Новини

  На 10 март с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, отслужи Молебен канон към Пресвета Богородица с втората част от Богородичния акатист в катедралния храм „Успение Богородично“ в Хасково. 

Преди началото на богослужбата тържествено бе внесена в храма Чудотворната икона на Божията Майка – „Златна ябълка“, която бе посрещната с камбанен звън и благоговеен трепет от стеклите се боголюбиви християни.

В съслужение с епископа бяха: архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов -  ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий”, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, свещеници от града и околията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Пред Чудотворния образ на Божията Майка красивите песнопения на Богородичния канон, както и  акатиста, бяха изпълнени от духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В храма, посветен на Божията Майка, Преосвещеният епископ прочете втората статия от Богородичния акатист.

Множество миряни бяха дошли и всички заедно с певците отпяваха припевите: „Радвай се, Невесто неневестна". Боголюбивите християни с едно сърце отправяха молитви към Богоматер, зовейки: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.  Сред присъстващите бе и командирът на 31-ви механизиран батальон подп. Светослав Годинов.

В края на богослужението Знеполският епископ Арсений се обърна с вдъхновено слово за значимостта на Божията Майка в спасителната мисия на Христовата църква и преподаде на всички архипастирския благослов и светителски поздрав на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. 

Поклонението пред чудотворната икона на Света Богородица - "Златна ябълка", в храма продължи до късно вечерта.

Снимки

  Възлюбени чеда на светата ни Църква,

На датата десети март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи, към нацистките лагери на смъртта.

Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравяна и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда, а и не приляга на Църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен, труден исторически момент е постъпила по единствения възможен за нея начин, а именно, в съзвучие с повеленията на православната вяра. 

Истината е, че когато в нощта на девети срещу десети март 1943 г. митрополит Стефан търси спешна среща с държавното ръководство, за да  изрази несъгласието на Църквата срещу предстоящата депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в училището в Пловдив и заявява на охраната, че ако те бъдат отведени, той ще тръгне заедно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една системна, твърдо отстоявана линия на Светия Синод.

В съгласие с християнското учение и хилядолетната практика на толерантност, съпричастност и любов Българската православна църква всякога е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска омраза към представителите на еврейската общност, както принципно и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за защита на нацията, в протоколите на Светия Синод от 1940 г. се чуват предупредителните слова на българските архиереи: „Българската православна църква, която провежда сред нашия народ спасителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си против евреите-израилтяни съдържа разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи... Всеки човек и всеки народ трябва да се предпазват от опасности, но в тоя оправдан стремеж не бива да се допускат неправди и насилия против другите“.

И още: „Въпросът за отношението ни към евреите е ясен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите“.

Тази своя позиция Светият Синод е декларирал още през 1940 г. и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети срещу десети март 1943 г., в резултат на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по онова време, не е бил изпратен на изтребление към лагерите на смъртта. 

Тази акция не е щяла да бъде възможна, ако българският народ не е бил въцърковен, ако той не е бил здраво сплотен около своите митрополити, ако гласът на Църквата не е бил толкова силен, защото е бил глас на верния, христолюбив и човеколюбив православен български народ Божий. Не някой друг, а именно Българската православна църква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се противопоставя на злото – качества, които са проявление на принадлежността му към християнската вяра и ценностите ѝ. Силата на вярата е демонстрирал народът, воден от архиереите на своята Православна църква, в мразовитите дни на 1943 година и с вярата си е спасил своите сънародници – евреи. Народната сила е невъзможна без православната вяра и това е една много важна поука, която трябва да извлечем за себе си днес от делото на десети март.

Не можем да не споменем с дълбока тъга, че въпреки това над 11 хиляди евреи от съседни територии, намиращи се временно под българска светска администрация, все пак са били отведени и мнозина от тях са намерили смъртта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях. Съжаляваме, че на Екзархията не са ѝ стигнали силите и възможностите да се погрижи за евреите в онези, насилствено откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия начин, както за евреите в България. Съжаляваме искрено!

Обикновено на този ден се споменават имената само на някои от митрополитите, които особено са се проявили в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 година. Ние сме длъжни обаче да припомним имената на всички достойни архиереи, членове по онова време на Светия Синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил сред тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им.

Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.

Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши предшественици! Нека тяхното дело да ни бъде вдъхновение и пример, когато се налага ние днес да се изправяме пред съвременните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е характер и срещу когото и да било. Тяхната вяра е и наша вяра, тяхната сила е и наша сила, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна църква всякога ще възпитава своя благочестив и христолюбив народ в любов към ближния, толерантност, солидарност и човечност. Така е било, откакто България е станала православна християнска държава и, доколкото зависи от нас, така ще бъде тук во веки веков.

