Новини

   Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави на 23 октомври светата Божествена Литургия в храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив по случай пристигането на частица от мощите на св. Лука Изповедник, великият изповедник на Христовата вяра, скъп дар от Руската православна църква. С владиката съслужиха: Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий, Преосвещените епископи Богородски Антоний, викарий на  Негово Светейшество Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил, Велички Сионий, игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий, викарий на Негово Светейшество Неофит,  Патриарх Български и митрополит Софийски, Белоградчишки Поликарп, викарий на Видинския митрополит, Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит, Знеполски Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, предстоятелят на Руското подворие в София архим. Филип (Василцев),  прот. Андрей Бойцов, предстоятел на Руското подворие „Св. Николай Чудотворец” в Бари, прот. Антоний Кумпете от Украинската православна църква – Московска патриаршия, архим. Евтимий от Видинска епархия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев - духовни надзорници при Пловдивска митрополия, архим. Висарион - архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, архим. Яков - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, духовници от епархията и страната. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене „Нектарий - протопсалт” от Букурещ. 

  Стотици миряни бяха препълнили митрополитският храм „Св. вмчца Марина”,  за да се поклонят на чудотворната светиня, да се помолят на светителят Лука, участвайки с душа и сърце в духовното тържество.

Богородският епископ Антоний предаде благословението и поздрава на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и на богоспасяемата  Пловдивска епархия. Епископ Антоний каза още, че за него е огромна чест да донесе великата светиня – частица от мощите на Св. Лука Изповедник –  като израз на братската любов и дълбоките връзки между нашите две църкви и нашите два народа – руският и българският.    

Патриаршеското послание  от Негово светейшество Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски,  прочете Браницкият епископ Григорий, викарий на Негово Светейшество.

  „Радост за богохранимата Пловдивска епархия, радост и за цялата наша Църква е посещението на частица от светите мощи на дивния светител от миналото столетие – Симферополски и Кримски архиепископ св. Лука Войно-Ясенецки, на Христовия подражател, свидетел и изповедник, отдал целия си живот на прослава на Божието име, опазвайки на дело апостолските думи, че когато нашата вяра е силна и дейна, тогава никой и нищо не може да ни отлъчи от любовта Божия и Христа Иисуса. На свещенослужителя и лекаря, въплътил в живота и в делата си казаното от нашия Господ и Спасител Иисус Христос: „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели”. На архипастиря, който всякога, във всяка своя мисъл и всяко свое дело се е ръководил единствено и само от образеца, оставен на всички нас от Пастира на пастирите, Който дойде не за да му служат, но да послужи и „даде душата си за откуп на мнозина”. Щастливи сме и благодарни на Всеподателя за това велико благословение за родната ни света Църква, за този скъпоценен дар от братската Московска патриаршия, който е поредно свидетелство за любовта и единството на нашите православни църкви и православни народи. Нека тази благословена частица от мощите на великия Божи угодник и светител, изцерител на душите и телата св. Лука Войно-Ясенецки,  бъде за духовна полза и изцеление на всички онези, които с вяра и любов ще пристъпват занапред към небесното му застъпничество. Нека светецът, който приживе в земния си живот и подир блаженото свое заспиване във вечността е помагал и продължава да помага на толкова много нуждаещи се, да бъде бърз застъпник и помощник на всички онези, които пристъпват към светителското му ходатайство вече и на наша, родна земя. С топъл първосветителски благослов към всички вас и молитва към светителя Лука Войно-Ясенецки за нашите църкви и нашите православни народи, се присъединявам и аз към това духовно тържество, благопожелавайки ви мир и радост в Светия Дух. По молитвите на св. Лука Войно-Ясенецки архиепископ Симферополски и Кримски Божията милост и неоскъдяващата негова благодат да бъдат с всички нас. Ваш усърден в Христа молитствувател Неофит, Патриарх Български.”

  Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна към богомолния народ с думите:

„Светлината в мрака свети и мракът я не обзе”. Светлина, която в мрака на съвременната бездуховност свети и този нов мрак я не обзе – така напълно справедливо можем да наречем Кримската ярка звезда, достойният подражател на светия апостол и евангелист Лука - светителят Лука Изповедник архиепископ Симферополски, който 60 години след откриване на нетленните му свети мощи благоволи да посети и остане в нашия град, да заживее с нас в древния апостолски град Пловдив чрез частицата от светите му благодатни мощи, които получи епархийската ни света Църква.

