На 21 ноември празнуваме Въведение Богородично – въвеждането на тригодишната Мария в храма, която по Божи промисъл бе предопределена да стане Божията майка, преблагата и многомилостива Закрилница на целия човешки род. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейската св. Литургия в Калоферския манастир „Св. Въведение Богородично”, който в този ден честваше и своя храмов празник. С владиката съслужиха ефимерият на манастира свещеник Мирчо Минков, митрополитският дякон Илиян Александров и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни с огромно благоговение и ненадмината виртуозност митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Стотици миряни с вяра, смирение и надежда за небесната закрила на Пресвета Богородица бяха изпълнили храма „Успение Богородично” в Калоферската света обител. Сред тях беше и кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов. Към верния Божи народ с проповед за значението на празника и отражението му в нашия живот се обърна Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений:
„Йоаким и Анна, родителите на Божията майка, дълго нямали деца. И когато им се родило момиче, те възприели това като милост Божия, като чудо. Изпълнявайки обета, даден на Бога, те решили да я посветят на служение в Йерусалимския храм. И когато тя станала на 3 години, те я довели в храма - всичко в съответствие с традициите и обичаите. Момичето е посрещнато от първосвещеника, а това е нещо необичайно, странно. Първосвещеникът, който е глава на Вехтозаветната църква, духовният лидер на народа - защо именно той трябвало да посреща неизвестното дете? Станало така, че именно той се намирал тогава на стълбите на храма. И после станало нещо особено – 3-годишната Мария стъпва на първото стъпало от общо 15, водещи в храма – големи каменни стъпала -това са не са стъпалата в съвременния наш дом, но 3-годишната Мария ги изкачва без чужда помощ. След това станало нещо съвсем необичайно – първосвещеникът я въвежда там, където не могъл да въведе никой от миряните, а дори и свещениците. Само първосвещеникът само един път в година влизал в това място, където се намирал Ковчега на Завета, в който се пазели скрижалите на закона Мойсеев, където се пазел златния съд с манна – същата тази манна, с която се хранели евреите в продължение на 40 години след бягството им от Египет, и там, където бил разцъфналият жезъл на Аарон. Това били велики светини на Вехтозаветната църква, напомнящи за най-важните събития в живота на народа. Именно там, в Светая Светих, където първосвещеникът влизал само 1 път в годината, той въвежда Мария.”
В своята проповед епископ Арсений изтъкна още и голямата роля на родителите при формиране светоусещането на 
всяко дете и колко страшно и опасно е днешните деца да имат за ориентир и пример бездуховните и дори жестоки герои от съвременните виртуални игри.
За духовни заслуги и достойно служение с офикията „протойерей” бе отличен ефимерият на манастира Ми,чо Христов Минков, който развълнуван благодари на владиката и на своите верни и благочестви енориаши. Като препопаде архипастирския благослов на правоправящия архиерей на епархията – Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений също честити празника, като почете специално игумения Валентина Друмева и монахините в светата обител. След края св. Литургия владиката освети и благослови празнично коливо, което бе раздадено на присъстващите.
Многолетствието провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.
На 30 октомври 18 преподаватели по православие от Пловдивска епархия се отправиха на тридневно поклонническо пътуване в Северна България. Те посетиха някои от най-известните и забележителни църкви и манастири край Велико Търново. Пътуването бе организирано по инициатива на Културно-просветния отдел на Пловдивската митрополия и се осъществи с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
На следващия ден поклонниците от Пловдивска епархия влязоха със смирение и благововение в митрополитският храм “Рождество Богородично” във Велико Търново, издигнат на мястото на катедралата, разрушена при земетресението от 1913 г. и свързана с много значими събития от българската история. Учителите видяха стенописите от средата на ХХ в., изобразяващи покръстването на българите, изпращането на патриарх Евтимий на заточение и образите на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. 
Преподавателите по религия имаха духовната радост в този ден да видят и Лясковския манастир “Св. св. Петър и Павел”, известен още от времето на братята Асен и Петър – първите български царе от династията на Асеневци. Разположена на високо плато недалеч от Велико Търново и Лясковец, светата обител е в била в центъра на средновековна българска крепост, в която е протекла подготовката за въстанието на Асен и Петър. За съжаление тя също е разграбена и изгорена след 1396 г., когато България пада под османско владичество. Легенда разказва, че някой си богат българин Боян построил отново манастира и избягал във Влашко. Гръцки владика обаче изгонил българските монаси, забранил проповедите на български, а богослуженията се извършвали на гръцки език. Минало много време, преди българските монаси да се завърнат там. Многократно пален и опустошаван, манастирът е въздигнат отново през 1662 г. и получил скъп дар от руския император Петър Велики - позлатено Евангелие. Тук многократно и тайно е била преписвана “История славяноболгарская”, а вратите на светата обител са били отворени за Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Георги Раковски и много други български просветители и будители, но и за бунтовници, организатори на въстания и борци за нашето освобождение. След като извоюваме църковната си независимост, в светата обител митрополит Иларион Макариополски създава първото духовно училище у нас през 1874 г. Семинарията съществувала до 1885 г. По времето на Стефан Стамболов тук е бил заточен и великият митрополит Климент (Васил Друмев) заради своето забележително слово на Неделя Православна през 1893 г., в което се казва:
След Петропавловския манастир, както е известна още Лясковската света обител, преподавателите по религия се отправиха към друга светиня край старата българска столица – Преображенския манастир. Манастирът “Св. Преображение Господне” също е бил важно книжовно средище в миналото ни, основан още през ХІ в. като метох на Ватопедския манастир в Света Гора. Известен е с и уникалните стенописи на големия български художник и иконописец Захарий Зограф от Самоков, който се трудил над тях цели 3 години и накрая дори оставил за спомен свой автопортрет. Най-известната изобразена от него сцена е Страшният съд, на която се виждат праведниците от дясната страна на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и многобройните страшни наказания, които очакват крадците, предателите и прелюбодейците, магьосниците и други грешници. Всички поклонници, които идват в манастира, няма как да не се изумят и от чудото, станало неотдавна – огромна скала пада в манастирския двор и точно преди събори църквата, се разцепва на две части, отдалечени на сантиметри от стените на храма.
На третия и последен ден от това прекрасно и благодатно пътуване поклониците от Пловдивска епархия се поклониха на светите мощи и икони в прекрасния Соколски манастир “Успение Богородично”, разгледаха с интерес забележителностите на гр. Трявна и възрожденския "Етър" край Габрово. Преди да пристигнат в Пловдив, поклониците с благоговение разгледаха и Шипченския манастир “Рождество Христово”.
В деня, в който честваме паметта и просим небесната закрила на св. великомъченик Мина Котуански – 11 ноември, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи архиерейска св. Литургия в храм „Св. св. апли Петър и Павел” в гр. Пловдив. В този храм има чудотворна икона на Св. Мина, както и параклис, посветен на светеца. С владиката съслужиха 
, който се състои в изпълнение на Божиите заповеди и в побеждаване на греховете, на нашите греховни привички и наклонности. Нека му се молим за намиране на единствено истинската православна вяра и църква и за утвърждаването им в тях, а след това за намиране на загубените си вещи. Нека най-напред се молим на Христа Бога да ни намери, скитащи в пустинята на света, и ни върне в Своето стадо, в Своята кошара – Църквата, а сетне за всичко останало.”