„Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали” (Йн. 20:29)
На 15 април, Втора Неделя след Пасха – Томина, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” бе отслужена архиерейска св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и дякон Николай Ангелчев. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 
В последния ден на Светлата седмица многоброен богомолен народ дойде на светата богослужба, още подвластен на чудото на Христовото Възкресение и преизпълнен с неотшумяваща пасхална радост. В Неделя на апостол Тома, когато Църквата възпява „доброто” неверие, всички с наведени глави изслушаха Евангелското повествование за явяването на Възкръсналия Господ Иисус Христос на апостолите в присъствието и на Тома (Йн. 20:26–29), станал след това един от най-ревностните Христови апостоли с неразрушима вяра в Господа. По време на светата Литургия Негово Преосвещенство епископ Арсений прочете проповед за днешния празник, в която се спря на неверието и скептицизма на съвременния човек, искащ неопровержими доказателства за Божието битие.
„Ние сме повярвали не защото сме видели Бога, но защото сме усетили Неговото живо присъствие в нашите сърца” – каза в словото си епископ Арсений, който нарече присъстващите благочестиви миряни свидетели на Христовото Възкресение в света около нас.
В края на богослужението викарният епископ преподаде светителския архипарстирски благослов на правоправящия архиерей на Пловдивска епархия – Високопреосвещения митрополит Николай заедно с молитвени пожелания за неотслабваща радост във Възкръсналия Победител на ада и преизобилна помощ свише в ежедневните трудове. Епископ Арсений поздрави всички с жизнеутвърждаващия и изпълнен с вътрешна сила и необорима правда поздрав: „Христос Воскресе!”
В първата неделя след 
„Човешкото говорело в апостолите и те се страхували да не ги сполети участта на техния Учител и затова стоели заключени. Човешкото проговорило и у св. ап. Тома и макар че пребивавал с Христос, макар че станал свидетел на възкресението на Лазар, на чудото в Кана Галилейска, той поискал да се убеди. И когато сложил пръста и ръката си в раните Господни, той повярвал не в Христос, а в Неговото възкресение. В Христос, в очаквания Месия той вярвал от дъното на душата си. Но неговото изпитване е още по-убедително свидетелство за изпълването на старозаветните пророчества - че Христовото тяло е било на кръста, че ребрата Му са били прободени, че след тридневното пребиваване в гроба е възкръснал и победил смъртта чрез смъртта. Господ не отказал това свидетелство на своя ученик, но нарекъл „блажени“ не тези, които като него видяха, а онези, които без да са видели Христа и Неговите рани, са повярвали в Него. Това сме всички ние, православните християни, които не сме били свидетели на събитията, не сме видели Бога с телесните си очи, не сме сложили пръста си в раните Му, а четем Евангелието и основаваме вярата си на него, виждайки с духовните си очи и усещайки невидимия Бог със сърцето си.
От твоя неизчерпаем извор, Богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат; а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!“
По време на богослужението свещеноиконом Деян Стоенчев произнесе проповед за преславния ден, когато Св. Богородица станала източник "живоприемен и живоносен”, както я възпява светата Църква. 
Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. "Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: "В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство."
„В нас е “царството Божие” (Лука. 17:21), по думите на нашия Господ и Спасител, и в наша власт е да живеем и да оделотворяваме тази наша спасителна православна вяра, и достойно да се възползваме от щедро предоставената ни от Христа, чрез Неговата преславна победа, възможност да бъдем истински “съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф. 2:19). В нея, в тази богодарувана ни вяра, отново ни утвърждава утрото при празния гроб, денят на светата Пасха, Празникът на празниците и Тържество на тържествата, както Църквата е наричала винаги Деня на преславното Христово Възкресение.