На 11 февруари, първият от Дните в прослава на св. Лука Симферополски , организирани от Пловдивска света митрополия и Гражданска инициатива „Славяни” с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в Драматичния театър в Пловдив бяха представени две прекрасни книги и се състоя премиерата на филм, посветени на великия лекар, архиепископ и светител Лука, Кримски чудотворец. Пред стотиците гости в театър „Н. О. Масалитинов”забележителни доклади изнесоха Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, протойерей Михаил Ковачев от Ловчанска епархия и доц. д-р Николай Янев. Бяха представени книгите „Светителят – хирург” на протодякон Василий Марущак, издадена от Пловдивска митрополия, и „Бърз помощник…Чудесата на св. Лука днес” от Арголидския митрополит Нектарий, издадена с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил. Своята премиера направи филмът „Светителят -хирург” на журналиста Ангел Бончев от Телевизия „Европа”, заснет по поръчка на Пловдивска православна телевизия и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който имаше двоен повод за радост, защото точно преди 10 години, на 11 февруари 2007 г.,  Светият Синод на БПЦ  му повери  архипастирския жезъл на богохранимата Пловдивска епархия, като го избра за Пловдивски митрополит.

     Сред многобройните гости събитието бяха митрополити от Светия Синод и епископи на БПЦ, Борисполски и Броварски митрополит Антоний от Украинската православна църква – Московска патриаршия, представители на поместни църкви, много свещеници от епархията и страната, директорът на Телевизия "Европа" Емил Стоянов, общественици и миряни, дошли да научат още за великия Божи угодник – св. Лука Симферополски. Архиереят на Пловдивска епархия го представи с думите:  

     „Живеем във времена, когато отвсякъде сякаш ни се дава основание да кажем, че вече няма кой да прави добро. Няма нито един. Затова и днес много често чуваме, че днес няма истински достойни примери за подражание в доброто и готовност за саможертва в името на другия. И от тук – че в днешното секуларно време не може да се живее в синхрон с Божиите заповеди и Светото Евангелие да бъде прилагано всекидневно в живота ни. Сигурно и на нас като православни духовници понякога ни се струва, че  е така. Когато си направим равносметка, пребиваваме повече в проблемите на хората, отколкото в техните радости. Но сам Бог разпръсва тези наши маловерни мисли, поставящи под съмнение Неговото постоянно домостроителство за нашето душевно спасение. Как? Като по всяко време, а и днес, издига сред нас светилници, които поставя нависоко, за да светят на всички. Това са светиите от нашето време, за да покажат на скитащите се в днешната духовна тъмнина пътя към светлината, към истината, към Царството Божие. Да ни покажат, че няма време, в което човек да не може целия си живот на Христа Бога да отдаде, че винаги можеш да станеш носител на онази любов, от която по-голяма няма – любовта, даваща ти сила да отдадеш живота си за своите ближни. Зад действията на всеки един човек се крие определен мотив. Мотивът е в основата и на избора ни за път в живота.

Обдарен от Бог с таланта на художник, младият Валентин Войно-Ясенецки, бъдещият светител Лука, докато се обучавал в художествената академия, почувствал силно желание да помага пълноценно на хората. Талантът, който имал, му давал възможност да стане известен художник, но не му давал онова морално удовлетворение, което търсело неговото жертвоготовно сърце. Затова прекъснал обучението си в художествената академия и се записал в медицинския институт. Воден все от това желание, вече практикуващ лекар, Валентин  Войно-Ясенецки отиде доброволно на фронта на Руско-японската война. Сам и доброволно, вече архиерей, въпреки гонението, на което бил подложен от безбожната атеистична власт, и намирайки се в заточение, ще поиска да бъде пратен на фронта във Втората световна война, където в тила да лекува, да спасява, да възкресява за живота стотиците и хиляди ранени войници. И не е ли тогава съвсем естествено на този, който така всеотдайно посветил себе си на спасяването на човешкото тяло, на човешкия живот, Бог му поверил и грижата за човешката душа, за привеждането избрана и възкресена от греховете към вечен живот.  Любовта към Бога и оттам любовта към ближните са били единствените ръководни принципи в живота на архиепископ Лука и като лекар, и като свещеник, по-късно и като архиерей.

