Св. апли Вартоломей и Варнава.
Св.Богородица "Достойно есть" .

Житие на свети апостол Вартоломей 

   Свети апостол Вартоломей се смята от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, когото апостол Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в числото на Дванадесетте апостоли, които вървели подир Иисуса Христа и на които Господ дал сила да изцерява болести и да правят чудеса чрез Неговото име.
   След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и апостол Филип.

   Веднъж, когато те проповядвали отделно в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил откровение, че Филип търпи притеснения и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това внушение и оттогава вече не се разделил с Филип до смъртта му и делил с него трудове и опасности. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те усърдно проповядвали словото божие и с търпение понасяли гонения и страдания.

   Във Фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали много езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили против тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказание. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но изведнъж се появила страшна буря със земетресение. Изплашеният народ настойчиво искал освобождаването на мъчениците. Престарелият Филип вече предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив. Той заедно с Мариам погребал тялото на апостол Филип, след това кръстил повярвалите, поставил за епископ благочестивия старец Стахий и след няколко дни напуснал Йерапол, като посетил Индия - както говори преданието - и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски разказва, че знаменитият учен Пантен донесъл в Александрия евангелие, намерено от него в Индия, което предполагат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.

   След това апостол Вартоломей посетил Армения, където обърнал към християнството много езичници и чрез Божията сила правел чудеса. Дъщерята на царя била много болна. Св. Вартоломей я изцерил и царят от благодарност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи дарове. Апостолът върнал всички тия дарове, като казал:

   - Не с тия неща аз търгувам, но гледам да придобия човешки души. Ако тях придобия и ги представя на Господа, то добър търговец ще бъда пред Него.

   Царят приел свето кръщение. С него се кръстили и голям брой негови поданици.

   В град Албанопол идолските жреци подбудили против ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег.

   По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а след това в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се празнува на 25 август.

Житие на свети апостол Варнава

   Св. апостол Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си син в Йерусалим да се учи у знаменития тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел друг млад евреин на име Савел, с когото Йосиф се сприятелил. 

   В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил дошъл от Галилея в Йерусалим и множество народ вървял подир Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите ученици.

    Преданието говори, че Йосиф бил дошъл при сродницата си Мария (майка на Йоан, наричан Марко - един от Седемдесетте ученици) и й казал: 

   - Дойди и виж Оня, Когото нашите бащи желаели да видят! Пророкът Иисус от Назарет Галилейски учи в храма и прави големи чудеса, и мнозина мислят, че Той е очакваният Месия. 

   Мария бързо станала и отишла в храма, където Иисус проповядвал на народа. Тя паднала в нозете Му и казала: 

   - Господи, ако съм намерила милост у Тебе, дойди в дома на Твоята рабиня и със своето дохождане благослови домашните ми 

   Господ Иисус, като видял вярата й, влязъл в нейния дом и благословил всички, които се намирали там.

   Оттогава младият Йосиф вече постоянно вървял подир Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте ученици и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата.

   След Възнесение Господне, когато апостолите, изпълнени със Светия Дух, живеели заедно в Йерусалим в единодушие и любов, Варнава продал имота си, донесъл парите на апостолите и заедно с тях проповядвал Словото Божие.

   В това време - както говори преданието - той често се срещал с предишния си другар Савел, който ненавиждал Христовата вяра и преследвал вярващите. Мъчно било на Варнава за ожесточението на Савел и се стремял да го спечели за Господа Иисуса Христа. Често Варнава тъгувал за упорството на бившия си другар, когото той нежно обичал и молел Бога да просвети душата му със светлината на истината. Варнава бил щастлив да срещне Савел, който от гонител на Христовите последователи, станал ревностен проповедник и рапространител на новото учение

    Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, понеже повярвалите се разпръснали по разни градове и навсякъде проповядвали Евангелието. Някои кипърци и киринейци започнали да проповядват и на елините (езичниците) в Антиохия Сирийска. Господ им помагал и мнозина от жителите на Антиохия повярвали. Като узнали за това, апостолите изпратили Варнава, за да утвърди новообърнатите във вярата, понеже - както говори Писанието - Варнава бил мъж добродетелен и изпълнен с Дух Светий и вяра. Господ благословил трудовете му и вярващите се умножавали всеки ден. Варнава повикал при себе си за помощник своя другар Савел. Те се трудели заедно и прекарали една година в Антиохия, където повярвалите започнали първи да се наричат християни. В това време се появил глад в Юдея. Антиохийските християни събрали средства и пратили Варнава и Савел с тая помощ при страдащите братя. След като изпълнили поръчението, се върнали в Антиохия като взели със себе си племенника на Варнава - Йоан - Марко. 

    Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в много градове на Мала Азия. Като прекарали втори път известно време в Антиохия Сирийска, светите апостоли предприели нови пътешествия. Павел заедно със своя ученик Сила се отправил в Дервил и Листра, а Варнава взел Марко и отпътувал в Кипър. Там Варнава продължавал наченатото дело. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.
След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от Марко. 

    Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил построен храм в негова чест.

Св. свщмчк Тимотей, еп.Брусенски.

Св. Кирил, архиеп. Александрийски

Житие на  свети Кирил, архиепископ Александрийски

   Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.

   Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

   Св. Кирил започнал започнал с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоявал догмите на истинската вяра. В онова време имало много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремели да предизвикат безредия в града.

   Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявил против коварните действия на част от евреите, които произвели нощно време умишлена тревога и избили множество от наизлезлите християни. Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застанал в числото на враговете на епископа и направил против него донос до императора. Станали смутове в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, дошли в Александрия на помощ.

   В това време живеела в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот. Тя била дъщеря на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърлила срещу нея и я убила. Всички тия смутове и безредици извикали най-строги мерки против жителите на Александрия.

   Безредиците в града утихнали, но скоро след това се появили нови смутове, които доста дълго вълнували мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следвало да се нарича Богородица. Това ново учение възбудило много спорове. Несторий силно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по разни страни, градова и манастири.

   Св. Кирил бил крайно огорчен от това извратяване на истината и счел за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той написал увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири. В тия послания той убедително опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското учение за въплътяването на Сина Божий.

   Несторий в гнева си против св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал вече вселенски събор в град Ефес. Това бил Третият Вселенски събор от 431 година.

   Св. Кирил пристигнал в Ефес, където се събрали около 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора. Тогава съборът решил - Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора. Йоан умишлено се бавел да дойде, понеже държал страната на Несторий и бил враждебно настроен срещу Кирил. Като пристигнал най-после, той се стремял по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбудил против него императора. Кирил бил заплашен със сваляне и заточение и бил задържан под стража, като всичко понасял с кротост и проявявал необикновена твърдост на духа. Той знаел, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това бил готов да прощава личните оскърбления и обиди.

   Най-после истината възтържествувала. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко онова, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умрял от страшна и мъчителна болест - езикът му бил изяден от червеи.

   Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той често боледувал и умрял в 444 година, като оставил много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица.