Вечерта на Велики Четвъртък, 13 април, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Последованието на 12-те Евангелия, когато се четат 12 откъса от светите Евангелия, разказващи за страшните мъчения и болки, на които бил подложен нашият Господ и Спасител Иисус Христос. Последованието, което е част от Утренята за петък и се отслужва в четвъртък вечерта, се състоя в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. Евангелските текстове прочетоха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений – първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромиp Костов – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Митев, свещеник Димитър Димитров, свещеник Мирослав Георгиев, свещеник Ангел Брусов, свещеник Панталеймон Иванов, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Александър Ангелов. Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и духовенството.
Верният Божи народ, изпълнил храма тази вечер, със свещи в ръце и искрена скръб в душата си благоговейно изслуша евангелските текстове, описващи последните часове от земния живот на Спасителя и неописуемите мъки за награда, с която бе удостоен заради Своята безкрайна милост към човеците. Преди да бъде прочетен на седмия откъс от Евангелието от Матей, на определеното в богослужебния ред място светият Кръст и изображенията на Света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия Престол, бяха изнесени и поставени в средата на храма с лития, изобразяваща пътя на Иисус Христос към Голгота и разпятието Му.
Присъстващите миряни се поклониха благоговейно пред Светото Разпятие, превърнало се в този ден от инструмент за позорна смърт в оръжие на спасението и извор на живот.
За безчислените добрини, които Господ Иисус Христос стори на хората - побой с римски бич, безкрайни унижения и кръстна смърт. Именно за тези страшни мигове говори митрополит Николай, който в средата на Последованието се обърна към всички с изключително прочувствено, вълнуващо и трогателно слово, в което живо, почти детайлно пресъздаде Великите Страсти Христови:
„В светите Евангелия се описват едни от най-покъртителните изтезания и унижения, понесени от Спасителя в двора и преторията, за които чухте тази вечер. Първата сцена е бичуването. Светите евангелисти казват: „Пилат бичува Иисуса”. Извеждат Го като Агне на заклание на двора. Добре би било да не гледаме това, което там става. Обаче ние трябва да го видим и да разберем правилно колко е струвало на Спасителя нашето изкупление. В средата на двора се издига стълб. Той е почернял от кръв - кръвта, която го е опръсквала при безбройните бичувания на осъдени човеци. Една желязна халка виси - нахлузвали я на врата на осъдения ако не стоял мирно. Има и въжета, има и вериги, с които връзвали осъдените. Да се вгледаме мислено в палачите – тези разпътни и сурови мъже. Сатанинска радост се чете по техните лица, тъй като отново ще могат да се отдадат на своята демонична наслада. В ръцете си държат бичове. На една сопа са прикрепени много кожени ремъци с остроръбести железни парчета. Нима това оръдие за измъчване е приготвено и за Този, Когото всички Божии ангели прославят от вечност и Който някога пак ще дойде като Цар и Съдия? Ще допусне ли Небесният Отец така позорно да бъде малтретиран Неговият Единороден Син? Да, Той допусна - заради нас и заради нашето изкупление и спасение. И ето, грубите и сурови слуги посягат към Господа Иисуса. Смъкват дрехите от тялото Му. Връзват му ръцете за позорния стълб и Го бият. Това бичуване продължава четвърт час. Често бичуваните падали под жестоките удари и издъхвали. Когато ръцете на мъчителя отмалявали, сменял го друг.
Небесният Отец не прати мълния, за да уплаши палачите или да ги убие. И земята не се разтвори, за да ги погълне. Защото върху бичуването на Иисуса стои написаното: „За нас”. Спасителят вместо нас, заради нашата вина пострада.