Възлюбени, сред хаоса на събитията и различните страсти на съвремието все по-ярко и по-отчетливо се откроява величието и красотата на Руската православна църква. През годините на най-жестоки гонения, непознати в цялата история на християнството, тя не само не е помръкнала, но сияе с небесната светлина на Божествената любов, явена ни чрез неизброимия сонм мъченици, изповедници, подвижници, опазили докрай верността си към Христа и Неговата света Църква.

Според убеждението на древните римляни именно верността е онова качество, което ги отличава от варварите. Навярно същото чувство, но в този случай към Христа, към Църквата, към православната вяра, е отличавало много християни в онези ужасни години на богоборчество, на атеизъм, когато безбожниците са се опитвали да прелъстят слабите и нерешителните с паница леща, а силните и мъжествените да унищожат. И в крайна сметка да бъде премълчан и скрит от света техния подвиг – подвига на вярата и мъченичеството. Именно от такава вярност имаме нужда ние днес и то много повече откогато и да било. Слава на Бога за всичко. Слава Богу, можем да се оплакваме от всичко, но не и от липсата на примери и начини на спасение.  Слава Богу, че в днешно време, макар и да сме лишени от много, ние не  сме лишени от Божията милост и от даровете на Светия Дух.

Живеем в объркано от идеологии и нови идоли време. И именно светият архиепископ Лука, ревнителят на православната вяра, ни е нужен точно сега и точно на нас. Чрез явяването на неговите свети мощи и прославлението му Бог отново ни показа, не сме лишени от милостта му, че Божията милост за нас, падналите в грехове, е постоянна. Сред прославените в лика на светиите Божии угодници от втората половина на ХХ в. Бог постави и св. Лука Изповедник, архиепископ Симферополски. Светлина, която мракът на жесток войнстващ атеизъм и богоборчество в Съветския съюз не обзе, достоен пример за подражание от всеки човек, било то архиерей, било то лекар, медик, свещеник или редови християнин. В лицето на св. Лука ние срещаме милеющ и любещ повереното му стадо пастир, но и безкомпромисен изповедник на вярата с много лични жертви и претърпени мъки, успял да опази чедата си от посегателствата на безбожието, от посегателството на чуждите за православието религиозни учения и изповедания. В своето свещеническо и особено в архиерейското си служение Св. Лука изпил до дъно горчивата чаша на постоянни оскърбления, унижения, гонения, арести и заточения. Но Бог не го изоставил сам в изпитанието му. С Божия помощ св. Лука не само претърпял нечовешките условия на заточението си отвъд полярния кръг, но можел да помага и на другите, които споделяли същата съдба на заточеници. Дори грижата за другите поставил над грижата за самия себе си. Бог помагал на своя верен раб, подражател на апостолските трудове, защото цялото същество на светеца – хирург било подчинено само на едно – на постоянното изпълнение на Христовите думи:  „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум. Тази е първата и най-голяма заповед. А втората, подобна ней, е възлюби ближния си като себе си.”  Немощите на стотици страдащи от телесни и душевни болести св. Лука поел върху себе си, бидейки истински Христов подражател. Сам възлюбил страданието, той неуморно се трудил за премахването му при другите.

Какъв пример може да бъде св. Лука за съвременните лекари в едно време, когато медицината, здравеопазването, често загубват истинското си предназначение, превръщайки се в търговия със здравето на хората. За св. Лука нямало време през денонощието, в което да не можел да бъде извикан да прегледа болен или дори да оперира. Болният за него не бил бройка или пръстов отпечатък. Болният за него бил страдащият ближен, когото светителят с много любов и топла вътрешна молитва оперирал, призовавайки винаги Божията десница да направлява неговата немощна, човешка ръка. Като лекар, но и като архиерей, подобно на великия руски пустинник св. Серафим Саровски, св. архиепископ Лука виждал във всеки един човек безценният образ и подобие Божие! Виждал човека такъв, какъвто го вижда сам Бог – не ценен, а безценен, за когото Бог изпрати своя Единороден Син – Господ Иисус Христос. Днес св. Лука продължава да помага на всички, които се обръщат към него с молитва, с чиста вяра, и чудесата му нямат край. Всяко едно житие е икона с букви, а присъствието на светите мощи на даден светец  - в един манастир, в един храм, в един град, в една страна, в една поместна църква, е живо присъствие на светеца в тях. Сега св. Лука дойде, за да заживее сред нас, православните българи. Затова нека го молим да ни дава сили, най-вече да подражаваме на неговата вяра, на неговото търпение, на неговото изповедничество, на Христовата вяра. Той няма да

 презре молитвите ни, ще ни помогне да усилим ревността си за по-добри дела, т.е. за повече добродетели, показвайки ни път още по-превъзходен – пътят на вярата, надеждата и любовта.Амин”.

