Негово Светейшество Българският патриарх Неофит възглави празничната св. Литургия на 17 юли в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в град Пловдив, който в този ден честваше своя храмов празник.
С Негово Светейшество съслужиха Високопреосвещените митрополити Пловдивски Николай, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Сливенски Йоаникий и Преосвещените епископи Велички Сионий, игумен на Троянския манастир „Св. Богородица”, Браницки Григорий, викарий на Софийския митрополит, Белоградчишки Поликарп - викарий на Видинския митрополит, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Герасим – главен секретар на Светия Синод на БПЦ, архимандрит Филип (Василцев), предстоятел на Руското подворие в София, ставрофорен свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънската православна църква в България, архимандрит Христодул и архимандрит Спиридон от Гръцката православна църква, архимандрит Евтимий, архимандрит Висарион – архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, архимандрит Яков - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска света митрополия.
Сред многобройните гости бяха представителите на държавността в лицето на областния управител Здравко Димитров, председателя на Общинския съвет на Пловдив Савина Петкова, директора на дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет Емил Велинов, началника на отбраната генерал Попов, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”. Песнопенията изпълниха антифонно митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене „Нектарий - протопсалт” от Букурещ. В края на богослужението Негово Светейшество патриарх Неофит отличи с офикия „ставрофорен свещеноиконом” отец Йордан Митков, дългогодишен свещеник при митрополитския храм, след което Патриархът се обърна с първосветителско слово към Епарихйския митрополит Николай, клира на Пловдивската епархия и православните християни по повод празника на света Марина. (словото може да прочетете тук)
В своето слово - отговор Негово Високопреосвещенство митрополит Николай каза: „Свети Георги, скъпи мои братя и сестри, избра днес да дойде сред нас. На колене трябва да благодарим за тази милост и за това чудо. Но и да приемем светеца с пълно съзнание за значението на факта, че той избра да дойде при нас точно сега. Вероятно той знае нещо, което всеки един от нас чувства, а то е, че християнството, християнският свят като цяло, но и общността на православните българи, изживяват нелеки дни. И както изглежда, те не ще свършат скоро. В тези дни на изпитания Бог в своята премъдрост и превелика милост ни изпраща за да ни окаже духовна подкрепа не кой да е, а най-големият войн на християнството - Свети Георги. Победилият змея на злото. Победоносецът. Явно има защо.
Другата голяма чест е, че в отговор на нашата синовна покана при нас благоволи да дойде Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български. Неизказана радост за нас беше да съслужим с Негово Светейшество и да отправим молитва към Господа Иисуса Христа, към Света Богородица - застъпницата, към Света Марина - безсребърницата и към победоносния войн на Христа Свети Георги да пазят и закрилят нашия благочестив православен народ, както винаги са го правили. Неизказана радост за нас е и да можем да почувстваме благодатното и благотворно присъствие на първойерарха на Светата ни православна църква, който в най-висока и най-пълна степен я олицетворява и украсява и когото преди три години буквално измолихме от Светия дух да застане като пръв между равните и да понесе знамето на православната ни вяра.
Веше Светейшество, любими наши Патриарше Неофите,
Наред с всички достойства и милости, с които Бог така великодушно Ви е обсипал Вие имате и едно особено качество, което принадлежи на истинските духовни водачи. Вие винаги сте ни давал пример, как епископът трябва внимателно да мери думите си и да внимава да не казва нищо спонтанно и нищо излишно. Това, което бих искал да кажа, приветствайки Ви в Богоспасаемата Пловдивска епархия на Българската православна църква вероятно е спонтанно, но, надявам се, не е излишно. Струва ми се, пресветли наш Патриарше, че никак не е случайно, че Вие избрахте да ни посетите именно в ден, в който и Свети Георги е избрал да бъде тук. Не ни е дадено да знаем, но чувстваме все пак в сърцата си, че Свети Георги е тук, защото е знаел, че и Вие ще сте тук. И, че колкото ние в Пловдивска епархия имаме нужда от неговото благословение и подкрепа, в толкова по-голяма степен Вие, който носите на плещите си отговорност за цялата ни църква имате нужда от такава негова опора и подкрепа. Не мисля, че ще сбъркам, ако кажа – Вие сте тук заради нас, а Свети Георги е тук заради Вас. Благодарим на Бога за всичко!
