Новини

   На 14 октомври Църквата отдава богослужебна почит на просиялата със своя праведен, чист и богоугоден живот св. преп. Петка,  дълбоко и искрено почитана в целия православен свят. Цели 7 века тя е небесна закрилница и на Пловдив - нейното име носел катедралния храм в центъра на града до разрушаването му през 1371 г. от османските нашественици.    

 В навечерието на големия празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай оглави вечерното богослужение в храм „Св. Петка” в гр. Пловдив. Много миряни дойдоха да почетат светицата и отправят молитви към нея, както и да се поклонят на нейната чудотворната икона в храма, дар от Румънската православна църква. В своето обръщение към богомолния народ владиката припомни житието на св. Петка, наричана още Българска и Търновска, написано с плам от св. Патриарх Евтимий, както и нейният чист, свят живот и многобройните чудеса, които и днес продължават да се случват пред нетленните й мощи в гр. Яш.   

    На следващия ден храмовият празник на храм „Св. Петка” бе отбелязан с архиерейска св. Литургия. Празничното богослужение бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. С владиката съслужиха  ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, духовните надзорници ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев, председателят на храма свещеноиконом Еленко Йосифов,  храмовото духовенство и свещеници от града.  Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

     В края на Великото славословие братята Ангел и Илия Игнатови бяха постригани за „четци” и „певци” на църквата ни. В този празничен ден имаше още един значим повод за духовна радост  -  богоспасяемата Пловдивска епархия се сдоби с нов свещеник.  Дякон Стоян Стоянов от гр. Стрелча бе ръкоположен за презвитер.  Митрополит Николай му припомни за нелекия кръст на свещеника, след което го благослови и му пожела дълго и благодатно служене. В своето напътствено слово към новия презвитер архиереят на Пловдивска епархия каза: „Има човеци, до които по неведомите, но спасителни Божии пътища, се докосва Господ. Докосва се до техните души, до техните сърца, за да ги призове към благодатно служение на светата Църква. Така Господ Иисус Христос призова и своите ученици – апостолите. На това божествено призвание никой човек не може да устои. Велико чудо е в нашето съвремие да наблюдаваме колко много млади хора, въпреки изкушенията на този свят, материализма и съблазните, въпреки трудностите в пастирското служение, Бог призовава и ги поставя на пътя на вярата, истината и живота”.

  В края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай припомни за утехата от благодатното застъпничество на св. преп. Петка и насърчи всички да имаме  упованието, че Бог ще снизходи над нас със своята щедрост и благодат.  

  Многолетствието провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. 

      На 13 октомври 2016 година се навършиха 10 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений. В катедралния храм „Успение Богородично” бяха отслужени заупокойна света Литургия и панихида, оглавени от приемника на блаженопочившия архиерей – Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. С владиката съслужиха ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, духовните надзорници ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев, храмовото духовенство и свещеници от града. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

    Близки, роднини, сродници и духовни чеда на владика Арсений бяха дошли в храма, за да се помолят за него. Негово Високопреосвещенство митрополит Николай припомни в трогващо възпоминателно слово най-важните моменти от житейския и духовния път на своя забележителен предшественик, управлявал 19 години богоспасяемата Пловдивска епархия.

„Възкачи се на древлепросиялата митрополитска катедра на Филипополис – Пловдив - в трудни времена за светата ни Църква – времето на човеконенавистния, безбожнически, войнстващ атеизъм- комунизъм. Той бе митрополит в началото на т.нар. „демократични промени”, когато освободената от основите на комунизма родна църква, уловила възможността да се изправи и заеме достойното си място в обществото, бе изправена пред страшното изпитание на разкола. Но Бог, Сърцеведецът, знаеше, че точно архиерей с изключителна честност и безкомпромисност в отстояване на истината, ще може да се изправи срещу този проблем и да го преодолее. Което се и случи. В тези тежки години на разделение, на съблазън за измъчения от неверие български народ, митрополит Арсений успя да запази Пловдивската епархия цяла, неразделена и вярна на Светия синод на Българската православна църква и на нейния предстоятел – блаженопочиналият български патриарх Максим.”

Митрополит Николай, както и всички, присъствали на заупокойната служба, се поклониха с дълбока почит, признателност и вълнение на гроба на блаженопочившия владика, намиращ се до олтарната абсида на храма „Успение Богородично”.