 Митрополит Николай благодари на всички архипастири и пастири, съслужили в светата божествена Литургия.  Той благодари на Богородския епископ Антоний за братолюбието, което проявява към нас всякога светата Руска православна църква и му подари за спомен архиерейски омофор и епитрахил.

  Многолетствието провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.

     Велика радост и висока чест споходиха по Божия милост богоспасяемата Пловдивска епархия! На  22 октомври Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай заедно със стотици благочестиви християни посрещнаха с огромно вълнение, благоговение и сълзи на радост пред  митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив частица от мощите на свети Лука (Войно-Ясенецки) Симферополски Чудотворец, дар от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Мощите бяха донесени от Негово Преосвещенство Богородския епископ Антоний, викарий на Негово Светейшество патриарх Кирил.

  Богородският епископ Антоний възглави празнична архиерейска вечерня. В светата богослужба молитвено участие взеха Високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай, Преосвещените епископи Велички Сионий, игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий, викарий на Негово Светейшество Неофит,  Патриарх Български и митрополит Софийски, Белоградчишки Поликарп, викарий на Видинския митрополит Дометиан, Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит Йоаникий, Знеполски Арсений, викарий на Пловдивския митрополит Николай, архимандрит Филип Василцев, предстоятел на Руското подворие в София, протоиерей Андрей Бойцов, предстоятел на Руското подворие в гр. Бари (Италия), йеромонах Зотик Гаевски, архимандрит Евтимий от Видинска епархия, архиерейските наместници и духовници от епархията и страната. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене „Нектарий – протопсалт” от Букурещ. 

  Стотици хора бяха препълнили митрополитския храм „Св. вмчца Марина”, в който завинаги ще остане частицата от мощите на светителя Лука архиепископ Симферополски Чудотворец.  Митрополит Николай се обърна към верния Божи народ с думите:

 „Благодарим на Бога за неговия благ и спасителен промисъл, проявен към нас. Благодарим на Бога за тази благодат, с която в изобилие дари благочестивия православен български народ. Благодарим на Бога за този ден, в който посрещаме велика светиня – частица от благодатните мощи на дивния Божи угодник – свети архиепископ Лука. Благодарим на Бога за този ден, който Бог е сътворил, за да се възрадваме и развеселим в него – да посрещнем, да прегърнем със сърцата си св. Лука, който идва, за да заживее и пребъде с нас, с многострадалния наш народ. Да бъде неизчерпаем източник на здраве и спасение за болните, да бъде опора на верните, да бъде пример и вдъхновение на лекарите, на всички, които са посветили живота си на милосърдието, на облекчаване страданията и болките на човеците. Той, светителят-лекар, хирург, чудотворец, да бъде и насърчение, и вдъхновение за архипастирите

 и пастирите на светата ни църква, защото той е бил и изряден свещенослужител, архипастир на Божия народ. Да ни бъде пример за търпение в изпитанията. Защото в тежките времена на войнстващия атеизъм в Русия светителят Лука с търпение, но с твърдост отстоявал вярата, на която посветил себе си и отдал целия си живот. В тия трудни времена на изпитания, времена на страх и несигурност за нашия народ и за християнството в Европа и света, Бог ни посети с благодатта на своя дивен угодник св. архиепископ Лука. Това е отражение на Божията милост, проявена към нашия народ, отражение и на братолюбието на светата Руска православна църква, чиито предстоятел, Негово Светейшество Московският и на цяла Русия патриарх Кирил в отклик на молбата, отправена от мен и представена чрез ходатайството на Негово Светейшество българския патриарх Неофит, се ощастливихме да имаме с нас в дните и годините на нашия земен живот подкрепата, благодатта и насърчението на свети архиепископ Лука, който имайки дръзновение пред Бога, предстоейки пред Божия престол в небесния чертог, непрестанно възнася молитви за всички, които с вяра, благоговение и страх Божий почитат неговата свята памет. Нека, боголюбиви братя и сестри, да се поклоним в смирение, да преклоним коленете на душите и сърцата си и с душа и сърце да се докоснем до тази благодатна светиня и да изпросим благодат, благоденствие, мир, здраве и душевно спасение.”    

