Св.  Модест, патр. Йерусалимски.

Св. мчк Севастиан и дружината му

Житие на свети мъченик Севастиан и дружината му

   Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Царете го обичали за неговата храброст и мъдрост и винаги го държали при себе си, оказвайки му пълно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не поради страх от преследвания Севастиан криел вярата си, но още не било дошло времето открито да изповядва Христа. А дотогава той не пропускал случай да помага на своите едноверци и спокойно очаквал времето, когато Господ ще го призове на свещен подвиг.

   Това време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марко - поради християнската им вяра били доведени в Рим при управителя на града, който поискал те да се отрекат от Христа. Най-ужасните изтезания не поколебали твърдостта на двамата братя. Осъдили ги на смърт. Те вече навели глави под секирата на палача, готови радостно да умрат за Името Христово, когато изведнъж управителят, смекчен от просбите на роднините им, се съгласил да отложи за един месец смъртното наказание. Мъчениците били дадени под надзора на един езичник, на име Никострат, който бил длъжен след месец пак да ги представи на управителя, ако в продължение на това време те не се отрекат от вярата си. Наченала се за братята нова борба, по-трудна от първата. Роднините им езичници всякак се стараели да ги отклонят от светия подвиг. Което не могли да направят нито страхът от смъртта, нито най-ужасните мъчения, това направили молбите на престарелите родители, риданието на жените и децата, увещанията на сродниците и приятелите. Сърцата на твърдите мъченици се поколебали, духът им изгубил предишната бодрост. Те плачели заедно със семействата си и почти били готови да купят с отстъпничество от Христа правото на живот и на неговите блага.

   Севастиан се намирал в дома на Никострат с многобройните роднини и приятели на Маркелин и Марко. Като забелязал, че мъчениците са готови да отстъпят на молбите и сълзите на своите близки, той станал и, като се обърнал към тях, извикал:

    "О, крепки Христови войници! Нима вие, които така твърдо претърпяхте мъчения, ще свалите от себе си сега, заради милувки и сълзи, заслужения венец? Бъдете достойни войници на Христа! Въоръжете се с вяра, издигнете вашето славно знаме и не го предавайте за детински плачове! Тия същите, които сега плачат, биха се зарадвали за вас, ако знаеха това, което вие знаете. Те мислят, че няма друг живот вън от тоя, от който вие се лишавате заради Христа. Да знаеха, че след тоя живот има вечен живот, и сами щяха да пожелаят да разделят вашия подвиг и щяха да презират временния живот. И заслужава ли нашият временен живот да го скъпим тъй много? Не учи ли ни той на всичко лошо?

    Това, дето брат убива брата, разбойник ограбва пътника, горделивец обижда смирения, виновен преследва невинния - коя е причината за всичко това, ако не любовта към тоя живот и неговите блага! И тоя именно живот сега ви прелъстява! - продължавал Севастиан, обръщайки се към приятелите и сродниците на Маркелин и Марко - заради него вие искате да отвърнете вашите възлюбени от пътя към вечния живот!

    Временният живот ви учи, родители, чрез безумни ридания да отвличате вашите синове от служба на Небесния Цар! Той ви учи, о жени, чрез милувки и сълзи да разслабите твърдите души на мъчениците. Вие им желаете не живот, а смърт; робство, а не свобода. Дори и да склоняха те на вашите молби, то, след като поживеят малко време, нали ще бъдат принудени да се разделят с вас? Но ще се разделят тогава, за да получат вечни мъки в огнената геена, където има безкрайни страдания. Дайте им тогаз да избягнат вечната мъка, и нека техният пример научи и вас! Нека приготвят те и за вас жилища в райските обители, където сияе вечен ден, където светлината не залязва и радостта е безкрайна, където няма ни сълзи, ни въздишки, ни скърби, където ангелите вечно славословят Небесния Цар!

