Св.свщмч Доротей, еп. Тирски.
Преп.Петър Корицки.

Житие на свети свещеномъченик Доротей, епископ Тирски

   Св. Доротей управлявал църквата в продължение на 50 години. След като прекарал в необитаеми места във време на Диоклетиановото гонение против християните, той се върнал в катедрата си в царуването на Константин Велики и обърнал към Христа мнозина езичници.

   При Юлиан Отстъпник св. Доротей приел мъченическа смърт в 361 г. в "Удския град в Долна Мизия - Одесос (сегашна Варна), подчинен на митрополита Маркианопол". На него се приписват разказите за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици. Особено известна е неговата гръцколатинска Синтагма - сборник от църковни и граждански закони

Житие на преподобни Петър Корицки 

   Преподобни Петър е живял в ІІІ век. Той бил родом от с. Корица, което се намирало около Призрен (според други - около Ипек). Бил син на бедни родители и като момче орал с един сляп вол.
   Необикновено кротък и незлоблив, Петър твърде рано се отдалечил в самотно място и се предал на подвижнически живот. В тежката борба с демони и изкушения, той излязъл победител. Около него се събрало множество монаси, на които той станал наставник. Бягайки от людска слава, св. Петър се поселил в една пещера около Корица сред непристъпни скали и пропасти, където и починал в дълбока старост.

Св.Митрофан, патр. Константинополски.

Св. Йоан, игумен Монагрийски.

      Житие на свети Митрофан, патриарх Цариградски

   Свети Митрофан бил съвременник на св. Константин Велики и братов син на римския император Пров. Той управлявал Цариградската църква десет години. Когато Константин Велики видял за първи път св. Митрофан, обикнал го като баща.

   Във време на Първия вселенски събор св. Митрофан вече бил старец на 117 г. и като не могъл лично да вземе участие в работите на събора, определил своя викарен епископ Александър за свой представител. Императорът изходатайствал от събора за св. Митрофан названието патриарх. И така, той бил първи цариградски патриарх. При това Константин Велики поканил целия събор да посети болния и престарял архипастир. Когато императорът го запитал кого желае да остави за свой наследник на патриаршеския престол, старецът посочил Александра. След това св. Митрофан казал на александрийския патриарх Александър: "О, брате, превъзходен наследник си оставяш ти!" И взел за ръка архидякон Атанасий, по-късно св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, и го похвалил пред всички. След това предсказание св. Митрофан се простил с всички и подир 10 дни предал душата си Богу в 325 година.

Св. мчк Лукилиан.
Св. Маркелин

Житие на свети мъченик Лукилиан, Клавдий, Ипатий,
Павел, Дионисий и мъченица Павла девица

   Св. мъченик Лукилиан до старост бил идолски жрец. Но Господ Бог, Който на всички предлага спасение, му дал да разбере истината. Той разбрал пустота на идолите, на които служил толкова много години и повярвал в Христа. Вече в преклонни години се възродил за нов живот чрез благодатта на Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение. От цялата се душа и с всички мисли той се предал на християнското учение. Изпълнил се с пламенна любов към Господа и без страх проповядвал на елини и юдеи за възкръсналия Христос. Това било в град Никодимия, когато езичниците жестоко гонели християните. Лукилиан бил обвинен пред държавната власт, че с проповедта си подкопава устоите на държавата и се явява като развратител на народа. Жестоко изтезавали стареца и след това го затворили в тъмница.

   По същото време там били затворени четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, обвинени, че изповядват вярата Христова. Те се зарадвали, като видели Лукилиан. Всички заедно прекарвали дните и нощите в беседи за Бога и в пламенна молитва, като се готвели за свещено мъченичество.

   След известно време те били изправени на съд и тук проявили непоколебимост в християнските си убеждения и твърдост във вярата. Те били предадени на нови изтезания, но Господ по чудесен начин показал Своята сила и благодат. По-късно те били изпратени във Византион, където били осъдени на смърт: четирите момци били убити с меч, а светият старец Лукилиан бил разпнат на кръст.

   Към лика на тези свети мъченици се причислява и девойката Павла. Сираче от детинство, тя се посветила на служба на бедните и страдащите: извършвала милосърдни дела, посещавала тъмници, утешавала с помощта си измъчваните християни и превързвала техните рани. По такъв начин тя служила и на св. Лукилиан и другарите му, и присъствала при техните страдания, като в сърцето си молела Бога да подкрепи Своите служители. Тя отишла подир тях в гр. Византион и след мъченическата им смърт погребала телата им. По-късно света Павла се върнала в Никодимия, гдето продължавала - както и по-рано - да служи на Господа с милосърдни дела в лицето на по-малките Негови братя.

   Скоро езическите власти узнали за нейната дейност в духа на християнското учение и управителят я подложил на страшни изтезания. Ангел Божий я подкрепял във време на мъченията и Божията благодат поддържала несломим духа на девойката при нейните страдания. Най-после тя била отпратена във Византион, където била посечена с меч.