Св. прор. Михей.

Св. мчци Теопемт и Теона.

Преп. Синклитикия и Аполинария. 

Житие на свети мъченици Теопемт и Теона

   През най-жестокото гонение срещу християните, което предприел римският император Диоклетиан (284-305 г.), Никомидийският епископ Теопемпт дал славен пример на изповедническа твърдост. Той станал жертва на едикта, който предписвал да бъдат затваряни най-напред църковните предстоятели с клирици и четци. Този указ бил проведен с такова усърдие, че не останало място в тъмниците за углавните престъпници.

   Столичният епископ Теопемпт бил затворен в тъмницата и дал съвършен пример за свърхчовешка издръжливост, която много утвърдила вярата и смелостта на останалите християни. С леката увереност, че като поразят пастира, ще сломят лесно и неговите духовни овце, палачите връхлетели върху светия епископ с адски изтезания, но той след всяко мъчение оставал невредим. Хвърлян в разпалена пещ, свирепо измъчван в продължение на 22 дни, напояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на шията, св. Теопемпт отново оживявал като неуязвим.

   Тези очевидни чудеса не успели да вразумят мъчителите на светия старец. Макар и учудени, те приписвали чудото на някакво християнско магесничество и потърсили езически маг, който да преодолее и затъмни тайнственото “изкуство” на Христовия епископ. Най-сетне се явил магесникът Теона, който самоуверено обещал да извърши по-големи чудеса. Той дал на мъченика да изпие друга отрова, в чийто смъртоносен състав той бил напълно убеден, но тя се оказала напълно безвредна за св. Теопемпт. Смаян, но все още неотстъпващ, Теона заявил на всички, че ако още едно негово изпитано средство не окаже убийственото си въздействие върху християнския епископ, той ще признае себе си за победен и ще повярва в Бога на Теопемпт. Като истински жрец на Хеката – злосторната адска богиня на магията и вълшебството – Теона приготвил нова смес от най- отровните билки и я подал на неустрашимия мъченик. Но всички вярващи добре помнели обещанието на своя Божествен Учител и Господ преди Възкресението: "Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди!" (Марк 16:18). Св. Теопемпт спокойно изпил смъртоносната течност без някаква вреда за себе си. Победеният Теона, който по-добре от всички преценил какво велико чудо се е извършило пред очите му, паднал пред нозете на епископа, изповядал Иисус Христос за Бог и станал християнин.

   Мъчителят се удивил не на чудотворната сила, а на християнското знание на магията. Разгневен и безсилен, той изпратил и двамата в тъмница. Тук светият Никомидийски епископ просветил в истините на вярата езичника Теона, който приел светото Кръщение под името Синесий, което значи “изпълнен с разум”. На другия ден Теопемпт и Теона били подложени на нови ужасни изтезания, но двамата мъченици останали верни на Христа. Тогава отсекли главата на епископ Теопемпт, а Теона заровили жив в земята.

   През най-жестокото гонение срещу християните, което предприел римският император Диоклетиан (284-305 г.), Никомидийският епископ Теопемпт дал славен пример на изповедническа твърдост. Той станал жертва на едикта, който предписвал да бъдат затваряни най-напред църковните предстоятели с клирици и четци. Този указ бил проведен с такова усърдие, че не останало място в тъмниците за углавните престъпници.

   Столичният епископ Теопемпт бил затворен в тъмницата и дал съвършен пример за свърхчовешка издръжливост, която много утвърдила вярата и смелостта на останалите християни. С леката увереност, че като поразят пастира, ще сломят лесно и неговите духовни овце, палачите връхлетели върху светия епископ с адски изтезания, но той след всяко мъчение оставал невредим. Хвърлян в разпалена пещ, свирепо измъчван в продължение на 22 дни, напояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на шията, св. Теопемпт отново оживявал като неуязвим.

Тези очевидни чудеса не успели да вразумят мъчителите на светия старец. Макар и учудени, те приписвали чудото на някакво християнско магесничество и потърсили езически маг, който да преодолее и затъмни тайнственото “изкуство” на Христовия епископ. Най-сетне се явил магесникът Теона, който самоуверено обещал да извърши по-големи чудеса. Той дал на мъченика да изпие друга отрова, в чийто смъртоносен състав той бил напълно убеден, но тя се оказала напълно безвредна за св. Теопемпт. Смаян, но все още неотстъпващ, Теона заявил на всички, че ако още едно негово изпитано средство не окаже убийственото си въздействие върху християнския епископ, той ще признае себе си за победен и ще повярва в Бога на Теопемпт. Като истински жрец на Хеката – злосторната адска богиня на магията и вълшебството – Теона приготвил нова смес от най- отровните билки и я подал на неустрашимия мъченик. Но всички вярващи добре помнели обещанието на своя Божествен Учител и Господ преди Възкресението: "Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди!" (Марк 16:18). Св. Теопемпт спокойно изпил смъртоносната течност без някаква вреда за себе си. Победеният Теона, който по-добре от всички преценил какво велико чудо се е извършило пред очите му, паднал пред нозете на епископа, изповядал Иисус Христос за Бог и станал християнин.