    О родители, о приятели, о честни жени на св. мъже! Не искайте да ги лишите от тоя вечен, радостен живот! Не ги викайте от радост към плач, от светлина към тъмнина! А вие, свети мъже, не давайте да ви прелъсти хитрият враг, който действа над вас чрез вашите домашни! Помнете думите: "Врагове на човека са неговите домашни" (Мат. 10:36), защото не са ваши приятели тия, които желаят да ви отлъчат от Бога.

    Не изпускайте от ръцете си вашата награда, понеже вие стоите вече пред вратите на небесния чертог! Вече се плете за вас венецът; вече Христос ви очаква! Спомнете си думите: "Който обича баща или майка, син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37). Не бъдете тъй неразумни, че наченатото духом да го завършите плътски! О, да удостои и мен Господ Бог да дам живота си за Неговото Име!"

   Когато Севастиан свършил тая реч, необикновена светлина го огряла. Почуда и благоговеен трепет изпълнили всички сърца. Тук се намирала между другите жената на Никострат - Зоя, която 6 години преди това онемяла. Тя разбрала думите на    Севастиан, видяла небесното сияние около него и паднала пред нозете му. Той дигнал очи към небето и извикал:

   - Ако наистина аз съм раб Христов и е истинско всичко това, което ви казах и на което повярва тая жена, то да заповяда  Господ да се разкъсат връзките, които свързват нейния език!

   Като казал това, той направил кръст на устата на Зоя, и тя извикала:

   - Блажен си ти, благословени са думите на твоите уста, и блажени са повярвалите чрез тебе в Христа Спасителя, живия Бог!  Както зората с появяването си прогонва нощната тъмнина, така светлината на твоите думи разсея в душата ми мрака на заблуждението, и устата ми се отвориха за славословие Господу.

   Всички свидетели на това чудо повярвали в Христа, а Маркелин и Марко, изпълнени с нова сила и ревност към Бога, се готвели мъжествено да се държат за неговото Име.

   - Да презрем тялото, се провикнали те, за да спасим душата! Ще се убоим ли от временната смърт, когато пред нас е вечният живот? Нека се боят тия, които не знаят за бъдещия живот!"

   Подобни чувства въодушевявали и останалите; всички се отричали от предишните заблуждения, каели се за греховете си, пламенно обикнали Бога и се готвели да пожертват за Него живота си.

   Севастиан, Маркелин и Марко научили на закона Господен неповярвалите. Под покровителството на Никострат те ходели по тъмниците и там занасяли светлината и утешението на християнката вяра. В това свято дело им помагал св. Поликарп презвитер.

   - Блажени сте вие - казвал той на новите християни, - защото сте повярвали на думите на Христа, Който е казал: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:28-29).

   Господ благославял делата на верните Негови служители и числото на вярващите се умножавало всекидневно. Мнозина приемали св. Кръщение и чудесно се изцерявали от своите болести, което още повече възбуждало в тях чувствата на любов и благодарност към Бога. Транквилин, бащата на Маркелин и Марко, бил вече стар и твърде болен.

   Преди да извърши над него тайнството Кръщение, Поликарп го запитал:

   - Вярваш ли несъмнено, че Единородният Син Божий, Господ наш Иисус Христос, може да ти възвърне здравето и да ти прости греховете?

   Транквилин отговорил:

   - Вярвам, че Христос, Син Божий и Бог, всичко може да направи, но моля само за едно от Неговата благост - да ми прости прегрешенията! А за болестта си не мисля.

   Всички, които били тук, се просълзили, като чули тоя отговор, и молели Господа да прояви Той Своята милост към     Транквилин. Тая молитва била чута. Току-що се наченало тайнството Кръщение и старецът съвършено се изцерил от своята болест.

   Приближавало се свършването на срока, даден на Маркелин и Марко. Римският управител Агресий повикал при себе си баща им и заповядал да подложат момците на нови изтезания. Но сам той повярвал в Христа, убеден от думите на християните за чудесното изцерение на Транквилин, чрез което Господ показал Своята сила. Той приел Кръщение заедно със сина си Тивуртий и с всички домашни.