  Нашата любов към него, наш съвременник, ни събра отблизо и далеч отново в града на св. ап. Ерм, в града на светите 38 мъченици Пловдивски, на светителя Дионисий, митрополит Пловдивски, град, в който благодарение на ходатайството  на Светейшия Български патриарх Неофит и Светейшия Синод на БПЦ, стана и град на св. Архиепископ Лука, когато през месец ноември на 2016 г.  светителят не просто влезе, той заживя в богоспасяемия ни град чрез дарената ни частица от неговите свети и благодатни мощи. Безбройни са чудесата, ставащи след усърдните молитви, отправени към светителя Лука. Чудо са и тези два съборни дни, организирани от Пловдивската света митрополия съвместно с Гражданска инициатива „Славяни”. Дни, имащи за цел запознаването не само на православното изпълнение, но и на широката общественост с един от най-ярките духовни светилници, който Бог запали, избирайки св. Лука още от майчина утроба да бъде от Бога избран съсъд, за да стане за всички всичко, щото по какъвто и да е начин да спаси душите им.”

     Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил изнесе подробен и трогващ доклад за живота на светеца, озаглавен „Свети Лука. Пастирът-мъченик”, в който описа  невероятните страдания и изпитания, които изпитал приживе светецът,  запазил непоколебимо своята вяра и любов към хората, лекувайки с невероятната си дарба на лекар телата им и душите им с благодатта на духовник. Архипастирят на Ловчанска епархия цитира думите на св. Лука: „Никога не съдете свещеник. По-добре да осъдите целия свят, отколкото един свещеник” и представи разказа на жена, свидетел на един от арестите му, при който бил удрян, скубан  и заплюван по улиците.

    Протойерей Михаил Ковачев представи вдъхновено книгата на Арголидския митрополит Нектарий, в която са описани близо 100 удивителни чудеса, случили в наши дни в Гърция и Кипър след молитви към св. Лука Симферополски.  В Гърция светителят е изключително обичан и почитан и на него са посветени 28 храма.  Хора от всички прослойки на обществото, дори и невярващи, са били помилвани в страданията си от небеснопросиялия Кримски архиепископ. Техните разкази са смайващи и невероятни, има много описани случаи на несъвместими с живота травми и заболявания, изчезнали по чудодеен начин. Авторът на книгата е пътувал десетки пъти в Русия, за да обиколи всички градове и села, в които е живял светецът, дори и селището Бяла Мурта отвъд Полярния кръг, в което е бил заточен приживе.  

    „Надявам се тази книга да види своя втори том, но този път с чудеса от България. Светителю Лука, моли Бога за нас” – завърши словото си протойерей Михаил Ковачев.

    Книгата „Светителят – хирург” на протодякон Василий Марущак, издадена от Пловдивска митрополия, бе представена от доц. д-р Николай Янев,  хирург в Специализираната болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия в София и в „Ройъл дерби хоспитъл” във Великобритания.  Като лекар и хирург д-р Янев говори задълбочено и професионално за гения на проф. Войно-Ясенецки в областта на медицината, чиито великолепни книги и научни трудове в областта на регионарната анестезия изпреварили времето си с десетилетия, а майсторството му в хирургията го превръща в легенда. Само за написването на „Очерци по гнойна хирургия”  бъдещият светител Лука е трябвало да научи френски език , за да прочете 500 тома специализирана литература. Този труд, написан преди повече от 80 години, а актуален и днес.

