На 7 юли, когато Църквата почита св.вмчца Неделя, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Божествена св. Литургия в едноименния храм в Араповския манастир до с. Златовръх. С архиерея съслужиха: Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – протосингел при Пловдивска митрополия, изпълняващ длъжността игумен на Араповския манастир, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник в Асеновградска духовна околия, свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, протоиерей Антоний Кумпете от Украинската православна църква, духовници от Пловдив и Асеновград. Песнопенията изпълни митрополитският хор „ Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Изпълнилите храма християни посрещнаха с огромно вълнение и благоговение частица от мощите на светата великомъченица, които внесе в храма викарният епископ Арсений. Те са една от най-големите светини, които пази Пловдивската Света митрополия и на този ден винаги се изнасят за поклонение. Светата великомъченица Неделя предала сама духа си на Бога миг преди да бъде умъртвена от палача на 7 юли 289 г. когато била само на 22 години.
След като припомни най-важните моменти от житието на светицата и най-вече нейната огромна и несломима вяра в Иисуса Христа, която с всяко ново мъчение ставала все по-голяма, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай се обърна към богомолния народ с думите: 
„Едничкият благ Бог след като осветил първия ден на седмицата – неделята – през своето славно и мироспасително Възкресение, прославил този ден на спасението и с това, че в неделя благоволи да се роди Неговата дивна угодница и наша небесна застъпница и молитвена хадатаица - св. вмчца Неделя.
Важен момент във вярата и прославянето на Христа е почитта на Неговото Възкресение и спазването на неделния ден. Тук картината в нашето съвремие е много тъжна. Повечето хора днес не ходят на църква в неделя или на празник, а предпочитат точно тогава да изорат нивата си, да излязат на излет в планината или просто да полежат тоя ден до късно. Други под празничния звън на църковната камбана разхождат с часове своите домашни любимци и за тях кучето е по-важно от Господа, от Христа Спасителя, от неговите светии. За жалост има хора, които макар и да ходят редовно на църква гледат на християнските празници като на повод добре да си хапнат, добре да пийнат, да се повеселят, и това на дело е причината за тяхното благочестие и ревност. По време на светата Литургия те мислят не за Бога, а за празнични корбан след службата, сърцето им тегне не към духовната трапеза, предагана им от Господа – светата Евхаристия, а към масата, отрупана с вкусни ястия и питиета, която ги очаква след светата литургия.
Християни, всеки храм е Дом Божий и всяка служба в него, особено неделната и празничната Литургия, е велик духовен пир, който ни приготвя Домовладиката Господ Иисус Христос. Но от нас зависи дали ще наситим душите си на този пир или ще си отидем от него гладни и жадни, вкусили от него само няколко трохи или капки от изобилното му богатство. Ако отидем на служба само за да запалим свещица или да послушаме църковния хор, ако влезем в храма когато службата е преполовила или излезем от него преди края на службата, преди отпуста – каква нам награда? То е като да отидем на празнична вечеря, на която те е поканил някой знаменит, благороден човек, и като постоиш малко, едва вкусвайки от поднесената ти храна, да обърнеш гръб на домакина и гостите му и си отидеш. Значи най-важното ни задължение в неделя е да отидем на църква и там да се помолим от душа и сърце за спасението на душите си, да се помолим за нашите ближни, за ония, които ни мразят, които ни ненавиждат, за всички в Христа братя и сестри, да прославим Бога и му благодарим за неговите богати милости, с които щедро ни обдарява всеки ден и час. Да отидем на изповед при свещеника ако нещо през изминалата седмица е смутило душевния ни мир и ако сме се готвили за свето причастие и имаме благословение за приемане на светите Дарове, да се причестим. Света Великомъченица Недельо, помоли се на Христа Бога да ни дари със разум и добра воля, да пазим свято и непорочно да пазим Денят на Неговото славно Възкресение. Амин.”
Особено тържествен момент настъпи , когато Знеполският епископ Арсений поздрави и поднесе букет червени рози на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай по случай неговата епископска хиротония, състояла се на този голям празник преди 15 години в столичния храм „Св. Неделя”. 
След края на светата Литургия по стародавна традиция всички се отправиха в литийно шествие начело с чудотворната икона на св. вмчца Неделя към прочутото с лековитата си вода манастирското аязмо, където архиереят отслужи водосвет. Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
На тържествена церемония по случай възстановяването на официалния празник на Пловдивския гарнизон – 4 юли, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи пред паметника на Гюро Михайлов в центъра на града панихида в памет на загиналите през през войните български войници и офицери. С архиерея съслужиха Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит и свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. На церемонията присъстваха министърът на отбраната Николай Ненчев, бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон и командир на 68-а бригада „Специални сили”, областният управител Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет на Пловдив Савина Петкова, войници от близките поделения, представители на администрацията, много граждани и общественици.
На 4 юли се навършиха 103 години от тежкото и кръвопопролитно, но победно сражение при Криволак през Междусъюзническата война. На 21 и 22 юни 1913 г - 3 и 4 юли по нов стил – полковете на Втора тракийска дивизия, дислолицирана в мирно време в Пловдив, удържат блестяща победа и предотвратяват планираното настъпление на сърби и гърци към София. В сраженията тракийци дават над 2000 жертви. Датата 4 юли от 1915 до 1944 г. е официален празник на Пловдивския гарнизон. На този ден е имало множество чествания и тържества, както и военен парад по главната улица на града, отменени след 1944 г. Възстановеният след 70 – годишно прекъсване официален празник бе повод не само да си припомним неувяхващата бойна слава на България, спечелена в блестяща победа като тази при Криволак, но и да поменем в молитвите си онези знайни и незнайни български герои, отдали силите, здравето и дори живота си за своята Родина.
Втора неделя след Петдесетница – на Всички български светии – е един от най-важните и значими за нас като българи църковни празници. На този ден почитаме и отдаваме слава на делата, подвига или мъченическата смърт на тези наши сънародници, които предстоят пред Божия престол, непоколебимо съхранили своята вяра в Христа през бурните, страшни и тъмни времена и епохи, с които е изпълнена историята ни.
На 2 юли Църквата чества паметта на св. Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец - един от най-великите наши съвременници, удивителен пример за милосърдие и любов към всички бедни, бездомни, болни и страдащи, независимо от тяхната вяра и националност. Прекарал целия си живот в пост и гореща молитва, служил всеки ден света Литургия, за него св. Николай Велимирович казва, че е жив светец.