   Като се покаял искрено за всички грехове, той счупил идолите си, раздал на бедни по-голямата част от имението си, освободил робите си и започнал нов живот, съобразен със закона Христов. Той безбоязнено давал у дома си убежище на гонените християни, като се подлагал за това на мъчения и най-после приел мъченическа смърт.

   Бързите успехи на християнската вяра в двореца и дори в самото царско семейство ожесточавали езичниците, и преследванията от ден на ден ставали по-строги. По заповед на императорите по всички тържища, при кладенците и изворите били издигнати изображения на езически богове, и никой не могъл да купи хляб, или да налее вода, без да се поклони отначало на идолите. Тая разпоредба била направена с намерение по-лесно да се узнават християните. Тях ежедневно ги предавали на мъчения. Зоя била хваната, когато се молела при гроба на св. ап. Петър. Тя умряла от мъченическа смърт. След нея същата участ постигнала почти всички приятели на Севастиана: кой от огън загинал, кой от меч, кой от зверове бил разкъсан. Маркелин и Марко били приковани на дърво.

   Най-после при император Диоклетиан дошъл слух и за Севастиан.

  - Как! - казал му Диоклетиан - и ти, който си от първите в моя дворец, замисляш против мене зло и си станал враг на моите богове!

   - Аз винаги моля Бога за твоето здраве - отговорил Севастиан - също както за благоденствието и мира на Римската държава, но няма да се поклоня на твоите богове, защото вярвам в Царя Небесни.

Диоклетиан заповядал да го изведат вън от града и, като го привържат към дърво, да стрелят в него с лъкове, докато го убият. Повелята била изпълнена. Нощем една християнка, на име Ирина, дошла да вземе тялото на мъченика. Но за свое учудване тя видяла, че Севастиан е още жив. Отвързала го, взела го у дома си и след няколко дни той се излекувал от раните си.   Християните, които идвали при него, го уговаряли да се крие, но той веднъж, след като се помолил, излязъл от дома и застанал на открито място, откъдето трябвало да минат императорите. Когато те се приближили до него, той извикал с висок глас:

   - Несправедливо ви говорят вашите жреци, че уж християните са врагове на Римската държава и желаят нейната гибел. Чрез техните молитви се държи този град, защото те непрестанно молят Бога за благоденствието на царството и за вашето здраве.

   Диоклетиан, като го погледнал и като го познал, останал изумен, защото го знаел за умрял.

   - Ти ли си, Севастиане - попитал той, - когото ние заповядахме да убият със стрели?

   - Господ ме избави от смърт - отговорил Севастиан, - за да свидетелствам пред вас, че вие несправедливо повдигате гонения срещу християните!

   Тогава Диоклетиан заповядал на войници да хванат Севастиан и да го заведат на хиподрума, където го убили с тояги. Тялото му хвърлили в яма. Но една християнка, на име Лукина, като узнала на сън от явилия се св. мъченик къде се намира тялото му, взела го и го погребала в една от римските катакомби.

Св. прор. Даниил и св. 3 отроци

Анания, Азария, Мисаил


Житие на свети пророк Даниил и св. три мощи

Анания, Азария, Мисаил

   Отдавна вече юдейските пророци, вдъхновени от Бога, предсказвали пленението на Йерусалим, като убеждавали юдейския народ да се покае за греховете си и да се обърне към Бога с молитва за помилване. Пророчествата им най-после се сбъднали.

    Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи.

   Между тези пленници имало люде, които свято пазели в сърцата си любов към Бога и към Неговия закон и Господ по Своята милост и сила чудно ги опазвал сред беди и изкушения.