   Д-р Янев се спря подробно на биографията на светителя-хирург и неговата непоколебима православна вяра, приел смело епископска хиротония на 18 май 1923 г. - по времето на най-страшните чистки и разправа с руското духовенство, когато от Урал до Тихия океан останали едва няколко храма. Бил арестуван само след седмица и подложен в следствието на нечовешки инквизиции, преди да бъде осъден като политически затворник. Но това не намалило вярата му в Бога и в хората и до края на живота си владиката смятал за висш дълг да им служи. Дори в последните години, вече сляп, той продължавал да отслужва светата Литургия.  Д-р Янев завърши с думите, казани от Пловдивския митрополит Николай при връщането на манастира „Св.св. Кирик и Юлита”: „Когато говорим кой ще победи, ние, православните християни, знаем, че това е този, който се бори за истинската кауза”.

   С голям интерес бе посрещнат и филмът на журналиста Ангел Бончев „Светителят –хирург”. Преди премиерата авторът разказа подробности за заснемането му и за трудностите от различно естество, съпътствали появата му, но и благодатта от това да видиш с очите си безмерната любов на жителите на Крим и Симферопол към  своя велик небесен покровител и тяхната почит към благодатните му мощи. Филмът е поредната творба на Ангел Бончев на православна тематика и зрителите на Пловдивска православна телевизия ще имат скоро радостта да го гледат.  Авторът благодари на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за възможността да се докосне до живота на Симферополския чудотворец. Във филма архиереят на Пловдивска епархия предлага лекарите да използват при получаването на дипломите си клетвата на св. Лука - велик, изключителен пример за безкористна Христова любов към хората, а не Хипократовата клетва, която започва с думите: „В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва”. Без съмнение тези скверни слова са нарушение на първата от 10-те Божии заповеди.

      В края на това истинско духовно тържество митрополит Николай благодари на всички, допринесли за него. Той високо оцени изнесените доклади и филм и каза, че духовната книжнина ни помага да вървим нагоре, „да се възкачим по близо до Бога”. „След всичко, което видяхме, изживяхме, почувствахме – да мълчим, да мислим и да действаме по примера, вдъхновението, насърчението и с благодатната помощ на св. архиепископ Лука. Слава на Бога за всичко!”

Ваше Светейшество,

Ваше Величество,

Достотчими архипастири скъпи гости от поместните православни църкви,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

боголюбиви отци, верни съработници на благодатната нива на Богоспасаемата Пловдивската епархия,

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Приемам, че днес сте се намерили в този храм, посветен на Света великомъченица Марина, в престолния ни град Пловдив, не за да се славослови незаслужено един малък човек, а за да възхвалим заедно Господа и отново да Му благодарим за безкрайната Му милост и за всички чудеса и благодеяния, с които Той ни обсипва. Да кажем: „Не нам, не нам, а имени Твоему!” „Не за нас, не за нас, а в Твоето име”.

Преди десет години Бог промисли да ме постави, мен грешния, начело на тази древна апостолска катедра. Промисли Бог да ме вгради като поредната брънка в безкрайната верига на пловдивските архиереи. Верига, която е начената от Свети апостол Ерм, ръкоположен от самия Апостол Павел. Катедра, от която през последните 1981 години (от 36 г.сл. н.е.) непрестанно се е славело името Божие, с извършването на Светата Евхаристия са измолвани Божията милост и Божието благословение над тукашните християни, катедра, от която е било защитавано православието и са били проповядвани принципите на християнската православна вяра. Верига, която ще продължи до края на времената. Това е милост нечувана, за която благодаря Богу непрестанно. И отговорност, пред която изпитвам благоговеен трепет.

Същевременно служението на Пловдивската митрополитска катедра не е леко. Знаете, че по време на Сердикийския събор през 343 година арианите са се отделили и именно тук, във Филипопол, са провели алтернативния си паралелен еретически събор. И по-късно, през ХІ и ХІІ век, Пловдив е бил подложен на нашествия на павликяни, манихеи и всякакви други учения, които са претендирали да представят едно алтернативно християнство, една алтернативна вяра. От първите векове буквално до ден днешен, Пловдив е арена на титаничен сблъсък между православната Църква, такава, каквато е основана от Господ Иисус Христос и изградена от отците-светители на православието, от една страна, и всевъзможни псевдо-църковни и пара-християнски организации, които по същество се опитват да изместят или подменят истинското християнство и истинската Църква, от друга страна. Да подмамят, изкушат и отклонят народа от спасителното за него Христово учение. Не че това не се случва навсякъде по християнския свят. Не че на други места православните не биват буквално избивани и прокуждани. Но и тук в Пловдив не е леко. И слава Богу!

