Св. ап. Карп.
Св. мчк Георги Софийски, Най-нови.

Житие на свети апостол Карп

   Св. Карп се числи към 70-те апостоли на Иисуса Христа. Той бил сътрудник на св. апостол Павел. Първовърховният апостол пише във второто си послание до своя ученик Тимотей: "Когато дойдеш, донеси фелона, който оставих в Троада, при Карпа, и книгите, особено кожените" (2 Тим. 4:13).

   За Карп се знае, че отнасял посланията на апостол Павел до тяхното предназначение, както споменава самият апостол. Карп бил епископ в македонския град Бер и ревностно се грижел за разпространение на Христовата вяра. Проповядвал Евангелието и на остров Крит, където приел в къщата си свети Дионисий Ареопагит. Този апостолски мъж свидетелствува за св. ап. Карп, че бил човек с необикновено дълбок ум, кротост и незлобивост, че във видение му се явил Сам Господ Иисус със Своите ангели и че никога не извършвал света литургия, без да получи предварително небесно видение.

   Свети апостол Карп претърпял много страдания за Христовото име и най-после бил убит от враждебно настроени срещу християнската вяра евреи.

                                                                                                        Житие на свети мъченик Георги Софийски Най-нови

   Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нариче се "Най-нов" за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари.

   Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание.

   На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.

   Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със цапалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.

   Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.

   Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.

   Подир изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски, и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.

3-то намиране на честната глава на свети

Йоан Кръстител.

   Когато по злабното искане на Иродиада била отсечена главата на св. Йоан Кръстител и била й поднесена на блюдо, учениците погребали тялото му в Севастия, а главата неговите врагове скрили в Иродовия дворец, на място безчестно.

   За това узнала Йоана, жена на Иродовия управител Хуза, за която се споменава в Евангелието като за една последователка на Иисуса Христа. Тя тайно взела светата глава и като я положила в съд, с благоговение я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.

Цар Ирод не е знаел нищо за това и като чул за Иисуса, какви велики чудеса прави, много се уплашил и казал: "Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите".

   Минали много години. Това имение било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята из основи, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие откровение Инокентий узнал, че у него е главата на великия пророк и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна светиня. Това било първото намиране на главата на Предтеча.

   Преди смъртта си Инокентий като видял, че навсякъде върлуват езичници, и като желаел да запази от поругание светата глава, пак я скрил в същото място, където я бил намерил.

   Вече в царуването на Константин Велики, когато възтържествувала в света християнската вяра, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране. Като се връщали в отечеството си, те срещнали един беден човек, грънчар, и му поверили своя товар, като се отегчавали сами да го носят. На грънчаря се явил Предтеча и му заповядал да се оттегли от своите спътници. Той донесъл у дома си, в град Емеса, светата глава и оттогава домът му бил благословен с изобилие и всякаква благодат. Пред смъртта си грънчарят открил на своята сестра тайната, като й завещал да пази свято скъпоценната глава на Предтеча и след себе си да я завещае на най-достойния от рода.

   С течение на времето светата глава някак си попаднала в ръцете на един човек, изпаднал в заблудата на арианската ерес. Принуден да остави жилището си, той скрил в земята главата на Предтеча. На същото място бил издигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, скрито в земята, докато в половината на V век благочестивият архимандрит Маркел узнал за него чрез явяване на самия Предтеча. По повеля на император Маркиан главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а после – в Цариград.

Преп. Симеон Дивногорски.
Ден на Българската просвета и култура

и на славянската писменост.

Житие на преподобни Симеон Стълпник, Дивногорец

   Св. Симеон Стълпник, Дивногорец, е наречен така, понеже се подвизавал на стълп-кула и понеже този стълп бил построен на планината, наречена Дивна.

   Симеон се родил в Антиохия Сирийска в 522 година. Майка му Марта след смъртта на мъжа си, загинал под развалините на своята къща по време на земетресение, възпитавала сина си в гореща любов към Бога, от която било проникнато нейното собствено сърце. И небезплодно се оказала нейното възпитателно въздействие: възприето от младенеца, то го превърнало в избран съсъд на Божията благодат.

   Когато Симеон бил на пет години, майка му го поверила на светия старец Йоан Стълпник, който се подвизавал в пустинята. Подражавайки му, Симеон пожелал подобен подвиг и скоро надминал своя учител с истинско ангелско търпение. Опитният старец Йоан, боейки се, да не би нежният отрок да изнемогне от непосилния подвиг, съветвал го да не се предава на такъв преждевременен труд. На Симеон, подкрепян свише, продължавал своето молитвено стоене пред Бога. Но не се задоволил той с това състояние.

   Минали шест години и той поискал по-висок стълп, за да се отстрани повече от земята. Построили му друг стълп, висок 40 лакти. Като прекарал на него осем години, Симеон по божествено откровение отишъл в Дивна гора, в околностите на Антиохия, и там – на висок хълм – основал обител и стълп върху скала.

   При своя монашески подвиг св. Симеон така разпределял времето си: от сутрин до деветия час (IX час по библейското времеизчисление се равнява на 15 часа, т. е. 3 ч. след обед) той се молел, след това се отдавал на четене и писане до залез-слънце, след това пак се молел и без сън стоял на молитва до зори. А на разсъмване той – според житиеписеца – "заповядал на съня като на свой слуга да дойде при него не за дълго, и като подрямвал малко, събуждал се и започвал своя ден".

   Младият подвижник получавал свише велики откровения. Той се изпълнил с мъдрост, а народът, който се събирал около стълпа, благоговейно слушал неговите поучения. Стълпникът се отегчавал от своята слава и от честите посещения на народа, затова и поискал да се пресели на Дивна гора като по-усамотено място; но и там народът идвал при него, а той никому не отказвал помощ – с добра дума, с изцеление или с предупреждение. С прозорливост той предсказвал бъдещи събития. Така той предсказал смъртта на антиохийския архиепископ и земетресението, което разрушило Антиохия.

   Св. Симеон приел по откровение свише свещенически сан на 33 години от селевкийския епископ Дионисий, макар по-рано да отказвал тази чест. Светителят го завел в църква, там го посветил в свещенически чин и с пеене на псалми отново бил изведен на стълпа, на който преподобни Симеон в продължение на 70 години непрекъснато извършвал своя велик подвиг до блажената си смърт в 596 година.