Бог да прости блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този начин защитили достойнството на Православната църква и опазили честта на Родината ни.

Бог да пази България!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ  И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

Забележка: По решение на Св. Синод от заседанието му на 24.02.2023 г. прот. № 2 – пълен състав, това послание да се прочете от църковния амвон на 10 март 2023 г., след благодарствения молебен.

   На 7 март се навършиха 52 години от блажената кончина на приснопаметния Български патриарх Кирил. В този паметен ден Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи заупокойна молитва за блаженопочившия български първойерарх пред бюст-паметника на патриарх Кирил в Цар-Симеоновата градина в центъра на Пловдив заедно със свещениците от града.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На заупокойната молитва присъстваха  миряни, дошли да почетат приснопаметния български патриарх, историк, и академик, и един от спасителите на българските евреи, и да се помолят за упокой на душата му.

Сред тях бяха председателят на Организацията на евреите в България  „Шалом” инж. Светлозар Калев, общественици и миряни.

В края на богослужението Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай в изпълнено с признателност слово припомни многобройните добродетели, достойното служение и жертвената любов на присноблажения български патриарх, като изтъкна, че подвигът на патриарх Кирил е образец на вдъхновение и подражание за всички съвременни архипастири и пастири на Светата ни църква.

От името на Пловдивска митрополия и на организация „Шалом” пред бюст-паметника бяха положени венци и цветя.

По повод годишнината от спасяването на българските евреи Светият Синод реши на 10 март (петък) от 11 часа във всички храмове в диоцеза на БПЦ да бъде отслужен благодарствен молебен, където да се огласи на Божия народ Патриаршеско и Синодално послание във връзка с тази бележита годишнина.

Приснопаметният патриарх Кирил като Пловдивски митрополит има огромен принос за спасяване на арестуваните и подлежащи на депортиране в нацистките лагери на смъртта пловдивски евреи. Той смело влиза при тях през 1943 г. и заявява, че ще легне на релсите, ако те бъдат натоварени във влакови композиции. Малко преди деня на депортацията им, планиран за 9 март, митрополит Кирил изпраща телеграма до цар Борис ІІІ: „Ваше Величество, в име Божие, усърдно моля за милост към евреите!  † Пловдивски КИРИЛ”.

Негови са и достойните думи: „Ние сме християни и като архиереи на Св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура”.

Бог да го прости!  Вечна и блажена да пребъде паметта му!

Снимки

  На 5 март – Неделя Православна, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска Василиева света Литургия в митрополитския храм "Св. вмчца Марина" в Пловдив.

В съслужение с Владиката бяха: Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Смоленски Висарион – викарии на митрополита, архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на ПДАиС „Свв. Кирил и Методий“, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев - епархийски съветник, архиерейските наместници на Пловдивска епархия ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, ставрофорен свещеноиконом Марко Марков, ставрофорен свещеноиконом Атанас Манолов, свещеноиконом Николай Величков, свещеноиконом Любомир Траянов, свещеноиконом Боян Кочев, храмовото духовенство, свещеници от града и епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Десетки благочестиви християни присъстваха на богослуженията и се поклониха с вяра и благоговение на светините на Пловдивска епархия, които бяха донесени по традиция за празника - частицата от Светия Животворящ Кръст Господен от манастира „Света Троица” на Кръстова Гора, чудотворните икони с образа на Божията Майка и св. Мощи.

Сред присъстващите на богослужбата бяха: командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, полк. Невяна Митева, кметът на Община Панагюрище г-н Никола Белишки, народният представител от 48-мо Народно събрание г-н Стефан Мирев, г-н Вакрил Запрянов – ктитор на храмове, представители на държавната и местната власт, общественици.

След края на светата Литургия митрополит Николай отслужи молебен на Неделя Православна, свързан с победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес през VIII век и се обърна към присъстващите с архипастирско слово, в което каза:

„И днес, празнувайки Тържеството на светото Православие в XXI век, ние повтаряме това, което вършиха Отците в VIII, IX и следващите векове – ние изразяваме своето упование в Господа, че Той, давайки ни великото съкровище на православната вяра, ще ни помогне да я съхраним, да я оградим от всякакви изкушения и напасти, и ще помогне върху тази вяра да съградим живот за Царството Божие“.

Владиката честити на всички празника Тържество на Православието и благослови верния Божий народ.

Духовният празник на Неделя Православна завърши с литийно шествие, което с високо вдигнати хоругви, всички икони и светини начело, следвани от митрополита на Пловдивската епархия, викарните епископи, свещенослужителите и верния Божи народ, обиколи тържествуващо митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.

Снимки