Щом срещаме трудности, щом имаме изпитания, значи че Бог ни обича, че ще ги преодолеем и издържим. Затова първото, което искам да кажа е: благодаря на Бога. Благодаря Му за благоволението да сложи върху ми тежкия кръст на Пловдивската митрополитска катедра. Благодаря за благодатната Му помощ, която винаги през тези години ми е давал, и че никога в тежки моменти, а те не бяха малко, не ме е изоставял. Единственото, което мога да дам в замяна е да потвърдя вече даденото от мен при хиротонията ми обещание, че никога няма да изоставя или предам светата Христова Църква и православната наша вяра. Никога и при никакви обстоятелства!

Съветваха ме да направя преглед на това, което съм постигнали в епархийската ни църква през изминалите десет години. Естествено, че не бих направил такова нещо. Иисус Христос казва: „Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя” (Иоан, 14:13-14). Ако нещо е направено, ако нещо е постигнато тук, в Пловдивска епархия, то е защото Господ Иисус Хрестос го е направил. Не ние, а Той го е извършил. Ние само сме го поискали в Неговото име, за Негова прослава. Ако в момент на човешка слабост сме поискали нещо не в Негово, а в наше име, то просто не се е случило. През изминалите десет години Бог ни даде много благодат, много успехи, но и много уроци. Което се случи, се случи благодарение на Него; което не се случи, се случи заради нашите човешки слабости. Благодарим Му за това, което се случи и Му благодарим за уроците, които ни преподаде. Благодарим на Бога за всичко.

Веднага след благодарността към Бога, бих искал да отправя благодарност към тези, които през изминалите десет години наскърбяваха, нараняваха или се опитваха да навредят на Църквата. Тези хора са два вида. Първите са такива, които искат да навредят на Светата Православна Църква по вътрешна убеденост и осъзнат подтик да похулят Бога. Както ние сме приемници на апостолите, така и те са приемници на обективно съществуващото зло, което води война срещу Господа и Неговата Църква от първия ден и ще я води до последния. Те са нищожно малцинство. Молим се за тях и се надяваме на Бога за тяхното изправление. Но докато сме тук и носим отговорността, която ни е възложена, няма да оставяме хулителите на Бога да безчинстват, без да ги назовем и изобличим. Както се казва напоследък: толерантни сме, но не можем да бъдем толкова безкрайно толерантни, че да слушаме как Бог бива хулен и да се усмихваме любезно. Не очаквайте това от нас.

В другата, голямата група попадат хора, които неволно и поради човешка слабост са се поддали на козните на представителите на първата група за която говорих и повтарят невнятно техните укори и хули към Църквата, смятайки, че по този начин й правят услуга. Те са добри хора, но за жалост са се поддали на популизма. Популизъм е защото е популярно да се критикува църквата. Впрочем, чуйте едно църковно определение за популизма: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха. Те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.” Това е казал св. апостол Павел. Той веднага ни дава и решението: „Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.” (2. Тим, 4:3-5). Тъй, че, да си гледаме службата, да извършваме дела на благовестие, да потърпим. Бог ще се погрижи за всичко останало.

