Новини

Интервю на Пловдивския митрополит Николай

mitropolit Nikolai-potret-Ваше Високопреосвещенство, вълна от бежанци залива Балканите и Европа. По-голямата част от тях са мюсюлмани. Като хора сме длъжни да им помогнем заради нещастието им и войната, от която бягат. Но мнозина се страхуват, че те

ще засилят ислямската религия в християнска Европа. Какво е Вашето мнение?

-Действително има общо усещане, че сме свидетели на процеси, които в момента преобръщат демографската карта на Европа и създават предпоставки за бъдеща промяна на цялостния културен облик на нашия континент. Доскоро, получавайки сведения за масови екзекуции на православни в Сирия, Египет и на други места, както и за масовото разрушаване на християнски паметници, имахме усещането, че т. нар. Ислямска държава си е поставила за цел да извърши религиозно прочистване на Близкия изток от християните. Масовият бежански поток към Европа обаче е от мюсюлмани. Не мога да си обясня този парадокс: една организация, която твърди, че си е поставила за цел да изгради империя в Близкия изток, и то на верска основа, да пропъжда именно хората, принадлежащи към същата тази вяра! Нашата християнска традиция повелява да сме човеколюбиви и състрадателни не само към своите, но и към чуждите. Поради това ни призовават непрекъснато да проявяваме състрадателност и човеколюбие, защото сме християни и европейци. Добре. Помагаме и ще помагаме с каквото можем и не ги делим по вяра или народност. Но не ви ли притеснява, че т. нар. ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към чуждите, но и към своите? Нещо тук не е наред. Понеже в цялата тази история има нещо гнило, лично на мен ми се струва, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци! За тези, които вече са тук, е редно като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече - не! Който е запалил този конфликт, да го гаси. Не може ние да плащаме сметката, и то с цената на изчезването ни като държава. Това, разбира се, е моето лично мнение като гражданин, с което не ангажирам никого.

-У нас също има проблем с ромите. В последните години се засилва тенденцията те да се ислямизират. На много места се появиха сблъсъци между българи и роми заради липсата на интеграция между двете общности. Как може православната църква да помогне в случая?

- Ромите са български граждани, българи, които живеят сред нас от векове. Това, че не сме се погрижили за тях и за тяхната интеграция, е наш общ проблем. Не съм сигурен дали се ислямизират, или по-скоро се маргинализират до крайност. Но социалната и икономическа маргинализация застига все повече слоеве от българския народ, не само ромите. Проблемът е в това, че в годините на прехода на хората спря да се гледа като на човешки същества. Беше казано всеки да се спасява както може и те се спасяват както могат. Включително и ромите. Докато не се промени гледната точка на политиката към хората, нищо добро не ни чака. Не само ромите, а всички. Колкото до църквата, мога да кажа как се пречи да помага. Знаете за казуса с храма „Св. Илия“ в Пловдив, на който общината състави акт за неплатена такса смет за 14 000 лева и изпрати съдия-изпълнител да описва имуществото. Знаете ли, че този храм е точно в Столипиново? Знаете ли какво е Столипиново и знаете ли, че това е единственият православен храм там? Знаете ли, че това е един от най-бедните храмове в цялата епархия? Знаете ли, че свещеникът беше отворил неделно училище? И, че сега съдия-изпълнителят ще го затвори? Това е положението. Така че не ме питайте какво може да направи църквата за ромите. Видно е, че като тръгне да прави, все ще се намери някой да попречи.

- Има ли опасност от навлизане на радикален ислям у нас?

-Нямам право, а и не се чувствам компетентен да се произнасям по този въпрос. Смятам, че той следва да бъде адресиран към официалните представители на мюсюлманското изповедание в нашата страна. Вярвам, че те са разумни хора и патриоти, и съм сигурен, че ако бъдат попитани, могат да подскажат идеи за решаването на проблема, ако има такъв.

-Наскоро Патриарх Неофит изпрати писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в което заяви позицията, че представители на църквата трябва да присъстват и да дават своето становище при промяната на важни обществено значими въпроси. Повод за писмото бе проектозаконът за училищното образование, който не е изпратен за становище на Светия синод. Но виждаме, че в Западния свят се правят законодателни промени, които касаят основни човешки взаимоотношения, като узаконяването на гейбраковете например. Трябва ли Православната църква да настоява повече за участие, когато се приемат подобни радикални промени?

