Новини

„Св. Кирик“ - храм на творческия дух или манастир за упокоение на душата?

 АРХ. ЗДРАВЕЦ ХАЙТОВ

hramГодината е 1982, а мястото на срещата е с. Горни Воден. Страните са Съюз на архитектите в България (САБ) и Пловдивска митрополия. ДОГОВОРката е записана: Митрополит Варлаам отдава безвъзмездно на САБ, за 99 години, правото да построи за своя сметка Творческа база, за нуждите на архитектурната общност в България. В протокола, подписан от страните ясно е записано: Пловдивска митрополия няма документ за собственост върху земята и руините, върху които ще се строи. Руини, защото свлачищни процеси в района и два пожара унищожават сградния фонд. Останалото свършва безхаберието и липсата на грижи от страна на църквата, преминаващо и през обитанието на лагеристи за концентрациония лагер „Гонда вода”(1941-1944 г.), болница за душевно болни през 70-те години.

Спомням си като деца прекарващи ваканциите в с. Яврово, намиращо се над Горни Воден, старите хора ни възпираха в нашите лудории с плашенето, че „лудите от Кирик” ще дойдат. И те наистина се появяваха рошави, плашещи, с опулени очи и говорещи на своя си език. Предизвиканият от тях пожар, сложи мрачен край на обителта до 1982 г., когато бе подписан и този договор.

За три години от 1983 г. до 1987 г., Съюзът на архитектите изгради със собствени сили и собствени средства, заделяни от творческия труд на архитектурната гилдия, Творческа база и Международна Архитектурна Академия (МАА) за творчески обмен. Това бе светски комплекс. Заседателни и изложбени зали, ресторанти и кафенета, хотелски стаи-ателиета за творческа дейност, обгръщат църквата „Св. Петка”, създавайки по този начин уникален ансамбъл с отношение към добрите практики и уважение към културното ни наследство. Този проект, реплика на манастирското строителство и градеж беше оценен и засвидетелстван с голямата награда на Американския Институт на Архитектите на Световното архитектурно бианале, проведено в България. Така възниква Храмът за творческо вдъхновение именуван „Санто Кирико” или „Св.Кирик”, за да бъде средище на архитекти и творци от България и целия свят.

Десетките срещи, семинари, симпозиуми, пленери и конференции в Творческата база и Международната архитектурна академия утвърдиха мястото като средище, със свой принос и архив към архитектурата на ХХ век. Именно този архив демонстративно беше изхвърлен пред бариерата на комплекса от митрополията, показвайки явно отношението си към сътвореното от Архитектурната Академия.

В годините на прехода, въпреки трудностите и повсеместните финасови проблеми, САБ успя с дарения на архитектите, да възстанови 40 те икони на църковния олтар на „Св.Параскева” и предприе снемането на стенописите за тяхното реставриране и възстановяване. Пак те, българските архитекти, през тези 25 години, даряваха своя творчески труд за проектиране на църковни храмове, в полза на БПЦ. Отговорът не закъсня. Досегашното ползване на Творческата база, се видя на Пловдивската митрополия достатъчен срок, за да поиска Храма на архитектите, за който тя не беше дала и стотинка. Не само това, но ги обвини, че не поддържат църковната сграда в комплекса, която е собственост на църквата и е нейно задължение да полага грижи. Митрополията поиска, точно този от стотиците запуснати православни храмове и манастири за себе си, завеждайки дело на САБ, а пловдивският съд отдаде строеният и принадлежащ на архитектите комплекс. И за да затвърди правилността на това решение, бяха събрани висшити духовници, митрополитите на БПЦ, Негово Светейшество Българският патриарх, светски лица и държавни люде, за да чуят освен тържествения камбанен звън и светата литургия, но и тежките обидни думи , изречени от митрополит Николай, към Съюза на архитектите! Думи остри, от които на бившия премиер министър Симеон Сакскобургготски, му прималя и се олюля. Никой, дори и митрополит няма право и не може публично да ругае и нарича българските архитекти мерзавци и похотливци! Същите, които подаваха ръка на БПЦ и даряваха безвъзмездно, бяха вплетени в словесен каламбур на ”мерзост и вертеп”. Вероятно продължилата повече от 3 часа служба, е била посветена на очишчението на мястото, замърсено от похотливите архитекти.

Прав е Българският Патриарх да казва, че въздаването на църквата е знак от Бога, който пловдивският съд само го облече в правна форма.

Прочети още...

Атанасовден

На 18 януари - Неделя 12-та след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени,

Светата православна Църква чества паметта на великия Божий угодник

свети Атанасий, архиепископ Александрийски
Негово Високопреосвещенство

Пловдивският митрополит Николай
ще възглави Архиерейска света Литургия от 09:00 часа

61062

в храм "Св. Атанасий", гр. Асеновград

Архиерейски богослужения за Атанасовден

С благословението на Негово Високопреосвещенство

Пловдивския  митрополит Николай,

Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит

ще отслужи

на 17.01.2015г. събота от 18:00 часа
Празнична вечерня
в храм "Св. Атанасий", гр. Пловдив, кв. Прослав

на 18.01.2015г. неделя от 9:00 часа
Архиерейска света Литургия

в храм "Св. Атанасий", с. Розово

Пещерска духовна околия


Ивановден

           dsc 4301

   На 7 януари светата ни Православна църква съборно възпява и величае паметта на св. Йоан Кръстител - този, който благоугоди на Бога и се удостои да стане Предтеча на нашия Господ Иисус Христос; този, който още от майчината утроба бе избран да възложи ръце върху Спасителя на света и да Го кръсти; този, чрез чиито молитви се отвориха небесата и стана Богоявлението.