Пловдивският митрополит Арсений е роден на 29 юли 1932 г. в с. Дълго Поле, Пловдивско. Светското му име е Ангел Богоев Чекандраков. Завършва Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София през 1955 г. През същата година постъпва като послушник в Рилския манастир, където става помощник-библиотекар. На 2 юни 1956 г. е подстриган в монашески чин от игумена Стобийски еп. Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит). На 10 юни същата година е ръкоположен в йеродяконски чин. През м. септември 1957 г. е изпратен на специализация в Московската духовна академия, където е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий І на 18 октомври 1958 г. След завръщането си в Рилския манастир е възведен в архимандритско достойнство на 23 юли 1961 г. След национализацията на Рилския манастир през м. ноември 1961 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, намираща се тогава в Черепиш.
На 30 март 1969 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Стобийски” от българския патриарх Кирил и останалите архиереи и е назначен за викарий на Врачанския митрополит Паисий . На 1 август 1977 г. е назначен за игумен на Троянския манастир, а по-късно и за главен секретар на Св. Синод. През 1987 г. Стобийският епископ Арсений е избран за Пловдивски митрополит. Представи се в Господа на 13 октомври 2006 г.

Бог да го прости!

Вечна и блажена да бъде паметта му!

      Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен в Карлово при официалното посрещане на 31-я български военен контигент, който се завърна успешно от 6-месечна мисия от Афганистан без да даде нито една жертва.  С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, и свещеноиконом Марко Марков - архиерейски наместник на Карловска духовна околия.  Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   На тържествената церемония, която се състоя пред паметника на Васил Левски в центъра на Карлово, присъстваха министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-началникът на отбраната генерал-майор Пламен Атанасов, командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров,  командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, командирът на 61-а Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Груди Ангелов, командирът на контигента полковник Руси Русев, заместник-областният управител на област Пловдив Георги Пилев, кметът на гр. Карлово д-р Емил Кабаиванов, народни представители,  представители на местната и областната администрация, както и много граждани и близки и роднини на военослужещите.

   В своето обръщение към военослужещите и многобройните гости на събитието Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай напомни за молитвата за благодатна закрила,  отправена преди 6 месеца при заминаването на българските войници на опасната и отговорна миротворческа мисия. „ И тогава, и през цялото време бях с вас в молитвата си. Българската православна църква е била винаги с българското войнство ” – каза архиереят на Пловдивска епархия  и изтъкна, че високо цени всички, от които зависи целостта, мира, спокойствието и градивният труд на нашия народ. „Бог да дари мир по целия свят, мир в душите и сърцата ни, мир в Отечеството ни и единомислие на основата на християнската вяра”. Митрополит Николай благослови и поръси със светена вода всички войници и техните командири, участвали в мисията, както и министъра на отбраната и висшето командване на Българската армия.   

    Многолетствие възвести митрополитският протодякон  Илиян Александров.                    

      Посрещаме частица от мощите на свети Лука Войно-Ясенецки архиепископ Симферополски Чудотворец на 22 октомври в гр. Пловдив

     В събота на 22 октомври от 18.00 часа в митрополитския храм „Света Марина" ще бъде посрещната светинята. Светите мощи ще донесе Негово Преосвещенство Богородският епископ Антоний от Руската православна църква, дар от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил на Пловдивската света митрополия и православните българи. Непосредствено след посрещането на св. мощи ще започне празничната архиерейска вечерня. Светите мощи ще останат в храма за поклонение на вярващите, където и ще се съхраняват.    На следващия ден в  митрополитския храм от 9.00 часа ще бъде отслужена и празнична ахиерейска света Литургия.

     Свети Лука, хирургът в расо

    Архиепископ Лука, в света Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е роден на 27 април 1877 година. Завършва гимназия и "рисувално училище", а в 1903 г. и медицинския факултет на Киевския университет "Св. Владимир". Защитава докторска дисертация, работи като хирург в Ташкент и преподава в медицинския факултет. Оглавява Катедрата по оперативна хирургия и топографическа анатомия в Държавния Туркестански университет.

    През 1921 г. е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей.

   Продължава да се занимава с хирургия. Две години по-късно приема монашеско пострижение и името на св. Лука - апостол, евангелист, лекар и художник.

  Приема архиепископски сан в най-тежките за Руската православна църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения. От 1943 до 1946 г. преосвещеният Лука е последователно архиепископ на Красноярск, на Тамбов и Мичурин и на Кримска и Симферополска епархия.

   Подобно на апостол Лука, и той е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му "Дух, душа и тяло".

Представя се в Господа на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука започнали да се случват множество изцеления.  

   През 2000 година с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква светител Лука Войно-Ясенецки е причислен и към лика на руските светии. Мощите му се покоят в катедралния храм на гр. Симферопол.