    Животът на Св. Лука архиепископ Симферополски Чудотворец е невероятен пример за човеколюбие, себеотрицание, мъжество и неизразимо силна вяра в нашия Господ Иисус Христос. Преживял Октомврийската революция в Русия,  ужасяващите чистки и безпощадната разправа с духовенството, арестуван многократно, измъчван, разпитван, пребиван, осъден на затвор и заточения, прекарал цели 11 години в ГУЛАГ и като интерниран,  св. архиепископ Лука, професор по медицина по образование, не престанал нито за миг да обича, лекува  и да служи на хората.  Неизброими са чудесата, които направил приживе, изцерявайки безнадеждно болни, спасявайки от духовна и физическа смърт хиляди страдалци. Край мощите му и до днес се случват чудеса, свидетелствата за тях са хиляди. Славата му отдавна премина границите на Русия и днес той е дълбоко почитан в целия православен свят.

   На 24 май  1996 г. се състоя прославлението на Кримския светител Лука (Войно -Ясенецки) в Симферополска и Кримска епархия. През 2000 г. с решение на Архиерейския събор на Руската православна църква той е причислен към лика на руските светии. Неговата памет се почита на 25 май - 11 юни по стар стил – денят на неговото успение през 1961 г., когато Руската православна църква празнувала деня на Вси светии. 

    На 19 октомври, когато отдаваме богослужебна почит на Св. Йоан Рилски Чудотворец – великия наш небесен закрилник и покровител на целия български народ, по решение на Светия Синод на БПЦ - БП Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната архиерейска св. Литургия в храма „Рождество Богородично” в Рилския манастир.  

С владиката съслужиха Преосвещените епископи Адрианополски Евлогий – игумен на Рилския манастир, Браницки Григорий – викарий на Българския Патриарх Неофит, Траянополски Киприян, викарий на Врачанския митрополит Калиник, Главиницки Йоан, Знеполски Арсений – викарий на Пловдивския митрополит Николай. Песнопенията изпълниха антифонно софийският хор „Св. Наум Охридски” с диригент протопсалт Андрей Касабов и гръцкият църковен хор от гр. Драма с диригент протопсалт Григорис Папаемануил.  

   Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете Патриаршеско слово за празника на Св. Йоан Рилски Чудотворец, в което Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски, честити празника, изразявайки „неизмеримо дълбокото ни преклонение и възторг пред подвига на инока от Рила планина, който с ангелоподобния си живот и с пълното си отречение от суетата на този свят успя да се издигне над всичко земно и тленно и да заслужи венеца на нетлението и светостта, който Господ е обещал на всички Свои ученици, свидетели и подражатели. И който венец е единствената истинска украса, която подобава на нас като чеда на нашия Небесен Отец”.

   Митрополит Николай от свое име също честити празника на монашеското братство и на верния богомолен народ. „Ето, вече 10 века светлината на св. Йоан Рилски Чудотворец, на нашия преподобен отец и небесен покровител, надлъж и нашир озарява нашето мило Отечество, просвещава с вяра и богопознание, насърчава в добродетел благочестивия наш народ - каза архиереят на Пловдивска епархия. - Ние сме честити и благословени от Бога, че не сме сами, че за нас непрестанно бди, предстоейки пред Божия престол, имайки дръзновение пред Бога, нашият всебългарски закрилник, всебългарски светилник, нетленното българско кандило св. Йоан Рилски Чудотворец. По неговите молитви, благодатта на нашия Господ Иисус Христос, любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух да пребъде със всички вас. Амин.”

  Многолетствието провъзгласиха патриаршеският протодякон Иван Петков, митрополитският протодякон на Пловдивска епархия Илиян Александров и йеродякон Нектарий от Рилската света обител.

  Хиляди хора от цялата страна бяха препълнили храма „Рождество Богородично”, за да присъстват на празничното богослужение и се поклонят на светите мощи на Св. Иван Рилски, просейки от все сърце с трепет, любов и благоговение неговата благодатна закрила. Те се включиха в тържественото литийно шествие, което начело със скъпоценните, нетленни и чудодейни св. мощи на Рилския чудотворец обиколи Рилската света обител.

  Тяхното откриване и пренасяне на 19 октомври в епископския храм в София (тогава Средец) по времето на благочестивия български цар Петър в края на Х в. и многобройните, хиляди чудеса на изцеление и спасение, случили се оттогава до наши дни, става повод църквата ни да избере този ден за прослава на Св. Иван Рилски. През тази година се навършиха 1070 г. от успението му на 18 август 946 г.

Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!