На 26 февруари, Неделя Сиропустна, Негово Висопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощение в митрополитският храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С владиката съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеноиконом Еленко Йосифов, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие взеха Знеполският епископ Арсений и Константийският епископ Яков – първи и втори викарий на Пловдивския митрополит. Песнопенията изпълни прекрасно и благоговейно митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. По време на богослужбата цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно поради заради настъпващият Велик пост като символ на покаяние.
Много хора изпълниха в тази празнична вечер митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. Сред тях бяха архиерейски наместници, десетки свещеници от града и епархията, монашествуващи, облстният управител г-н Здравко Димитров и стотици благочестиви миряни, дошли да си простят взаимно и се прегърнат с думите: „Простено – прости!” Към всички присъстващи с искрено, вълнуаващо и трогващо пастирско слово се обърна Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, в което каза:
„Всеки от нас вътре в себе си носи човешката неправда, човешкия грях. В живота ние така се срастваме със своите грехове, че те стават част от нашето битие. Понякога ние се опираме на тези грехове, за да достигнем своите житейски цели.
Днес е този ден, когато трябва да помислим за своя живот. Ясно да си представим, че с нашите грехове, с нашата неправда, ние не ще смогнем да влезем в Царството Божие. Господ, снизхождайки над всеки от нас, ни дава удивителна способност за самоочистване. Тази сила, очистваща човешкия разум и човешкото сърце, е покаянието. Покаянието е най-напред осъзнаване на своята неправда.
Покаянието е критична оценка на самия себе си. Но не пред лицето на хората, защото в самокритичното отношение към себе си винаги присъства нещо, несъответстващо в пълна степен на истината поради слабост, поради боязън, поради неготовност да разкриеш душата си пред други хора. Покаянието е възможност да отхвърлиш от себе си греха, да кажеш на самия себе си истината за своя собствен живот и да направиш това пред Божието лице. Именно затова Светите отци посочват, че смисъла на поста е покаянието. Когато ние се разкайваме пред Бога чистосърдечно, когато получаваме опрощение на греховете в светото тайнство Изповед и в светата Евхаристия, ние се освобождаваме от своите грехове и настъпва истинска промяна към добро.”
С вълнение митрополит Николай поиска прошка от всички присъстващи:
„Бих желал преди всичко от всички вас да поискам прошка за цялото си човешко несъвършенство. Заради това, че поради особеностите на моето служение, не мога като ваш митрополит и архипастир понякога да отделям дължимото внимание, уважение и отношение към всички. Моля за прошка преосвещените епископи, моля прошка вас, боголюбиви отци, братя и съслужители на Божията нива. Моля за прошка вас, мои верни сътрудници и съработници на Божия виноград. Моля за прошка вас, скъпи мои в Господа чада, затова че волно или неволно, съзнателно или несъзнателно, съм ви оскърбил или съм ви нагрубил, огорчил или по някакъв начин с пренебрежение и лошо отношение наранил, простете на мене грешния. Уверявам ви искрено – и аз на всички всичко съм простил. Бог да ни прости и да ни дари с благодатни сили в предстоящото благодатно време на нашето спасение. Нека се събудим от летаргията на нашия грях, защото настъпва нашата духовна пролет, чийто благодатен лъч ще проникне в нашите сковани в ледовете на греха сърца, за да разтопи леда на нашия грях.”
Владиката говори и за благоприятното време на Светата Читиридесетница, към което призова всички да бъдат съпричастни, за произрасте в душите ни плодът на покаянието, кротостта, дълготърпението и мира.
След това започна чинът на взаимното опрощение. Митрополит Николай се поклони на олтарните икони и седна на архиерейския трон. Най-напред прошка му поискаха и получиха викарните епископи и свещениците, а след тях и стотиците благочестиви християни, негови верни духовни чада. „Простено – прости!” отекна и в храма, и в сърцата на всички.
Благодатно, прекрасно и спасително е да имаш духовната сила да поискаш прошка от всички и ти самият искрено да им простиш в душата си. Светата Църква е отредила Денят на прошката да предшества началото на Великия пост, за да може всеки християнин да влезе простил и опростен в светата Четиридесетница.
На 26 февруари се навърши една година от канонизацията на Богучарския архиепископ свети Серафим Софийски Чудотворец. В памет на небесно просиялия дивен Божи угодник с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейска света Литургия в храм „Св.Николай Чудотворец” в София, подворие на Московския патриарх и на цяла Русия в България. С архиерея съслужиха йеромонах Зотик Гаевски- секретар на Руското Подворие в България, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Иван Иванов, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов от Пловдивска митрополия. Песнопенията изпълни църковният хор при храм „Св. Николай Чудотворец“ с диригент Василена Ченова-Стефанова. 
Св. Серафим се явил като непоколебим страж, верен защитник на чистотата на светата вяра – такава, каквато са ни я преподали Светите отци и учители на Църквата. С това св. Серафим станал пример за нас как трябва да се пази съкровището на вярата, как трябва то да се положи в основата на нашия живот, за да стане норма в него. Тази вяра трябва да бъде чиста, непомътнена, „непомъдрена” от човешки, философски и лукави мъдрувания, за да я „осъвременят”. Ние добре знаем, че „всяко нововъдение в православната вяра е от лукавия”, както казва св. Серафим. Възприемайки я чрез съвременните знания, през призмата на своя светоглед, ние не трябва в никакъв случай да я изменяме, да я изопачаваме или привнасяме в нея каквото и да било свое или чуждо философско мъдруване, чуждо на православното учение. Именно това ни учи св. Серафим – че този източник на Божествената мъдрост, който се открива само в светата Православна вяра, ние трябва да изповядваме безстрашно. Затова когато помним заветите на св. Серафим и когато се стараем да подражаваме на примера му, тогава ще бъдем достойни негови чада.