   Измежду взетите в плен юдеи цар Навуходоносор избрал най-умните и красиви младежи, които предназначил да му служат, и заповядал да ги учат на разни науки. На много изкушения били подложени тези младежи, докато се възпитавали при царския двор: халдейските обичаи и закони били езически и противни на юдеите. Но четирите момци: Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил (които по халдейски били преименувани на Валтасар, Седрах, Мисах и Авденаго) показали твърдост не според годините си и продължавали свято да изпълняват Мойсеевия закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог и закон, молели се усърдно и се хранели само с хляб и овощия, като се отказвали от храната, която царят заповядал да им дават на неговата трапеза.

   Бог не лишил от Своята милост юношите, които така твърдо пазели Неговите заповеди, и ги надарил с мъдрост и успех в науките. Царят ги викал, беседвал с тях и установил, че те със своята мъдрост и разсъдителност надминават всички учени мъже в държавата му.

   Младият Даниил веднъж спасил от смъртно наказание една жена на име Сусана, която била наклеветена от двама развратни старци. Когато завеждали нещастната жена на смърт, младият Даниил дал на съдиите съвет да разпитат обвинителите й поотделно. Те, не очаквайки това разследване, се объркали в своите показания и чрез това се открила невинността на Сусана.

   Веднъж цар Навуходоносор видял сън, който твърде много го смутил. Като се събудил, той веднага забравил подробностите на това съновидение. Но тежкото впечатление,което оставил тоя сън, продължавало да го безпокои. Той повикал при себе си халдейските учени мъже и сънотълкуватели, като искал от тях да му разкажат съня, който видял, и да му обяснят значението му. Никой, разбира се, не могъл да стори това. Царят се разгневил и осъдил на смърт всички вавилонски мъдреци.

   Застрашеният от също такава участ Даниил с тримата си другари помолил царя да му даде няколко дни срок и, твърдо надявайки се на Бога, молел Го да му открие тайната. Бог чул молитвата на Даниил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят: както самия сън на царя, забравен от него, така и значението му. Сънят предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат. Даниил обяснил съновидението на цар Навуходоносор и царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Даниил и неговите другари получили високи държавни длъжности.

   След време царят заповядал да излеят от злато грамаден кумир, който поставил на равнината Деир, за да му се покланят всички. В чест на истукана бил устроен голям празник. Гръмогласно била оповестена следната заповед:

    "Съобщава ви се, народи, племена и езици: щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония и всякакви свирила, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор! А който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ!"

   При гръма на музиката народът паднал и се поклонил на златния истукан. Враговете на Даниил и неговите приятели донесли, че само те не се поклонили. Царят повикал момците и ги запитал:

   - Вярно ли е, че не искате да служите на моя бог и не се покланяте на изображението, което аз поставих? Още сега се поклонете, иначе ще бъдете хвърлени в горящата пещ и никакъв бог не ще ви избави от ръката ми!

   Те отговорили:

   - Ние имаме на небесата Бог, Който е силен да ни спаси от горящата огнена пещ и от твоята ръка. Но ако Нему е неугодно да ни избави, ние все пак няма да служим на твоите богове и няма да се поклоним на златния истукан, който си поставил!

   Царят се разгневил, заповядал да разпалят пещта и да хвърлят в нея яко свързаните момци. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта на царя, били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците. Той им пратил на помощ Своя ангел. Сред огъня момците оставали невредими и пеели на Господа песен на хвали и благодарение.

   Царят, който гледал това веднага запитал служителите си:

   - Нали трима души хвърлихте в пещта? А как станаха четирима? Те свободно ходят сред огъня, а един от тях е светъл и прекрасен като Син Божи?

   Учуденият цар се приближил до отвора на пещта и извикал:

   - Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!

   Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, дори миризма от изгорено нямало от тях; само веригите, с които били свързани, паднали от краката им. Тук царят познал силата Божия и извикал:

   - Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха! Който от поданиците ми се осмели да изговори хула против Бога, Комуто се кланят юдеите, ще бъдат предадени на смърт, защото няма друг Бог, Който може така да избавя!

   Тримата момци, така чудесно спасени, от тогава били на голяма почит пред царя и народа.