-Негово Светейшество Патриарх Неофит и Светият синод в последните месеци се обърнаха на няколко пъти към вярващите с послания, които показват готовността на Българската православна църква занапред да заема позиция по всеки въпрос, който ние намираме за важен. След като години наред обвиняваха църквата в пасивност, сега медиите би следвало да са доволни, че тя започва да се включва активно в публичните дебати. Особено по въпроси, които имат отношение към моралните устои на обществото, ние сме длъжни да заявяваме нашата позиция. Такива са въпросите на брака, семейството и децата, на образованието и възпитанието на тези деца, въпросите, касаещи например човешкото отношение към трудещите се, и т.н. Убеден съм, че изслушването на християнската гледна точка по тези теми няма да навреди никому. Напротив, може да е от полза. Особено на народните представители, които коват законите. Позицията на църквата може да бъде много полезна при дебатирането на лобистки предложения за законови промени, които всяват смут в обществото и

могат да дискредитират самата политическа класа.

-Обвиниха Ви, че сте се намесил в предизборната битка за кмет на Пловдив, като изразихте своето недоволство от сегашния кмет и кандидат на ГЕРБ Иван Тотев, а в същото време хвалите негови опоненти.

-Искам да кажа нещо много ясно по този въпрос. Църквата не дели хората по политически убеждения и партийна принадлежност. Тя обаче е длъжна да поощрява и похвалва тези, които помагат, и да порицава тези, които препятстват нейната душеспасителна мисия. Това е принцип. Нека покажа как този принцип действа на практика. Премиерът Борисов дарява собствени пари за ремонт на храмове. Това добро ли е? Добро е. Достойно ли е за похвала? Достойно е. Това, че църквата му въздава публична благодарност, партийна пропаганда ли е? За вас може да е, но за нас не е. За нас е израз на справедливост. Нека кажа още нещо, по справедливост. Отмяната на законовата норма, която изискваше от храмовете да плащат такса смет, е заслуга лично на г-н Лютви Местан и на групата на ДПС в предишното Народно събрание. Лютви Местан и Йордан Цонев помогнаха да се реши проблемът с нотариалния акт на „Св. Александър Невски“.

Според вас в момента правя ли предизборна агитация в полза на ДПС? Мислете както искате, но аз на тези хора съм длъжен да отдам заслуженото, по християнска съвест. Обратно, какво съм аз виновен, че община Пловдив реши точно сега, преди избори, да праща съдии-изпълнители в църкви? Какво да правя, да мълча, защото ще е политическа агитация ли? Впрочем, аз съм почти сигурен, че кметът Иван Тотев дори не е знаел, че някой негов служител е решил да съставя актове на храмовете. И то, въпреки че ако не бъркам, общинският му съвет още през 2011 г. е освободил храмовете от тази такса.

- Как ще отговорите на твърденията, че духовниците нямат място в политиката?

-Ако се има предвид, че духовниците не могат да заемат в органите на държавната и местната власт длъжности, това е така. Но да се очаква, че духовниците не могат да имат позиция по обществено значимите въпроси, които в повечето случаи са политически, е нелепо. Ние все пак сме и граждани на тази страна. Както вече казах, ние дори сме длъжни да заявяваме позицията на църквата по въпроси, касаещи духовността, морала и ценностния интегритет на обществото. Църквата не е някакъв придатък, традиционно украшение на светски празненства и чествания на национални празници. Тя е интегрална част от съвестта на това общество и като такава има право, а и задължение да изразява позиции. Да се върнем пак на конкретния пример. Това, да се изпрати съдия-изпълнител в църква, административен въпрос ли е, или е политически? Естествено че е политически. Този, който е предизвикал това действие срещу църквата, или е напълно неграмотен, или е искал да постигне именно ефекта, който се постигна. Да се провокира митрополит Николай, знаейки как аз реагирам в такива ситуации. Аз реагирам винаги в защита на църквата, независимо кой е отсреща. Ако политиката не иска църквата да реагира политически, моля да не бъде Църквата провокирана. В случая не аз съм дразнителят. Провокираната е църквата. Провокаторът трябва да бъде търсен в отсрещната страна. Г-н Тотев знае, че аз многократно съм протягал ръка за сътрудничество с местната власт. Мисля, че с това, което казвам в момента, отново му помагам.

-В България напоследък се случват много бедствия, убийства и катастрофи. Много хора имат усещането, че като че ли сме влезли в черна дупка. Все повече хора губят вярата си и бъдещото си, не виждат перспектива, емигрират, топят се човешките ценности и морал. Защо се случва това и може ли да се промени духовният климат?

-Това е много дълъг и сложен въпрос. Бих ви отговорил, перифразирайки думите на св. Апостол Павел: За да има надежда и вяра, първо трябва да има любов. Отговорете си на въпроса: обичате ли другите? Не само вашите кръвни роднини и близки, а другите хора, другите българи, просто другите? Ако я има тази любов, ще има и вяра, и надежда. Ако смятате, че другите са зли, че искат да ви причинят зло и поради това вие бързате да им го причините първи, то тогава няма как да ни се получи.Това е голям грях, а свети апостол Павел ни уверява, че отплатата за греха е страдание и смърт (Рим. 6:23). Трябва да започнем от любовта към Бога и към ближния. Това е.