Имало е през изминалите години към нас много упреци и критики. Когато критиките са били справедливи и са били отправяни от въцърковени хора, ние сме ги приемали и сме били благодарни за тях. Когато критиките обаче бяха отправяни от хора, които се водят православни само номинално, а критиките им са израз само и единствено на собствената им суета, когато критиките имаха за цел само да възвеличат критикуващия над Църквата и да го направят „популярен”, то в тези случаи ние разбирахме с болка, че тези хора не вредят толкова на Църквата, колкото на самите себе си. Пак св. ап. Павел е казал на коринтяни: „Ако някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. Доста е за такъв наказание от мнозинството, така, че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб. Затова моля ви да покажете към него любов.” (2 Кор, 2:5-8). Колкото и такива наши „критици” да се опитваха да ни принудят да слезем на нивото на медийния дебат, не успяха и няма да успеят. Прощаваме им, обичаме ги и се молим да спрат навреме, преди да са пропаднали от преголяма скръб, когато осъзнаят какво са причинили не толкова на Църквата, колкото на себе си. Този, който огорчава несправедливо църквата, претърпява наказание от мнозинството. Лично апостол Павел е заострил вниманието върху този факт. Повтарям. Този който огорчава несправедливо църквата, претърпява наказание от мнозинството. Разбирайте го както искате или ако искате се правете, че не го разбирате. С две думи, благодаря на добронамерените ни критици и прощавам на недобронамерените.

Нека всички заедно намерим начина да им покажем, че ги обичаме, да ги утешим и в крайна сметка да им помогнем да се спасят.

Благодаря на вярното свещенство на Пловдивска епархия. Благодаря им за тяхното съвестно служение, за грижите, които полагат за енориашите си, за трудовете им за благочинието в богослужението и благолепието на храмовете, за всичко, което тези воини на Бога правят ежедневно и ежечасно и върху чиите плещи се крепи епархийската ни църква. Ако нещо е постигнато в Пловдивска епархия – те са го постигнали. Дано съм успял да ги убедя колко ги уважавам и обичам и колко важен за Църквата е всеки един от тях. Ако те чувстват днес епархийската ни Църква по-силна и по-уважавана, отколкото е била преди десет години, то значи заедно сме били на прав път.

Благодаря на епархийските съветници, на служителите на Пловдивската митрополия и архиерейските наместници, на хилядите църковни настоятели, на клисарите и клисарките, на скромните жени, които безвъзмездно помагат с личен труд в църквите ни, на учителите и учителките по вероучение, на всички благодетели и спомоществуватели на нашите църкви и на църковното дело. За съжаление аз не мога да ви въздам заслуженото, но се моля непрестанно и вярвам безусловно, че Бог ще ви възнагради щедро за всичко, което правите за Неговата Църква.

Благодаря на Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит и на моите събратя епархийските митрополити – членове на Светия Синод на Българската Православна Църква за братското им разбиране и всегдашната тяхна подкрепа, за насърчението на скромните ни трудове. През каквито и перипетии да е минавал, под какъвто и да е натиск да е бил подлаган, Светият Синод на родната ни света църква винаги е бил сплотен и единен в отстояването на чистотата на православната вяра. За мен е чест да принадлежа към състава на Свети Синод, чието единодушно решение и достойна догматична и канонична позиция във връзка със събора на о-в Крит от миналата година ще бъде вписано в аналите на църковната история на цялата Света, Вселенска и Апостолска Църква. Вярвам и съм убеден в това.

Ваше Светейшество смирено благодаря за оказаната ми висока чест да зачетете с молитвеното си присъствие и първосветителски благослов духовното тържеството по повод изпълнилите се десет години на моят скромен митрополитски труд и служение. И по този повод да ми бъде връчен високото отличие - орденът „Св. Йоан Рилски” 1-ва степен, който приемам не поради моите незначителни заслуги, а като признание за труда на всички мои съработници, викарни епископи, протосингел, духовни надзорници, епархийски съветници, църковни настоятели и всички труженици на Божията нива в диоцеза на Богоспасаемата Пловдвиска епрахия.

Изказвам искрената си благодарност към нашите скъпи гости, архиереите представители на поместните православни църкви. Високопреосвещеният архиепископ на Йопия Дамаскин от Йерусалимската патриаршия, Високопреосвещеният Борисполски и Броварски митрополит Антоний, управляващ делата на Украинската православна църква - Московска патриаршия, Високопреосвещения митрополит на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин от Гръцката Православна Църква, свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх Даниил, а така същи и клиросните певци от хор „Нектарий протопсалт” от Румънската православна църква.