   Но това чудо не смирило царя. Той се възгордял със своята слава и величие. И Бог, Комуто са противни гордостта и високомерието, пак Му преизвестил насън Своята воля.

   Веднъж Навуходоносор видял насън, че на средата на земята стои грамадно дърво; че това дърво все повече и повече расте и заяква и най-после стигнало до небето, а клоните му осенявали цялата земя; че прекрасни били листата му и изобилни плодовете; че под сянката му живеели всички земни зверове, а във вейките виели гнезда всякакъв вид птици. Но изведнъж от небето се раздал глас, който казвал:

    "Отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му! Но главния му корен оставете в земята, и нека той в железни и медни вериги сред полската трева, да се напоява с небесна роса, а с животните нека бъде делът му в земната трева. Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде зверско, и ще преминат над него седем времена, и нека живите знаят, че Всевишния владичествува над човешкото царство и го дава, комуто иска!"

   Уплашеният цар наново свикал мъдреците и им разказал съня, като искал да го изтълкуват. Никой от тях не могъл да обясни съня. Но Даниил казал на царя, че чрез тоя сън заради неговата гордост Господ му предсказва лишаване от царския сан и отдалечаване от човешкото общество дотогава, докато той признае, че само Бог е всемогъщ, че само той дарява на царете сила и слава.

   - И затова, царю – прибавил той, - разкай се за греховете си, изкупи ги с правда и милосърдие към бедните, заглади гордостта чрез смирение, и може би Бог, като види твоето разкаяние, ще отмени определеното наказание!

   Царят не послушал съвета на Даниил и скоро забравил съня и неговото значение. Гледайки на великолепния Вавилон, той се гордеел със своето величие и слава. "Нали аз – казал той – издигнах тоя град? Нали аз го съградих със силата на своята мощ и за слава на моето величие?"

   Но царят едва успял да произнесе тия думи и Божият съд над него се изпълнил. Той бил лишен от разум и като див звяр започнал да се скита по поля и гори. Това се продължило цели седем години, след което Господ Бог се умилостивил над него и му възвърнал разума. Навуходоносор се разкаял и в дълбокото си смирение, като познал Божието всемогъщество, отново заел престола си и царувал няколко години, славейки и хвалейки Всевишния Бог.

   Валтасар, синът на Навуходоносор, веднъж устроил в двореца си великолепно угощение, на което били поканени всички държавни велможи и царски жени. Всички шумно се веселили, пиели вино от свещените съдове, взети от Йерусалимския храм, и величаели вавилонските богове – златните, сребърни и медни идоли, и никой не споменавал за вечния Бог.

   Изведнъж се явила тайнствена ръка, която начертала на стената на пиршествената зала незнайни думи. Царят побледнял, лицето му се изменило, цял затреперал и с ужас гледал тайнствените думи. Всички присъстващи били обхванати от ужас и общо смущение заменило шумното веселие. Царят веднага заповядал да свикат учените мъже, но никой от тях не могъл нито да прочете, нито да му изясни написаните на стената думи.

   Най-после царицата напомнила на Валтасар, че в царството му има един човек, изпълнен с Божи Дух, който в дните на баща му се славел с мъдрост и ученост. Царят повикал Даниил и поискал да му обясни тайнствените думи, като му обещал за това почести и богати дарове.

   - Даровете ти нека останат у тебе, царю – казал Даниил, - а почестите отдай другиму! А написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня. Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносор царство, величие, чест и слава. Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха. Когото си искаше, той въздигаше, и когото си искаше, унищожаваше. Но когато сърцето му се възгордя и духът му се ожесточи до дързост, той бе свален от царския си престол и лишен от славата си, докато позна, че над човешкото царство владичествува Всевишния Бог и поставя над него, когото си иска. И ти, негов сине Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това, а се вдигна против Бога Небесни. Донесоха ти съдовете от Божия дом, и ти с твоите велможи, с твоите жени и наложници пихте от тях вино. Ти славеше сребърните и златните, медните и железните, дървените и каменните богове, които нито виждат, нито слушат, нито разбират нещо. А Бога, в Чиито ръце е твоето дишане и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави. Заради това са изпратени от Него тия ръчни пръсти, и е начертано това писмо.

