи от много храмове и манастири в епархията украсиха митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.  Неделята се нарича Православна, защото на този ден Църквата почита паметта на всички борци за тържеството на Православието - велики учители, изповедници и мъченици за Светата Православна вяра.

  На този голям празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в съслужение с Преосвещените епископи Знеполски Арсений,  Белоградчишки Поликарп и Константийски Яков, ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещоиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, архимандрит Висарион – архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, храмовото духовенство, свещеници от града и епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Вартоломей. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Стотици благочестиви християни присъстваха на богослуженията и се поклониха с вяра и благоговение на светините, които бяха донесени по традиция за празника - частицата от Светия Животворящ Кръст Господен от манастира „Света Троица” на Кръстова Гора, чудотворните икони с образа на  Божията Майка „Златна ябълка”,  „Всецарица” и „Радост всех скорбящих”, иконата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, частици от мощите на  Св. Климент Охридски, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Лука, архиеп. Кримски и още много благодатни съкровища на богохранимата Пловдивска епархия. След края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи  чинопоследованието  Тържество на Православието, свързано с победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (VІІІ век), по време на което се обърна към присъстващите с архипастирско слово. Владиката се спря на вековните борби за утвърждаване на Светата Православна вяра  и направи паралел между миналото и настоящето.  

  „Спомняйки си онези времена ние, съвременните християни, трябва да се замислим каква е тази вяра, за която така са се борили Отците. Действително, ако хвърлим поглед на цялата история след Христос, можем да засвидетелстваме, че никакво друго човешко убеждение, никакъв друг мироглед не е изпитал върху себе си толкова опити да бъде изопачен или разрушен.  Тези опити са предприемани на различни нива – на нивото на мисълта, на философията, на практиката и накрая – на нивото  на държавната политика. Ние знаем, че отстояването на истината никога не е било просто и лесно. То е изисквало мъжество, твърдост на духа, сила на вярата, сила на убеждението.

  Многото опити да се отслаби вярата, да я извадят от живота на хората, започвали с въздействие върху съзнанието, върху ума. Ересите били и интелектуални предизвикателства за православието. Позовавайки се на пастирска целесъобразност, на някаква логика, на „здравия” уж смисъл, позовавайки се даже на необходимостта за поддържане на благочестието, еретиците се опитали да внедрят в съзнанието на Църквата лъжливи истини, разрушаващи същинската Истина. Такъв род интелектуални опити по-често от всичко завършвали със страшна борба, когато с всички сили Църквата трябвало да защитава православната вяра и с Божията милост тя я защитавала.

  Нищо не се е променило от тези стародавни години. И днес върху нашето съзнание се стоварва огромен информационен поток, който се опитва да разруши православната вяра. Няма нищо ново, все същото, което е било в продължение на 2000 години. Но както в миналото, така и сега, има опити да се отслаби или измени вярата, да се подхвърли на съмнение, да се осмее, да се покаже нейната нежизнеспособност, ненужност за съвременния човек. Всички тези опити никога не се увенчават с успех, защото Сам Бог е дал на хората дара на вярата и Той помага на всеки вярващ да пази този дар. Както забележително е казал св. Йоан Златоуст: „Свойство на вярата е това, че тя се утвърждава, когато въстават против нея.” Така е било в миналото, така става и днес.

  А защо ни е нужно да пазим вярата?  За какво тя е нужна на съвременния човек, когато у него има такава сила – силата на разума, силата на технологиите, силата на парите, силата на организациите? Може би, опирайки се на всички тези сили, да се успее да се даде на човека някакво щастие. Но щастие да се построи без Бога е невъзможно. Невъзможно е да се построи без Бога Царството Небесно на земята. Целият път на човешкия род свидетелства, че тази цел е непостижима с човешки средства. Царството Божие се съжизда с Божията сила в отговор на нашата вяра. А Царството Божие – това е и тържество на живота, на правдата, на мира, на любовта и радостта. Царството Божие е това, което човек съзнателно или несъзнателно възприема като цел на своето битие, като висше щастие. И вярата дава възможност на хората да достигнат тази цел, да достигнат Божието Царство още тук, на земята, създавайки това Царство според словото Божие в своето сърце.

  Навярно главната причина, поради която Православната вяра е несъкрушима, се заключава в това, че чрез тази вяра хората придобиват такъв опит на живот с Бога, който превишава всички радости на земния свят.  Изразявайки своето упование в Господа, че Той, давайки ни великото съкровище на Православната вяра,  ще ни помогне да я съхраним, да я оградим от всякакви изкушения и напасти,  ще помогне и да устоим  на съблазните на тоя век, ще ни помогне да устроим върху тази наша вяра нашият живот заради Царството Божие. Амин. ”

  Владиката честити на всички празника Тържество на Православието и благослови верния Божи народ. Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. Духовният празник на Неделя Православна  завърши с литийно шествиe, което с високо вдигнати хоругви, всички икони  и светини начело, следвани от архиерея на Пловдивска епархия, викарните епископи, свещенослужителите и верния Божи народ, обиколи тържествуващо митрополитския храм  „Св. вмчца Марина”.