Да разгледаме по-внимателно Божественият Старадалец. Неговите ръце, които вършеха само благодеяния, Неговите ръце, които с безгранична Божествена любов сътвориха по Свой образ и подобие човека като венец на всички твари, тия Божествени ръце, които докосваха с всемогъщата благодат прокажени, за да се изцерят, хроми да проходят, слепи да прогледат и мъртви да възкръснат, тия Божествени ръце, които прегръщат с безгранична Божия любов всички човеци, тия ръце са вързани за позорния стълб. Те в нищо не са виновни. Можеше ли някой да обвини Спасителя в грях? Не, никой не можеше. Да запитаме Пилата, който Го осъди, той трябваше да знае вината Му. Но ние четем, че Пилат четири пъти казал: „Не намирам никаква вина у Него”. И понеже народът не го послушал, той си умил символично ръцете и рекъл: „Невинен съм за кръвта на този Праведник. Вие му мислете”. И неговата съпруга, макар и езичничка, признала Иисуса Христа за Праведник. Дори предателят Юда свидетелства за Господа Иисуса: „Съгреших, че предадох невинна кръв”. И отишъл, че се обесил. Стотникът при Кръста трябвало също да изповяда: „ Наистина Син Божий е бил тоя човек”. Никой не е могъл да каже нещо наистина лошо за Иисуса Христа, дори и първосвещениците.
И въпреки това стои вързан за позорния стълб. Той е там, понеже е заел нашето място. Той е там заради нашите грехове и нашите ръце, ръцете на човеците. Човеците са вършили и вършат грехове. Те трябва да бъдат вързани за тоя стълб, а не Иисусовите ръце. Той, както казва пророк Исаия: „Бе изпоранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония. Наказанието за нашия мир биде върху Него. И чрез Неговите рани ние се изцелихме.”
Бичуването е приключено. Обличат му отново дрехите и Го въвеждат в преторията. Събират срещу Него цяла чета войници. И какво става? „Това е Цар” – подигравателно вика някой и другите отговарят с див, истеричен смях. „Щом е Цар, да Му облечем багреница”. Тогава отново Му събличат дрехите и Му намятат червена мантия - багреница върху раменете, които са разкъсани и разкървавени. „Един Цар трябва да има корона” – се провиква саркастично друг. Някой изтичва навън и донася няколко клона от един бодлив храст, който растял до стената. От него изплитат венец и го слагат върху главата на Божествения Великомъченик Търпеливец. Коравосърдечни войници го натискат силно върху челото Му, докато закапва кръв. После Му дават вместо царски скиптър една тръст в дясната ръка и застават пред Него на колене. Присмиват Му се и думат: „Райдвай се, Царю Юдейски!” Подир това следва нова сцена. Плюят Му в лицето, взимат Му тръста от ръката и Го бият с нея по главата. Удрят Му плесници, кланят Му се. С това, което стана на двора и в преторията, изпълни се това, което чентем в книгата на пророк Исаия : „Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите” /Ис. 50:6/.
Нашето сърце се бунтува. А Небесният Отец вижда всичко и... мълчи. Мълчи, защото всичко това става заради нас, заради нашето изкупление и нашето спасение. Сам Спасителят казва на Никодим:
„Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен."
Червената мантия – багреницата - ни напомня и изобличава външното наше лицемерно представяне пред света такива, каквито вътрешно съвсем не сме. Тръстиката ни говори за нашето безогледно стремление към власт и чест, към важност и признание, което често ни довежда до морално падение. Дяволът знаеше точно къде може да улови нашите първи родители Адам и Ева, като им каза: „Ще бъдете като богове”. Защо има в този свят толкова огорчение, сръдни, кавги, раздори, борби? Не поради този ли стремеж? Господ Иисус Христос е кротък и смирен по сърце. Никога не е ламтял за власт и чест. Когато искаха да Го направят цар, Той отклони . Предложението на дявола, че ще Му даде всички царства на света, Той отклони, като му рече: „Махни се от мен, сатана”. Ние обаче жадно се стремим към власт и чест. Затова тръста принадлежи на нашите ръце, а не на Спасителевите. Но Той я носи и я носи вместо нас. Тръненият венец ни подсеща за грехопадението в рая. Тогава Господ рече на съгрешилия човек: „Тръни и бодили ще ти ражда земята”. Оттогава растат в живота навсякъде - в духовен смисъл - плевели, тръни, бодили. Те са и там, дето рози цъфтят. Златната корона, която Му бяха предложили, Спасителят не прие. Обаче тръненият венец взе. Заради нас. Ето това е диадемата, която човеците Му приготвиха и поднесоха за Неговата безкрайна любов към тях. Той носи трънения венец, за да ни изкупи от злото. Господ с трънения венец е сериозна проповед за всички нас. Всеки любим грях, за който се държим здраво, е остър шип в Неговата глава. С всеки грях вплитаме и увеличаваме тръните в Неговия венец. Да погледнем, братя и сестри, още веднъж на Спасителя, мислено да се пренесем в преторията. Можем ли да стоим и да гледаме в Него равнодушно? Ако някой може, тогава той не е християнин. Ако Христовите страдания не ни трогват, не ни убеждават и не смекчават нашето сърце, тогава нямаме дял в Него. Но аз мисля, че няма тук такъв човек, който би могъл да бъде хладен. Нещо ни привлича към страдащия Спасител с тайнствена сила, защото никой не ни обича повече от Него. 