   След това Даниил обяснил, че тия думи: мене, текел, упарсин, означават: изброй, претегли, раздели, т.е., че Бог изброил царството му, претеглил делата му и ги намерил недостатъчни, и най-после разделил царството му между иноплеменниците. Пророчеството се сбъднало още същата нощ. Мидияни и персийци нападнали Вавилон, убили царя и разделили царството му.

   При мидийския цар Дарий Даниил бил на голяма почит. Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Това възбудило завист у велможите и те прибягнали до хитрост, за да го погубят. Като знаели как свято Даниил пази вярата на бащите си, те уговорили царя да издаде следната заповед: "Който през следващите тридесет дена се моли на който и да е бог или на човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!"

   Даниил по свой обичай продължавал три пъти на ден да се моли пред отворения прозорец на стаята си, обърнат към Йерусалим. Велможите не се забавили да донесат за това на царя, като искали изпълнението на присъдата. Царят съжалявал за своята повеля, понеже обичал Даниил, но не могъл да отмени заповедта. Даниил бил хвърлен в лъвската яма и входът в ямата бил запечатан с печат.

   Царят бил толкова печален, че не вечерял и цялата нощ не могъл да заспи. На разсъмване се затекъл към ямата и като дошъл до входа, гръмко извикал:

   - Данииле, рабе на Бога живи! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?

   Даниил отговорил:

   - Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете и те не ме повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе царю, не съм извършил престъпление.

   Зарадваният цар заповядал да изведат Даниил из ямата и хвърлил там враговете му, които веднага били разкъсани от лъвовете. След това Дарий издал следния закон:

    "От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя. Той избави Даниил от силата на лъвовете".

   Даниил доживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа, които са записани в неговата пророческа книга. В пророчески видения му били открити съдбините на народите и царствата, времето на Спасителевото идване и съдбата, която ще постигне Йерусалим. Това му било възвестено чрез архангел Гавриил, който му се явил, когато Даниил със съкрушено сърце молел Господа да се умилостиви над израилския народ.

    "Моля те Господи – казал той, - Боже велики и дивни. Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди! Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действахме нечестиво, упорствахме и отстъпвахме от Твоите заповеди и от Твоите наредби и не слушахме Твоите раби, пророците, които ни говореха от Твое име. У Тебе, Господи, има правда, а у нас – срам на лицата, защото съгрешихме пред Тебе. Господи, по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуванието Ти от Твоя град Йерусалим! Чуй молитвата на Твоя раб и неговото моление и погледни със светлото Си лице опустошеното Твое светилище! Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призовава Твоето име! Защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие. Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия!"

   Даниил още се молел, когато се явил пред него архангел Гавриил и му възвестил за възобновяването на храма и за времето на идването и самата смърт на Месия. Вдъхновен от Бога, Даниил в пророчествата си говори също така за Второто пришествие и за Страшния съд Господен.

Св. прор. Агей.

Св. мчк Марин

Житие на свети пророк Агей

   Св. Пророк Агей е един от Дванадесетте тъй наречени малки пророци.

Родил се във Вавилон по времето на плена и пророчествувал след връщане от плена (около 520 г. пр. Хр.). Тогава завърналите се от Вавилон в Йерусалим юдеи започнали да възстановяват Йерусалимския храм. Но поради силната съпротива на самаряните и на персийските управители те изоставили наченатото дело в продължение на 14 години.От това изпаднали в униние и започнали да мислят, че още не е дошло времето за възтановяване на храма Господен. Тогава Господ, проявявайки милост към тях, чрез устата на пророк Агей ги ободрил и обещал, че вторият храм ще бъде по-славен от първия, понеже в него ще се яви Царят на мира, Спасителят на всички народи.