На 19 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида за загиналите при изпълнение на воинския си дълг български парашутисти. На този ден с тържествена церемония беше отбелязана 75-ата годишнина от сформирането на Парашутната бригада, чиито приемник е днешната 68-а бригада „Специални сили”, и създаването на Силите за специални операции на Българската армия. Заупокойното последование бе отслужено пред паметника на загиналите при злополуки воини, издигнат до параклис „Св. Йоан Рилски” на територията на 68-а бригада в Пловдив. С архиерея на Пловдивска епархия съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, Негово Високопреподобие архимандрит Самуил, игумен на Бачковската света обител, и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
На богослужението присъстваха председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, министърът на отбраната и заместник министър-председател по обществения ред и сигурността г-н Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет г-жа Савина Петкова, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, генерали и адмирали от висшето командване на армията, народни представители, зам.-областни управители, командири на военни формирования на БА, офицери и сержанти от резерва, ветерани от специалните сили, представители на воински и патриотични организации и всички военнослужещи от 68-а бригада.
„Бог да прости и упокои за вечен и блажен покой всички български христолюбиви воини, положили душите си в изпълнение на своя свещен дълг към Бога, към Отечеството и благочестивия православен български народ – каза след края на панихидата Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в слово, в което поздрави ген. Явор Матеев и всички воини от 68-а бригада с техния юбилей. Владиката благодари на Всеподателя Бога за милостта Му, проявена към христолюбивото воинство и скъпото ни Отчество, и отправи молитва за мирни времена и благодатни дни на нашия благочестив народ. Архиереят се помоли също Бог да пази България и да бди със Своята всемогъща благодат над христолюбивото ни воинство, за което Българската православна църква се е молила винаги и няма никога да престане да се моли .
Многолетствие провъзгласи протодякон Илиян Александров, по време на което митрополит Николай благослови всички официални лица и гостите на тържеството, строените воини от 68-а бригада и техните бойни знамена. Пред паметника на загиналите при изпълнение на воинския си дълг парашутисти бяха положени много венци и цветя.
По-късно Високопреосвещеният митрополит Николай освети нов оперативен център и крило за настаняване, завършени специално за празника на 68-а бригада „Специални сили”.
В четвъртата Неделя на Великия пост Светата Църква ни назидава с примера на св. Йоан Синаит, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел". Този дивен Божи угодник е наречен „Лествичник“ по името на боговдъхновените слова на написаната от него книга „Лествица“, която по думите на химнографа, написал кондака на светеца, „е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава...“. 
В Четвъртата Неделя на спасителния Велик пост Църквата чества и прославя велик аскет, пустиножител и светител - преп. Йоан Синаит, оставил след десетки години безмълвие и подвиг безценно духовно съкровище - забележителната „Лествица” („Стълбица”), пътеводна светлина за всеки, вървящ към Бога. 
„Наистина е голямо нещастие да имаш бесновато дете. Но всеки човек в една или друга степен е бесноват. Човек е отпаднал от Бога, неговата природа е повредена и почвата в сърцето му, от която трябва да израстат добродетели като радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание, любов към Бога, молитва, е започнала да произвежда друго – страсти. Нашите сърца са склонни към грях, в тях се таи завист, блудство, сребролюбие, всякаква нечистота, немолитвеност, забрава за Бога, униние, гордост, тщеславие, възхваляване на себе си, търсене на своето, влечение към земни и чувствени наслади – безчислено множество грехове. Те растат в човека, още повече ако не са го възпитали от раждането му - и не дават възможност на Божията благодат да действа в него. Много родители за съжаление разсъждават така – „ще порасне, сам всичко ще разбере”. Но това е все едно да не обработваш земята и да казваш: „Зърното само ще произрасте”. Ще израснат бурени, плевели, но не и зърно. Няма да има нищо добро, ако не се потрудиш над него. 
„Укрепени от благодатното застъпничество пред Бога на Пресвета Богородица, вдъхновени от добродетелите, с които Божията Майка се възкачи до небесата, да продължим с бодър дух, с духовна радост в благоприятното време на нашето душевно спасение – светият Велик пост. Особено съм щастлив, че в обятията на светия храм, в благодатта на светата богослужба, участват малки деца. Чистото детско сърце, възнесло молитвата си към Бога, получава просимата благодат. Знаем дивното чудо на св. Богородица Бачковска, Която спаси от сигурна гибел изпуснатото от своята майка в пропастта дете. Именно на Нея - Божията Майка, Нейните ласки и благодатна закрила, поверяваме спасението на нашите деца - Тя да опази душите на нашите деца от злото в тоя живот. Детските души са най-уязвими от вирусите на греха, на изкушенията и съблазните. Но когато са в прегръдките на Пресвета Богородица, те са в най-сигурното място в този живот."
„Дори да принесем песни, по брой равни на морския пясък, пак не ще можем достойно да възхвалим света Богородица. Въпреки това, според силите си ние не ще спрем да я възпяваме и призоваваме – Тя да бъде наша Ходатаица и Застъпница. На прага сме да се докоснем до пасхалната радост – онова блаженство, което единствено християнската душа може да изпита. От нас се иска само да устоим до края на постните дни в своето призвание – да постим, да се каем за съгрешенията си, да очистим сърцето си и вършим добро. Поднебесните сили на злобата не искат това и всячески се опитват да ни убедят да прекъснем своя подвиг. Защото те ненавиждат душите, осъзнали своята греховност и викащи към Бога: „Господи, помилуй!“. А обратно, тези думи радват Бога, Който Сам засвидетелствува, че е дошъл не за праведниците, а за нас, грешните. Да възрадваме нашия Творец с тази малка жертва, с тези малки, но силни покайни думи. Знаем как се терзае душата ни, когато сме обидили ближния. Същевременно знаем и как се радва тя, когато сме извършили добро, когато сме помогнали на другия – идва ни да запеем, да прославим Бога. Нека вършим добро, а злото да забравяме и с това да си помагаме постът ни да бъде за спасение. Тогава ще вкусим и изпитаме в пълнота райското блаженство“.