Благодаря на блаженопочившия патриарх Максим, който сигурен съм сега ни наблюдава от небето и съпреживява заедно с нас този момент, който нямаше да се случи, ако не беше той, с неговото велико търпение, доброта и щедрост. Винаги съм се осланял и ще се осланям на неговата помощ и подкрепа и се надявам, че и той, бидейки сега от дясно на Иисуса Христа, ме обича така, както аз го обичам.

И накрая, но не на последно място искам да изкажа една по- специална признателност. Към едно друго изповедание. Знаете, че в Пловдивска епархия православните християни от стотици години насам живеят заедно с мнозина наши съграждани и съотечественици, изповядващи исляма. Живеем мирно, в съгласие и сговор, при пълно взаимно зачитане и уважение. Чул ли е някой на територията на Пловдивска епархия да е имало прояви на нетолерантност между изповеданията? Да е имало прояви на религиозна вражда? Не, и доколкото зависи от мен, доколкото зависи от православните християни, няма и да чуе.

Защо казвам това? Казвам го защото напоследък много се говори за междурелигиозната нетолерантност. Идеята, че светът е обзет от религиозна нетолерантност се разпространява, забележете, не от представители на самите изповедания, а от светски дейци. От държавници, от интелектуалци, от представители на медиите и от други светски лица, които, всеки един взет сам за себе си, са или откровени атеисти или са хора, отрекли се от вярата. Тоест за това, че имало неприязън между религиите говорят лица, които отричат религията по принцип. Районът на света, историческа люлка на православието, е обхванат от пламъците на войната. В район, в който от повече от хиляда години християни и мюсюлмани живееха мирно, изведнъж се наложи да се налага религиозна толерантност! В тази война, както се твърди – в защита на религиозната толерантност – се изпращат армии и ескадрили, за да се налагат толерантност със сила. Те се изпращат от хора, които не вярват, че Бог съществува. Там където през последните години се е случила проява на религиозно насилие, винаги, след като се поразровите в казуса, установявате, че се касае за действия на платени наемници, продали животите и душите си на някой враг на вярата, враг на религията и враг на Бога. Тоест религиозна нетолерантност между двете основни за нашия регион изповедания няма. Тя се провокира, за да може да се оправдае войната.

Най-отговорно заявявам: към мюсюлманите, живеещи на територията на Пловдивска епархия, ние сме се отнасяли, отнасяме се и ще се отнасяме и уважение. Точно както и те се отнасят с уважение към нас, нещо, което многократно сме имали възможност да почувстваме. Това е така и така ще бъде. Защото именно религиозните изповедания носят отговорност за мира в страната. Ние сме абсолютно наясно с тази отговорност и понеже я носим от няколкостотин години насам, знаем как се носи. Никой чужд гражданин, особено пък представители на държави, възникнали от гледна точка на историческата перспектива практически онзи ден, няма право да ни обяснява, точно на нас да обяснява, как се гарантира мултикултурното и мултирелигиозното съжителство. Никое българско светско лице, което не е направило нищо за нито едно от исторически съществуващите на територията на днешна България изповедания, няма основание да ни учи как се ръководи религиозна общност и по какъв начин тя следва да общува с представителите на другите религиозни общности. Аз, като представител на традиционното за България източноправославно изповедание и носещ поради тази причина главната отговорност за междурелигиозната толерантност в поверените ми от Бога области, не приемам съвети от външни на църквата лица за това как и по какъв начин ще общувам с представителите на другите общности. Въпросите на междурелигиозния диалог са на първо място вътрешноцърковен въпрос и на второ място въпрос, който засяга само и единствено съответните изповедания. Нямаме нужда от посредници и нямаме нужда държавата или някакви граждански организации да ни учат как да си съжителстваме и как да си общуваме.

Прочее и с това свършвам. Ако чуете някога някое светско лице да казва, че Пловдивският митрополит е нетолерантен, то имайте предвид, че това лице казва това не за да укрепи, а именно с умисъл да застраши религиозния мир. Да създаде конфликт там, където такъв конфликт. Точно както стана в Близкия изток. Вярвам, че тези мои мисли биха били споделени напълно и от представителите на мюсюлманското изповедание.