М   ъчителят се удивил не на чудотворната сила, а на християнското знание на магията. Разгневен и безсилен, той изпратил и двамата в тъмница. Тук светият Никомидийски епископ просветил в истините на вярата езичника Теона, който приел светото Кръщение под името Синесий, което значи “изпълнен с разум”. На другия ден Теопемпт и Теона били подложени на нови ужасни изтезания, но двамата мъченици останали верни на Христа. Тогава отсекли главата на епископ Теопемпт, а Теона заровили жив в земята.

                                                                                           Житие на преподобна Синклитикия

   Четвъртият век е бележит не само с тържествуващото навлизане на християнството в духовния живот и социално-държавното преустройство на елино–римския свят, но и с класически разцвет на християнското подвижничество. Пустините на Египет, Палестина, Месопотамия се препълнили с отшелници, които се извисили до върховете на аскетическото съвършенство и създавали правилата и образците на монашеския подвиг. Изникнали и много женски обители. Християнките, които се проявили като апостолки, мъченички и изповедничики, не отстъпили на мъжете и в безкръвното мъченичество на иноческото поприще.

   Сам св. Атанасий Велики (295-373 г.) оставил многосъдържателно житие за преподобна Синклитикия, която се проявила като началница на монашеско общежитие в ІV век. Той я изтъква като умна и задълбочена наставница в духовния живот. В този дух са и запазените под нейно има 18 апофтегми – сборник с мъдри мисли и нравоучителни изречения.

   Преподобна Синклитикия произлизала от знатно и богато семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Тя била надарена с красива външност и макар да израсла всред разкош, тя проявила влечение към скромен и богоугоден живот. Доброволни трудове, тайно постене, решително отказване от светски радости – това били началните стъпки на нейната подвижническа подготовка.

   Когато родителите й умрели, св. Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и се заселила да живее заедно със сляпата си сестра в родителския мавзолей. В този самоволен затвор тя непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

   Нейният богоугоден живот и привлекателен пример скоро събрали около двете сестри много благочестиви жени, които силно желаели да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Смирената девица считала себе си недостойна за отговорностите на духовна наставница и затова ги насочвала да се учат от Свещеното Писание като единствен извор на всяка спасителна мъдрост. Когато около нея се събрало цяло общество от девственици, тя се видяла принудена да се заеме с тяхното ръководство. Девиците се учили от нейните наставления – и още повече от нейнния убедителен пример – да обичат Бога и своите ближни, да понасят с търпение и благодарност всички трудове, неволи и страдания и никога да не се поддават и на най-слабото горделиво чувство, дори и при най-големите си подвизи.

   Когато я посетила жестока болест – дълбоки рани по цялото тяло, преподобна Синклитикия получила благословената възможност да превърне в нагледен урок своите богомъдри съвети: никога не я чули да се оплаче или да възроптае при носенето на този тежък кръст. Тя дори се радвала, че Бог я удостоил с такова изпитание. Тя предсказала смъртния си ден, видяла дошлите за нея небожители и починала в дълбока старост – на 80 години.

Събор на св. 70 апостоли. Прпмчк.

Онуфрий Габровски.

Преп. Теоктист

Житие на свети седемдесет апостоли

   Св. евангелист Лука разказва, че Господ Иисус Христос освен дванадесетте Си ученици, които вървяли подир Него, избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това - да призовават човеците към вечен живот. Когато тези седемдесет апостоли се върнали след първата обиколка на своето проповедничество, с радост те казали на своя Учител: "Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!" Иисус им отговорил: "Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!" (Лук. 10:17-20). 

   Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост. 

   Св. апостол Павел пише от името на всички: "Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме, гонение - търпим, хулени - молим се" (1Кор. 4:11-13). 

   Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел "не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (1Кор. 2:4). Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед. 

   На 4 януари Православната църква чествува паметта на всички 70 апостоли заедно. Този празник се нарича "Събор на седемдесетте апостоли".

                                                                              Житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски

   Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", гдето до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

   Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.