Така, с трънен венец и багреница, Пилат Го извежда навън пред първосвещениците и пред народа. И ние знаем, Пилат им Го предаде, за да бъде разпнат. Съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
Обични мои чеда, нека мислено преклоним коленете на сърцата си и коленичим в подножието на Светия Кръст. Да Го прегърнем със сърцата си, благоговейно да Го целунем и из дълбините на душите си през сълзи да викнем: „Покланяме се на Твоите Страдания, Христе. Покланяме се на Твоите Страдания, Христе. Покланяме се на Твоите Страдания, Христе. Покажи ни и славното си Възкресение! Амин.”
На Велики Четвъртък, в навечерието на кръстните страдания на Спасителя, е установено Тайнството на светата Евхаристия. В четвъртия ден на Страстната седмица - 13 април, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, отслужи Вечерня със св. Василиева Литургия в храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
По време на богослужението бе приготвено сухото св. Причастие за цялата година, за да могат вярващите да се причастяват с пречистите Тяло и Кръв Христови в случай на необходимост. На двете особено важни събития, случили се по време на Тайната вечеря – умиването нозете на учениците Си от Спасителя и установяването на Тайнството Евхаристия, бе посветено словото на епископ Арсений, в което той каза:
На 12 април, Велика сряда, с благословението на Негово Вископреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений – първи викарий на митрополита, отслужи Преждеосвещена света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. 
В третия ден на Страстната седмица, на последната за годината Преждеосвещена св. Литургия, Евангелското четиво припомня предателството на Юда, което довело до страшната кръстна смърт на нашия Господ Иисус Христос. На предателството бе посветено словото на епископ Арсений по време на Причастния канон, в което викарният епископ каза:
За да помним и имаме всякога пред очите си предателството на Юда, Православната църква е отредила всяка сряда да се пости. Постът не е само въздържание от блажна храна, а отдалечаване от злото, от греха и предателството.
На 11 април, във Великия вторник на Страстната седмица, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави третата част на Последованието на Жениха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. На този ден Светата Църква възпоминава блудницата, която помазала с миро и измила със сълзите си нозете на Спасителя, и трагичното и ужасяващо решение на юдейския Синедрион да накаже Господа Иисуса Христа със смърт.
В края на Последованието митрополит Николай благослови верния Божи народ и призова и в утрешния, и в останалите дни на светата Страстна седмица да бъдем заедно в храма в благодатта на богослуженията.
Последната седмица от земния живот на нашия Господ Иисус Христос се нарича „Велика” или „Страстна”, защото е Седмицата на Неговите страдания, мъчения и унижения, на доброволната Му кръстна смърт заради човешкото грехопадение и на Неговото славно Възкресение.
При запяването на „Чертог Твой вижду...” от светия Олтар беше изнесена иконата на Страдащия Христос, на която Спасителят е изобразен с трънен венец, и която след траурна обиколка бе поставена в средата на храма за поклонение от духовенството и верния Божи народ.