Обични в Господа братя и сестри,

Всички усещаме, че живеем в преломна историческа епоха. Преди около двеста години по света тръгна да шества идеята, че човекът няма нужда от Бог, че човекът е Бог. През последните сто години, първо в отделни страни, а после навсякъде в християнския свят, Господ Иисус Христос и неговата Църква бяха подложени на гонения, каквито е имало в ранните векове. Не виждам никаква разлика между хвърлянето на християните на лъвовете в римските арени и обезглавяванията на свещеници, показвани днес по телевизията. Не виждам никаква разлика между присмеха и униженията, на които са били подлагани първите християни и присмеха и униженията, на които са подлагани християните днес. И, не е ли чудо! Точно, когато всички решават, че с християнството и с Църквата е свършено, точно в този момент вярата в Бога се завръща. Религиозното чувство в хората започва да се завръща. В момент, в който така наречените „елити” решават, че религията няма значение, същите тези телевизионни екрани, които те манипулират, започват да ни показват, че религията има голямо значение. Точно когато елитите решават, че най-сетне са освободили човечеството от Бога, учени от световна величина заявяват, че всъщност Бог съществува!

Чувствам, че в следващите десет години ще се случат събития, които ще убедят и последния отстъпил от вярата, че Бог съществува. Ние, вярващите православни християни, знаем това и за разлика от невярващите можем да разчитаме знаците. Знаците са в едни елементарни причинно-следствени връзки, които гласят, че всяко действие поражда равно по сила противодействие. Или по-простичко казано: Бог поругаван не бива. На нашата отговорност лежи да обясняваме това, внимателно и ненатрапчиво, с любов към всеки човек, в който виждаме изображение на Бога. По този начин ще помагаме на все повече и повече хора да стъпят на спасителния път на вярата. В името на нашите деца, за доброто на Богоспасаемата Пловдивска епархия и на изстрадалия наш народ, който заслужава по-достоен живот.

Благодаря още веднъж на всички ви и ви приканвам да се настроим с радост, достойно да посрещнем задачите, които бъдещето ни е подготвило и за чието изпълнение Бог ще ни подкрепи и помогне.

        На 5 февруари, Неделя на Митаря и Фарисея, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, втори викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазраджишка духовна околия, отслужи архиерейска св. Литургия в храм "Св. Троица" в гр. Белово. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на архиерейското наместничество, свещ. Николай Генев, председател на храма, енорийският свещеник Любомир Чавдаров и свещ. Спас Дичев от катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик.

     Енориашите от гр. Белово с радост посрещнаха владиката, който служи тук за пръв път след епископската му хиротония. В края на утренята епископ Яков отслужи последованието на петохлебието и благослови приготвените хлябове.

      В своята проповед в края на светата Литургия епископ Яков обърна внимание на днешното Литургийно свето Евангелие:

"Днес и ние, както Митаря и Фарисея, дойдохме в храма. Като кого от тях обаче ще си отидем? Като гордия фарисей, гледащ чуждите грехове и превъзнасящ се над ближния, или като смирения митар, който макар и грешен, си отиде оправдан повече, отколкото фарисея? И кое го оправда, ако не неговото сърдечно покаяние? Стоим в навечерието на благодатното време на Великия пост. Нека всички тръгнем по този нелек път със съзнанието за своята греховност, нека и ние в свое време застанем пред лицето на Бога и изповядаме греховете си. Нека и ние просим и викаме: "Боже, бъди милостив към мене, грешния!" Само така ще се удостоим да седнем на Господнята трапеза и ще вкусим рая още тук".

    Епископ Яков завърши с думите: "Изпълнявам своя синовен дълг към правоправящия архиерей на богоспасяемата Пловдивска епархия, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ви поздравявам отечески от негово име с днешния празник. Бъдете уверени, че той се моли за всеки един от нас, така щото настъпващият пост да бъде лек и спасителен за всички нас".   

     Духовното тържество  завърши с многолетствие.

Източник: Архиерейскo наместничество - град Пазарджик