   Но - както говорят светите отци на Църквата - колкото повече расте християнинът в добродетелите, толкова по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му изглеждат големи. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели силно впечатление думите на Спасителя Христа: "Всеки, който ме признае пред човеците, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33). А от житията на светците особено дълбоко го затрогвал примерът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, докато тя съвсем изгоряла, но не изпуснал тамяна върху жертвеника, за да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревност, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий извършили своя мъченически подвиг. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да подготви и него за такъв мъченически подвиг.

   В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два килограма и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг.

   На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък - деня на Христовите страдания - се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците.    Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

Св. прор. Малахия.

Св. мчк Гордий.

Житие на свети пророк Малахия

 

   Св. пророк Малахия написал последната пророческа книга на Стария Завет и е един от тъй наречените "12 малки пророци", и затова юдейското предание го нарича "печат на пророците". 

   Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия, между годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили големи безредици всред евреите и техните свещеници, които малката книжка на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време, когато още не бил утвърден новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм. 

   Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча със задача да подготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът нарича "Слънце на правдата". 

   Книгата на пророк Малахия наистина представлява приключване на старозаветните пророчества ("печат на пророците") и започване на благодатвата история на тяхното изпълнение.

                                                                                 Житие на свети мъченик Гордий

   Източният римски император Ликиний, който имал участие в едикта на император Галерий за веротърпимост, се оженил за сестрата на император Константин Велики и приподписал Миланския едикт, но вътрешно си останал езичник. След кървавото сблъскване с Константин Велики, което му струвало илирийските провинции, Линикий продължил враждебното си отношение към християните, жертва на което станал и младият войн Гордий.

   Заедно с мнозина християни Гордий напуснал родния си град Кесария Кападокийска и се скрил в пустинята, докато се прекрати това неочаквано и жестоко гонение. Слуховете за бедствията на християните достигнали и до пустинята. Доблестният войн, който смело излагал на опасност младия си живот в сраженията, сметнал, че не е добре да се крие малодушно, когато неговите братя страдат и умират за името на Христа, затова решил да сподели тяхната участ.

   Гордий се прибрал в родния си град, когато там шумно чествали езическия бог на войната Марс с конни надбягвания и шумни увеселиния. Неочаквано сред глъчта на забавата се разнесла възторжена прослава на истинския Бог. Всички трепнали и обърнали очи да видят кой дръзвал да изрече такова предизвикателство пред лицето на жестоките християнски гонители. Но и роднините на Гордий едва го познали. Облеклото му било жалко, а лицето му носело белезите на понесените в пустинята несгоди и лишения. Свили се сърцата на околните. Мнозина го уговаряли да млъкне и да се прикрие, но изпълнителните стражи на кесарийския управител успели вече да уловят Гордий и да го доведат при него. Управителят, който присъствал на надбягванията и раздавал наградите на победителите, запитал смелия християнин:

   - Кой си ти и откъде си?

   - Аз съм християнин! Христос е моята надежда и защита и аз презирам твоите богове – отговорил Гордий.

Изумителната твърдост, с която Гордий понесъл жестоките мъчения, на които бил подложен, принудили кесарийския управител да промени начина на действие и той се постарал да склони кесарийския младеж да се откаже от вярата си срещу висок сан и щедри дарове. Отговорът на светия мъченик бил непредвиден:

   - Можеш ли да ми предложиш такова нещо, което да бъде по-добро от Царството небесно?

Не останал друг избор за управителя при тази изповедническа решимост на война. Гордий бил осъден на смърт. Към лобното му място го придружили роднини и приятели. Напразно всички го умолявали да пожали своята младост и престарелите си родители, като се откаже от тази доброволна смърт.

   - Защо плачете за мене? Плачете за Божиите врагове, които ни преследват. Като запалват огън за нас, те си приготвят пламъка на ада и си натрупват гняв за деня на съда. А колкото за мене, аз съм готов много пъти да умра за Христа.

   - Ти можеш да се спасиш с една дума. Отречи се от Христа на думи, а запази в сърцето си същата вяра. Всезнаещият Бог ще види, че ти вярваш в Него със сърце, и няма да те осъди...

   - Мога ли да се отрека от моя Създател с езика, който Той ми е дал? В Св. Писание е казано: "Със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Ще се осъдим с нашите думи и с нашите думи ще се оправдаем. Господ не е ли казал: "Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от нвего пред Моя Отец небесен!"

   Това бил последният отговор на прекрасния Христов мъченик. Той се помолил, прекръстил се и навел светата си глава под меча на палача. Това станало в 314 година.

   Паметта на мъченика св. Гордий била много почитана в Кесария Кападокийска. Запазено е похвално слово от великия му съгражданин св. Василий Велики.