В никакъв случай не бих искал този светъл за всички нас ден да бъде помрачаван с тежки разсъждения. Този ден за нас е ден на сугуба радост и такъв трябва да остане. Държа, Ваше Светейшество, пред очите на събраното тук пловдивско свещенство да кажа само следното: ние в Пловдивска епархия преживяхме много изпитания. Изтърпяхме много и много удари от поднебесните сили на злото. Само Бог знае колко сме страдали. Само Бог знае колко нашата днешна покровителка – Света великомъченица Марина – изстрада. Колко Светите Баташки мъченици страдаха. Но с тяхната помощ, с помощта на Иисус Христос, на свети Георги Победоносец и останалите светци и мъченици, ние издържахме. Изпитанията и ударите само ни помогнаха да станем по-силни. Усилваха вярата ни. Заздравяваха волята ни. Каляваха ни. В резултат на това днес аз благодаря на Бога за това, че е дарувал Пловдивска епархия с толкова добро свещенство, с толкова добри свещенослужители,чийто страх Божи им дава силата да отстояват, всеки на своя пост, и всички заедно в едно чудесно съборно единство - нашата вяра и нашата църква в този край на България. Имало е моменти през изминалите години, в които сме се поддавали на пагубната мисъл, че сме сами, че сме оставени сами на себе си. И винаги тази мисъл се е оказвала невярна. Винаги, в истински критичните ситуации, точно когато ни е било най-тежко, когато със сълзи на очи сме молели Иисус Христос и всички светии за помощ, точно тогава ние сме усещали и получавали мощната подкрепа на цялата Българска Православна Църква. Това ние сме оценявали и оценяваме. 
Затова днес, Ваше Светейшество, застанали под ласкавия поглед на Света великомъченица Марина, изправени пред десницата, с която Свети великомъченик Георги е държал копието, проболо змея, аз искам да Ви уверя, че Пловдивска епархия, като неразделна част от Българската Православна Църква, която от своя страна е неразделна част от Едната, Света, Вселенска и Апостолска църква винаги ще бъде с Вас, ще Ви подкрепя и помага да носите кръста, който сам Бог Ви възложи. Каквито и трудности и изпитания да предстоят, знайте, че пловдивското свещенство е на своя пост, стои всякога будно, моли се неуморно за православния български народ и за своето свещеноначалство, в това число и за Вас и е готово да отстоява вярата ни и принципите ни в духовната бран, която никога не е спирала, заради което никога няма да спрат и нашите молитви, нашето евхаристийно служение и всички други духовни средства, които Господ Бог ни е предоставил така щедро, за да пазим Неговия благочестив и православен народ, обединен в Неговата църква.
Имайте ни в молитвите си Светейши Владико, Патриарше наш Неофите, както ние имаме Вас. Знайте, че каквото и да се случва, Пловдивска епархия е с Вас и Ви подкрепя безусловно.”
Като израз на благодарност и за молитвен спомен митрополит Николай подари на българския патриарх жезъл, а от своя страна Негово Светейшество подари енголпие по случай 15 години от епископската хиротония на митрополит Николай.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров и патриаршеския протодякон Иван Петков.
Днес Църквата чества най-необикновения човек, живял на тази Божия земя, в целия човешки род. Толкова необикновен, толкова изключителен, че Господ го възнесъл с тяло на небето.Човек с пламенна вяра, целият той е бил огън! Неговата вяра е била огън и пламък.
В края на светата Литургия викарният епископ Арсений, преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. 
„Откъде е това – да дойде при мене майката на моя Господ? – възкликва св. Елисавета, когато в дома й влязла Пречистата, Пресвята, Преблагословена Владичица Богородица, майката на Спасителя Господ Иисус Христос. По нейния пример и ние днес из дълбините на душите и сърцата си възкликваме: „Откъде ни е тази радост да дойде при нас толкова благодат? Да дойде свети Великомъченик Георги чрез своята десница, същата онази ръка, която държа копието, с което бе прободен змея и унищожено и победено злото? Същата тая ръка да ни благослови и осени и особено в тия сложни времена на тревога, на страх, на несигурност, да ни укрепи във вярата и да ни вдъхнови в победата. Победата над злото – в нас и около нас.”