Автор: Интервю на Ясен КАЗАНДЖИЕВ

Източник: standartnews.com; marica.bg

Архиерейска света Литургия

С благословението на Негово Високопреосвещенство

Пловдивския митрополит Николай,

Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит


на 30.08.(неделя) от 9:00 часа
ще възглави
архиерейска света Литургия

в чест на Пренасяне на честните мощи на св. Александър Невски


DSC 8905

в храм „Св. св. Кирил и Методий” гр. Пловдив

Архиерейски богослужения за Св. мчци Севериан и Мемнон и Св. 38 мчци Пловдивски

   На 20 август светата Православна Църква почита паметта на свети пророк Самуил и на светите 38 мъченици Пловдивски и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.

   В навечерието на празника   в старинния храм ” Св. св. Константин и Елена „ в град Пловдив с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай , Празничната вечерня с петохлебие по повод храмовия празник възглави Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит .

   С архиерея съслужиха : предсетателят на храм „Св.св.Константин и Елена” протойерей Петър Хубенов, митрополитският дякон Младен Добрев и свещеници от града.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  В края на богослужението викарният епископ се обърна към присъстващите в храма христолюбиви миряни с думите: ” Св.Йоан Златоуст казва:

    „ Истинското почитание на светците е уподобяването на тях и следването на техния пример”. И ето ние възхваляваме, почитаме и славим светите Пловдивски мъченици. Ние се удивляваме на техния страдалчески и изповеднически подвиг.      Прекланяме се пред тях,прославяме ги църковно, молим се частно и съборно. Ние трябва да носим своя кръст независимо от това колко тежък е той и понякога колко непоносим. Независимо от това какво ни предлага животът всекидневно и ежечасно и каква горчилка ние сме длъжни да преглътнем. Носейки своя житейски кръст, ние трябва да се уповаваме на Божествения кръстоносец Нашия Спасител и Господ Иисус Христос и да се уповаваме на нашите застъпници пред Него Света Богородица и светиите .

  Макар и векове да ни делят от времето, в което са живели и извършвали своите страдалчески подвизи тези Христови мъченици, ние можем да се научим от тях , преди всичко как да понасяме изпитанията, как да страдаме за нашата Православна вяра. Ние можем да се научим от тях, че да обичаш Бога, това значи с цената на своя живот.”

 

   На 20 август, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейската света Литургия в старинния храм „Св.св.Константин и Елена” в град Пловдив.

Мястото на мъченическата кончина на светите 38 Пловдивски мъченици е известно: подземията при Източната градска порта, там, където днес се намира старинният храм „Св.св.Константин и Елена”.

   Първият храм на лобното място на светите мъченици бил издигнат тук непосредствено след Миланския едикт, издаден от свети цар Константин през 313г., даващ право на християнството да бъде изповядано свободно и без страх от преследване.

   В края на Великото славословие владиката пострига Стефан Йоан, Иван и Николай за четци и певци на Българската Православна Църква.

   В съслужение с архиерея бяха ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, председателят на храм „Св.св.Константин и Елена” протойерей Петър Хубенов и свещеници от града.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   Богомолният народ бе изпълнил до краен предел храм „Св.св.Константин и Елена” в молитвена вглъбеност и чиста радост от даровете на безкрайната Божия милост.

   След възгласа: „И да будут милости...” Знеполският епископ Арсений ръкоположи в първата степен на свещенството - дяконската Николай Василев. Владиката се обърна към новоръкоположения дякон с пастирско наставление, в което каза: ”Бъди усърден, търпелив, уповавай се на Бога и Божията благодат да възпълни онова, което не ти достига да станеш достоен свещенослужител на Българската Православна Църква”

   По време на „причастния” свещеноиконом Тодор Хаджиев прочете житието на светите 38 мъченици, пострадали за Христа.

    Мнозина християни се бяха подготвили и пристъпиха към Светите Христови Тайни.

   След светата Литургия като преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на Пловдивска епархия митрополит Николай, викарният епископ Арсений в словото си към богомолния народ каза:

   ”Ако ние в обичайното си време се грижим за плътта си, то нека в останалото време от своя живот да направим точно обратното. Ако в очите ни блести тъмният пламък на гордостта житейска, ламтежът за земни блага и наслади, то ние не можем да бъдем последователи на светите Христови страдалци. Нека в останалото време от своя земен живот според силите си да им подражаваме, та техния пример да облагороди нашия ум, нашите чувства , нашите сърца, та освен почитатели да бъдем ревностни техни подражатели.”

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския дякон Младен Добрев.

