С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейската св. Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив на 5 февруари, Неделя 16 подир Въздвижение - на Митаря и Фарисея. С владиката съслужиха свещеноиком Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, и храмовото духовенство. Прекрасните песнопения изпълниха протопсалт Георги Радев, диригент на митрополитския хор „Св. ап. Ерм”, Борис Христосков и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова.
Много благочестиви християни бяха дошли с вяра и любов на светата богослужба, за да смирят душите си, да съучастват молитвено в духовното тържество и изповядат своята спасителна Христова вяра. С вдъхновена проповед към тях се обърна Знеполският епископ Арсений в края на светата Литургия, в която разясни дълбокият смисъл на известната притча за Митаря и Фарисея, разказана в Евангелие от Лука.
След края на светата богослужба епископ Арсений преподаде арихапастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай и призова присъстващите да дойдат на съборната архиерейска св. Литургия следващата неделя, когато скъпи гости на града и епархията ще бъдат Негово Светейшество патриарх Неофит и Светия Синод на БПЦ, както и представители на много поместни църкви. Те ще пристигнат в града във връзка с отбелязването на един паметен миг от историята на богоспасяемата Пловдивска епархия – навършват се 10 години от каноничния избор за неин правоправящ архиерей на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Сърдечната чистота е първото и необходимо условие, което ни помага да се приближим към Бога, да видим Бога, да узнаем за Него, да живеем в Бога - с Него и чрез Него. Ето защо Светата Църква многократно повтаря в молитвословията думите от 50-и псалом: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” /Пс. 50:12/. Има много възможности да се срещнем с Бога, дадени на всеки един от нас като залог за Божията милост, залог за последната, неизбежна и най-решаваща среща – след смъртта, във вечния живот. Именно за тази последна среща ни напомня днешния празник и ни призовават Свещеното Писание и светата Църква."