 

   По установена богослужебна традиция в Пловдивската епархия и тази година на Ивановден в катедралния храм „Света Богородица” в град Хасково, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, светата божествена Литургия възглави Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит.

В съслужение с архиерея бяха: свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник и духовният надзорник протоиерей Деян Стоенчев, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, свещеници от града и храмовото духовенство.

 

   Песнопенията изпълни митрополитският хор ”Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.


   Множеството богомолци , изпълнили храма до краен предел с едно сърце и една уста изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш”.


   Сред богомолците в храм „Света Богородица” бе и областният управител Добри Беливанов.


   По време на причастния епархийският духовен надзорник свещеноиконом Виктор Христев разясни живота и делото на този велик Предвъзвестител и пророк Господния Предтеча и Кръстител Йоан: „Кръвта на Христовите мъченици била и остава най-красноречивата проповед за правдата Господня и пръв страдалец за Христа, станал неговият свят Предтеча и Кръстител Йоан. С отсечената си глава великият праведник на Ветхия Завет утвърждавал идването в света на Царството Божие, дошло в сила, тържествуваща над дребната злоба. Предтечата Господен бил гласа на викащия в пустинята, изобличаващ греха на човечеството, за да пробуди в него спящата съвест„.   

 

   След възгласа на протодякона Илиян Александров „Със страх Божий пристъпете” множество миряни се причастиха с Кръвта и Тялото Христови.

 

   Като преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, викарният епископ Арсений се обърна към боголюбивите християни като ги поздрави с празника в чест на свети пророк и Кръстител Йоан с думите: „В евангелието според св.апостол и евангелист Лука ние чуваме следните думи на Христа: „Не се е явил по-велик от Йоана Кръстителя„. С такива думи Спасителят на света назовава най-великия от пророците на Ветхия Завет и предвестник на Новия Завет Йоан Предтеча. Днес ние честваме един от най-великите хора на земята, направил за вечността несравнимо повече, от който и да било човек: било то политически деец, военноначалник или представител на изкуството. Това ни кара да се замислим за това какво ще оставим в този живот, как ще си спомнят за нас потомците ни и с какво ще отидем на последния Божи съд. Естествено е в този ден да си спомним за този, който направил несравнимо повече от всеки човек за вечността и за вечния живот - честваният днес славен пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан„.

 

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров и митрополитския дякон Младен Добрев.

 

Кръщение Господне


   dsc 3290„Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Св. Троица, защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото. Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.”

 

   В деня на Кръщението Господне християните с благоговеен трепет очакват тържествения молебен и молитвените слова, които невидимо обновяват цялата вселена. Съгласно Преданието на Светата Църква на този ден се освещава и очиства водата в целия свят. Благодатта на Светия Дух слиза във всеки един водоизточник по всички краища на земното кълбо.


   Днес, когато светата ни Църква чества Кръщението на нашия Спасител Иисус Христос в река Йордан, в центъра на древлепросиялата Пловдивска епархия подобаващо бе отпразнуван големият Господски празник.

 

   В празничния ден в катедралния храм „Успение Богородично” епархийският архиерей Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави божествена света Литургия.

С архиерея съслужиха Знеполски епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, духовните надзорници - свещеноиконом Тодор Хаджиев и протоиерей Деян Стоенчев и храмовото духовенство.

 

   На архиереското богослужение присъстваха кметът на град Пловдив Иван Тотев, кметове на районните кметства, депутати, видни общественици и стотици миряни, дошли да получат благословение по случай празника Богоявление.


   След богослужението по установена традиция в дворите на храм” Успение Богородично” бяха строени представителни воински части от Пловдивския гарнизон, водени от техния командир генерал Иван Лилов, както и военнослужещите от 68 - ма Пловдивска бригада Специални сили с командир генерал Михаил Попов.


   Пловдивският митрополит Николай поръси със светена вода и освети бойните знамена.

 

   Под тържественото биене на катедралните камбани и под звуците на духовия оркестър архиереите, местната управа и множество миряни се отправиха в литийно шествие към бреговете на река Марица пред Водната палата, където Негово Високопреосвещенство Пловдивскят митрополит Николай и отците отслужиха Великия богоявленски водосвет.

 

   Владиката хвърли във водите на реката светия Кръст, който бе хванат от 33-годишния военнослужещ Пламен Павлов. Владиката го поздрави и му подари икона на Света Богородица Йерусалимска и книгата Закон Божи, след което поръси със светена вода младежите, които скочиха във водите на реката за изваждането на Кръста. При пеенето на „Многая лета”, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров и митрополитските дякони Младен Добрев и Ангел Ангелов, архиереят осени със светия Кръст всички присъстващи, участващи молитвено в духовното тържество на празника Кръщение Господне.

 

   С архипастирско слово за благодатен мир, Божие благословение за щастие и душевно спасение, Пловдивският митрополит Николай се обърна към верния богомолен народ.