   Присъстващите в храма богомолци получиха благословение и нафора от Знеполския епископ Арсений, а председателят на храм”Св.св Константин и Елена” протойерей Петър Хубенов раздаваше икона с образа на светите 38 Пловдивски мъченици.


dsc 0137          dsc 0464

Архиерейска св. Литургия за Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец

dsc 9651   На 18 август светата Православна Църква чества славното Успение на преподобния небесен покровител и велик светец на българската земя Свети Йоан Рилски Чудотворец.

   С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, отслужи архиерейската света Литургия в храма, посветен на Рилския Чудотворец в Асеновград.

   С архиерея съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, храмовото духовенство и свещеници от околията.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм”.

   На богослужението присъстваха христолюбиви миряни, които отправиха благодарности и молитви към онзи, който повече от десет века закриля Отечеството ни и българския народ.

   По време на „причастния” свещеноиконом Тодор Хаджиев прочете преподобническото житие на Рилския пустиножител Свети Йоан.

dsc 9888   В края на боголужението Знеполският епископ Арсений в словото си към богомолния народ се обърна с думите:

   ”Да осъзнаем колкото е възможно и по-дълбоко, че ние сме тук странници, че нашата постоянна цел и завършен пълен смисъл на нашия живот е небесното Отечество. А не една или друга задача, не една или друга дейност, мисли, планове и мечти свързани със земното съществуване. Та ето, ако ние сме едни инертни и полубитови християни, ако лъжливото спокойствие от усвоения набор от навици за християнски живот, живеем съвместно и някак мирно с полуезически нрави, с притаена съвест, с кипежа на собствените ни страсти, с нашата грубост, даже с неумението ни да общуваме с ближните въз основа на най-обикновените човешки норми за приличие, за скромност, за възпитаност и усетливост, то ние не сме християни.

   Не сме в това състояние и не можем да бъдем чада на Св.Йоан.

   И в днешния ден на неговото Успение ние да въззовем с молитви: Свети Йоане, възкреси ни, съживи ни, възкреси нашите души със светоевангелската Христова вяра. Вяра, която да ороси, която да облагороди и която да възкреси нашата родна многострадална българска земя. Амин!”

   Викарният епископ преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския дякон Младен Добрев.

Успение на Пресвета Богородица в катедралния храм „Успение Богородично” - град Пловдив

dsc 8771   „При раждането си  си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице.
   Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.”
   Тържествен камбанен звън огласи двора на катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив.
   Архиереят  на Пловдивска епархия митрополит Николай възглави архиерейската света Литургия.
   В края на великото славословие митрополит Николай пострига Михаил за четец и певец на Българската Православна Църква.
   С архиерея съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, духовният надзорник при Пловдивска митрополия и председател на храм „Успение Богородично”свещеноиконом Тодор Хаджиев, храмовото духовенство  и свещенослужители  от града.
   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
  dsc 9430 На богослужението присъстваха народният представител Здравко Димитров, строителният предприемач Иван Михайлов, проф.д-р Георги Паскалев и хиляди  вярващи, които  бяха дошли, за да почетат Богородичния празник, да се поклонят на небесната Царица, да помолят за себе си и за близките си нейната  помощ и закрила.
   След светата Литургия Негово Високопреосвещенство се обърна с тържествено слово за Пречистата, за нейните добродетели, заради които се удостоила да възкръсне в третия ден след Успението си  и с тялото си била взета жива на небето, където нейният Син  и Господ я поставил на по-почтено място от всички Ангели:
   „Отбелязваме днес голям празник - Успение на Пресвета Богородица и заедно с цялата Църква се радваме на събитието, спомена за което е донесло до нас Свещеното Писание и Свещеното Предание на вселенската Христова Църква. Блажената кончина на Света Богородица, Нейното успение е велик празник - летен Великден.
   Възпоменавайки Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, Нейното преславно успение, нека винаги  да помним за успението и смъртта на Божията Майка. Велик, голям църковен празник. В тази прослава на събитието за смъртта на Божията Майка е  вярата на всички предишни поколения, че смъртта не означава край на живота, а голям знак, че след смъртта е възкресението, било възнасянето на пречистата Царица небесна в небесните обители на Своя Син с душа и тяло, като знак за безсмъртието на човека, като знак за вечния живот, като знак за Божието всемогъщество. Амин!”

dsc 9295   Икона с образа на великия Божи угодник, целител и чудотворец свети архиепископ Лука Симферополски с вградена частица от одеждата му -  за благословение и освещение на богомолния народ, донесе Ангел Бончев, който бе пратеник на    Пловдивската света митрополия на тържествата в  гр. Симферопол /Украйна/ по повод празника на св. Лука, където се покоят целебните му мощи.
   Към Светите Тайни пристъпиха христолюбиви миряни,  присъстващи на богослужбата.
   Духовното тържество  за  Успението  на  Пресвета Богородица завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.