„О, всевъзпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово! Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: Алилуия!“
С този кондак завършва чудният акатист, посветен на света Богородица, който събира вярващите всеки петък от Великия пост в храмовете на Светата Православна Църква, за да отдадат почит на най-великата застъпница за човешкия род. Призовавайки към радост Владичицата, вярващите в нейното майчинско застъпничество с чувство на признателност призовават и всички останали хора също да се радват, защото именно с появата на Богоматер в света изгрява спасението за всичко съществуващо в него! 
На 23 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с целия Акатист на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков в съслужение със секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йордавон и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев.
Верният Божи народ отново се събра под купола на храма и заставайки пред чудотворния образ на Божията Майка, с възторжени песнопения възпя нейната девствена чистота и помоли за да простре своя небесен покров над тях.
Яков прочете четирите части на акатиста, а заедно с него всички пееха „Радвай се, Невесто неневестна!“. В края на повечерието владиката се обърна към народа и благодари на Бога, че ни удостои отново да възхвалим Неговата свята Майка.
„И песни, по брой равни на морския пясък, да принесем - каза владиката, - пак не можем да я възпеем достойно. Винаги благодаря на света Богородица, че гледа милостиво на нас и ни пази и закриля от всяко зло. Свидетели сме как тя проявява особена закрила към вас, които пребивавате неотстъпно в храма и се молите не само за себе си, но и за своите домове, и за всички хора. Нека никога не отстъпваме от нея и я призоваваме непрестанно в молитвите си. Всички сме изпитали нейната помощ, всеки може да свидетелства за нейната чудодейна сила. Няма християнски дом без нейния образ, няма случай да застанем на молитва и да не призовем и нея като наша небесна Майка. И тя винаги откликва и се отзовава на молбите ни – знаете, че нейният трон на Небесата почти винаги е празен, защото тя предпочита да слезе на земята и да пребъдва сред нас, помагайки ни в нужди, подкрепяйки ни в немощи и утешавайки ни в скърби. Затова, братя и сестри, колкото и да сме съгрешили, колкото и мъка да има в сърцето ни, никога не бива да се отчайваме. Защото света Богородица бди над нас, моли се за нас, закриля ни и ни пази. Нека и занапред тя бъде неотстъпна наша застъпница и отрада. И когато ние, като добри християни, изпълним своето призвание и обикнем Бога и ближния, тогава самата тя ще слезе от Небесата, за да придружи нашата душа при настъпването часа да отидем при нашия Небесен Отец. Тогава тя ще разчисти пътя ни нагоре, ще прогони невидимите ни засега врагове, за да можем безпрепятствено да продължим да служим на нейния възлюбен Син и на Небето. Това е нашата цел, това е нашата вяра. Нека винаги да бързаме под нейния покров и тя ще бъде винаги до нас“.
Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
В душите на всички, участвали и присъствали на този задушевен разговор, остана тихата духовна радост от съвместното общуване. Младежите бяха удовлетворени, че имат възможност да зададат своите въпроси на свещенослужители. От своя страна духовниците усетиха нуждата от общение с Бога, която всеки млад човек носи и въпросите, които всеки от тях има, но невинаги намира на кого да ги постави. И в едните, и в другите остана надеждата, че това е тяхната първа, но не и последна среща.
На 21 март се представи в Господа свещеник Александър Александров, който от 2003 г. до сетния си дъх ревностно и всеотдайно служеше на Бога и на верния Божи народ като енорийски свещеник в храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Крумовград.
Оскверних си тялото, Христе, 
Великопостното произведение на Критския архиепископ изразява дълбок и искрен покаен плач, отчаяние и мъка от безбройните грехове, но и надеждата, че чрез покаяние и осъзнаване на стореното душата на всеки от нас ще се пробуди и по великата Божия милост ще бъде помилвана. Но духът на разкаяние и просбите за прошка за стореното са едни от най-важните условия за пълноценен духовен живот, без които няма как да получим Божията милост.
В сряда на 5-та седмица от Великия пост Светата Църква е установила да бъде прочетен изцяло Великият покаен канон на св. Андрей Критски, който се чете на части през първите четири дни от началото на поста. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралния храм „Успение Богородично“ бе отслужено Малко повечерие с целия канон от Преосвещеният Константийски епископ Яков. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия протойерей Боян Кочев, енорийските свещеници свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев и председателят на храм „Св. Троица“ в с. Динката свещеник Димитър Милков. 
„Нашата душа, която е християнка, сама чувства благодатта от близостта с Бога. Затова и днес дойдохме да изпросим от Всеподателя Бога милост за нас, потъналите в грехове, за нашата заспала съвест, която отново и отново събудихме с текстовете на Покайния канон на св. Андрей. И като разбойника на кръста признахме, че справедливо сме осъдени и страдаме не заради другиго, а заради нашата греховност. Моля Бог да приеме покаянието ни, което принесохме според нашите немощи, да приеме нищожната ни жертва на поста и Сам да събуди душата ни от налегналия я греховен сън. От днес започваме да се подготвяме за Възкресението на нашия Спасител – ще страдаме заедно с Него, но и ще се радваме с цялото творение в деня на Неговото Възкресение“.