На Велики четвъртък, в най-съкровената вечер, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави чина на Дванадесетте евангелия в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив.
На този ден всички съпреживяваме трагичните моменти в изкупителното и спасително дело на Господ Иисус Христос, като си припомняме Тайната вечеря на Христос със светите апостоли, молитвата Му в Гетсиманската градина, предателството на Юда Искариотски, съда при юдейските първосвещеници Ана и Каиафа, издевателствата над Господа и Неговото Разпятие.
В съслужение с архипастиря на Пловдивска епархия участие взеха: Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия , храмовото духовенство и свещеници от града.
На определеното в богослужебния ред място при пеене на: “Днес висит на древе”, с лития, изобразяваща пътя на Иисус Христос към Голгота и Разпятието Му, което се е превърнало в инструмент за позорна смърт, в оръжие на спасението и извор на живот, Светият Кръст и изображенията на Света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия Престол, бяха изнесени и поставени в средата на храма. Кръстът бе издигнат като високо и спасително знамение за всички вярващи!
С трепет богомолният народ се поклони пред него.
Продължи четенето на определените свети евангелия, между които се изпяваха определените тропари и стихири.
Много миряни със запалени свещи и в благоговейна тишина слушаха евангелските повествования за последните земни дни на Спасителя, изпълнени с трагизъм.
В тези най-дивни мигове от годината сме заедно в храма Господен, който е всеобщ дом за търсещите Бога. Него познаваме чрез Богочовека като Му пеем: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе. Покажи ни и своето славно Възкресение.”
По традиция на Велики четвъртък с благословението на Пловдивския митрополит Николай дворът на митрополитския храм”Св.вмчца Марина” се изпълни с деца и младежи, дошли да боядисат великденските яйца. Владиката се обърна към младите хора с думите:
пасение, за да вземе върху себе си греховете на всички човеци – в това число и нашите, греховете на всички хора по земното лице, греховете, които са извършени в миналото, които се извършват сега и които ще се извършат в бъдеще. Защото Той ни обича като свои деца, а ние сме Негови деца, Негови чада. Затова казваме в молитвата „Отче наш”, а не „Отче мой. Червените яйца са символ на Христовото Възкресение. Яйцето изглежда мъртво, но от него се ражда живото пиленце, ражда се живот. 
Тази година 43 първокласници от СОУ „Св. Константин – Кирил Философ”, изучаващи СИП „Религия – Православие”, заедно с 8 деца от Помощно училище „Стефан Караджа” и 16 доброволци – ученици от VIII до XII клас от Българския младежки червен кръст – Пловдив, боядисаха стотици яйца заедно за Великден. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай също взе участие и раздаде подаръци на всички деца, които го поздравиха с великденски песни и стихотворения. Яйцата ще бъдат раздадени на присъстващите на богослужението на Второ Възкресение в митрополитския храм „Св.вмчца Марина”. 
Велики четвъртък - денят, в който се припомня Тайната вечеря. Денят, в който е установено светото тайнство Евхаристия. Денят, в който Господ е причастил светите апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастие.Ето, и ние се причастяваме с пречистото Тяло и пречистата Кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.
– протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия и храмовото духовенство.
ви отци, братя и сестри, този ден в средата на Страстната седмица ние наричаме голям празник и той действително е такъв, наравно с 12-те празници. Защото споменът за събитието, което е в основата на това празнуване, живее в църквата по особен начин. Много неща, които идват към нас от миналото, се съдържат в книгите и летописите. Господ Иисус Христос, извършвайки Тайната вечеря, казва на Своите ученици: „Това правете за мой спомен”. Споменът за Тайната вечеря, Тайнството Света Евхаристия, ние наричаме „ тайнството на църквата”. Това определение се е появило не днес, а в светоотеческата древност, защото църквата е призвана във всичко, което е извършил Господ Иисус Христос не със сила човешка, а със силата на Светия Дух да го актуализира, да го направи достояние на всяко следващо поколение. И подобно на апостолите ние с вас бяхме днес на Тайната вечеря, оставайки тук, в този храм, отделени от Тайната вечеря с 2000 години. Със силата на Светия дух ние извършихме това, което е извършил Господ Иисус Христос, учредявайки тайнството на Светата Евхаристия. А защо преп. Симеон Нови Богослов след не много други учители на църквата, нарича Евхаристията „тайнството на църквата”? Защото църквата е „тяло Христово” по думите на апостола и явява себе си като тяло Христово, извършвайки Тайнството Евхаристия. Ние сме църква, когато заедно се молим, когато от един хляб и от една чаша се причестяваме с истинското тяло и истинската кръв Христови. В този момент става нещо отново неразбираемо за човешкия ум. Причастявайки се от единия хляб и чаша, ние влизаме в неразкъсваемо единство. Именно в тази Божествена обстановка на единството на църквата, именно то този факт произтича осъждането всякакви разколи, ереси, които препятстват хората да участват в тази свещена евхаристийна трапеза. Този, който разделя тялото Христово, той разрушава Светата евхаристия, той върви против Бога, против Неговите заповеди, против всичко, което е запечатано с мъдростта на Светите отци и с кръвта на мъчениците, против единството на църквата Христова. Затова днешният празник на установяването на Светата Евхаристия е празник на църквата, празник на молещата се Евхаристийна община, празник на нашето неразкъсваемо единство. И на никого не е дадено да разколебава това едниство, въпреки съблазните на този век, лъжата, клеветата, съмненията, които се сеят от врага на човешкия род. Именно от това произтича учението на църквата, че всяко разделение нанася непоправима вреда, грях, който настъпва на пътя на разделението. Но каквото и да би било по мащаб това разделение, било то единици, стотици или даже хиляди хора, никакво разделение не е способно да разруши едната Света, Съборна и Апостолска църква , която ще бъде до свършека на света, защото, според обещанието на Спасителя, „портите адови няма да й надделеят”. Нека в днешния ден осъзнатото духовно преживяване на тайнството Света Евхаристия, тайнството на нашето участие в живота, страданията, смъртта и Възкресението на Спасителя, тайнството на нашето участие в Неговата последна вечеря с апостолите, да укрепи всеки във вярата, единомислието, твърдостта и непоколебимата решимост, следвайки Христос да спазваме това онова, което Той ни е предал, всичко това, което е вкоренено от Светия Дух в живота на църквата и в съзнанието на верните, запазвайки единството на Духа чрез връзките на мира. Амин.” 
