8 Май

8


Св.ап. и ев. Йоан Богослов

Преп. Арсений велики


Преподобни  Арсений Велики 


Преподобни Арсений се родил в Рим през четвъртия век от благочестиви и богати родители и от младини станал известен със своето благочестие и мъдрост. Той бил ръкоположен за дякон, но му било наложено да приеме друга служба. Император Теодосий Велики търсел за учител на синовете си човек учен, но същевременно надарен с дълбоката мъдрост на благоговение пред Бога и разбиране на закона Господен. Препоръчали му Арсения. Дълго време Арсений не се съгласявал да остави тихия си богосъзерцателен живот и да приеме на себе си задължения, които поради дълбокото си смирение той считал по-горе от силите си. Но най-после той приел тази трудна длъжност, подтикван от мисълта за ползата, която той ще може да принесе, като възпитава в благочестие наследниците на престола.


В Цариград Теодосий го приел с голяма почит. Той повикал синовете си Аркадий и Хонорий, поверил ги на Арсений и казал: „Бъди им баща повече от мене, защото по-важно е да се даде на децата разум, отколкото живот! Направи ги добродетелни и мъдри, запази ги от съблазните на младостта и Бог ще ти въздаде за трудовете! Не гледай на това, че са синове на царя, но искай от тях пълна покорност!”

Желаейки да следи възпитанието на синовете си, Теодосий често присъствал на техните уроци. Той изисквал всички да оказват особена почит на Арсений, който по-късно станал възприемник на кръщението на Аркадий и Хонорий, защото по тогавашния обичай те приели кръщение, когато били вече в юношеска възраст. Теодосий възвел Арсений в званието сенатор и в знак на своето уважение заповядал да го наричат “отец на царя и неговите деца”. Голям разкош окръжавал Арсений. Той носел скъпи дрехи и множество слуги му прислугвали.

Усърдно и добросъвестно се заел той с поверената му длъжност. Преподавал на своите царствени ученици гръцки и латински език, философия и разни други науки, а най-вече се стараел учениците му да бъдат истински християни. Той често им говорел, че тяхно най-добро украшение трябва да бъдат не царската корона и багреница, а християнските добродетели, и че да угодят на Бога и да заслужат любовта на поданиците си трябва да бъде главен предмет на техните стремежи.
Но грижите на Арсений за учениците му не били увенчани с пълен успех. А освен това душата му се отегчавала от дворцовия разкош и почит. Ето защо след известно време Арсений решил да ги остави. Често в пламенна молитва той молел Бога да му посочи пътя на спасението. И веднъж чул глас, който му говорел, че в уединението и безмълвието ще намери спасението. Арсений тайно оставил царския дворец, заминал за Александрия и от там в Скитската пустиня, където между другото се подвизавал преподобни Йоан Колов. Арсений се явил в манастира като прост, смирен странник. Преподобни Йоан изпитал неговото смирение облякъл го в иночески чин, наставил го в духовния подвиг и му заповядал да живее в килия близо до него.

Като забравил своето предишно влечение, Арсений с най-дълбоко смирение се подчинил на волята на своя ръководител. След известно време духовният наставник му дал позволение да живее в пустинята, понеже той вече могъл да живее истински духовен живот в пълно усамотение. Един от братята на манастира запитал веднъж Арсений, защо той така бързо бяга от тях след богослужението в общата манастирска църква. Арсений му отговорил: „Вижда Бог, колко много обичам всички ви. Но аз не мога да бъде едновременно и с Бога, и с людете. Всички сили небесни – хиляди и хиляди – имат една воля и единодушно славят Бога. А на земята човешките воли и помисли са разнообразни: всеки човек си има своя воля и своя мисъл. А аз желая да бъда с Бога”.
Мълвата за светия живот на Арсений се разпространила далече и стигнала до Аркадий, който по това време бил вече император в източната част на империята. Той изпратил писмо до бившия свой учител, като искал от него прошка за прегрешенията на младостта и му предал дарове. Но Арсений предал устен отговор на пратеника: „Бог ви прощава, чеда, и дано Той насочи царуването ви по Своето благоволение, и да ви научи да вършите Неговата воля! А даровете не са ми нужни, защото аз отдавна умрях за света”.

Действително, като се отрекъл от света, преподобни Арсений съвършено оставил предишните си обичаи. Преди той живеел разкошно, а сега крайна оскъдност заменила великолепието; той носел вехто облекло, приемал ограничено само хляб, пазел строго безмълвие и цял ден работел и се молел. Макар да бил известен със своята голяма ученост, поради своето смирение той смятал себе си недостоен да учи другите, и обичал да иска съвет и да получава наставления, отколкото сам да съветва и поучава. Веднъж един от братята на манастира чул, че Арсений иска съвет от един старец, твърде малко образован. Инокът се почудил и казал на Арсений: „Как ти, който си изучил гръцките и римски науки, искаш наставления от прост и необразован старец?” – “Наистина, аз зная гръцките и римски науки – отговорил Арсений, - но не зная още азбуката на онова, що знае той прост и неучен човек. Защото – обяснил той после – смирението е начало на всички добродетели, както азбуката е начало на книжното учение.”

Постоянно устремявайки мислите си към Бога и стараейки се да преуспява в духовния живот, Арсений винаги имал в паметта си смъртния час. Той строго изпитвал себе си всекидневно, не е ли съгрешил с дело, слово или мисъл, и често в молитвите си казвал: „Боже, не ме оставяй! Аз не съм направил пред Тебе нищо добро, но по Твоята милост дай ми да сложа начало!”

Не считайки себе си достоен да учи другите, преподобни Арсений – доколкото било възможно – се стараел да отклони от себе си посетителите. Обаче те извали при него, защото неговата мъдрост и свят живот станали далече известни. На едного, който искал от него наставление, той казал:”Ако ние истински започнем да търсим Бога, Той Сам ще дойде при нас и ние ще Го видим. И ако с чистия си живот Го задържим, Той ще остане с нас”. Свети Арсений постоянно внушавал, че е необходимо да наблюдаваме помислите си и да не им даваме воля: „Старай се помислите на твоя ум да бъдат угодни на Бога, и тогава ще ти бъде леко да победиш външния грях”.

Преподобни Арсений прекарал в иночество 55 години. Той починал близо до Мемфис на 100-годишна възраст.


7 Май

7

Св. мчк Акакий. 

Св. Авив, еп. Некрески

6 Май

23

Св. вмчк Георги Победоносец.

Св. прав. Иов Многострадални


Житие на свети праведни и многострадални Иов

   Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост.

   Като наградил Иова със земно богатство, Господ го благословил и със семейно щастие: той имал седем синове и три дъщери. Всички помежду си живеел в мир и съгласие. Често те се събирали, понеже вече живеели отделно в свои домове. Иов не участвал в тия празници, но оставайки у дома си, той молел Бога за децата си и принасял за тях жертви, просейки Божията милост за тях.

   Но Богу било угодно да прати на Иова изпитания. Светата Библия разказва, че Бог веднъж бил казал на дявола:

    "Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото" (Йов 1:8).

   Дяволът отговорил на Господа: "Нима току–тъй Иов е богобоязлив? Как да не Ти служи когато си го надарил с всички блага? Но я му ги отнеми, та да видим, дали ще продължи да Ти служи!"

   Тогава Бог, за да представи в лицето на Иов висок пример на търпение и преданост към Божия промисъл, дал на дявола временно власт над имуществото и семейството на Иов.

   Веднъж синовете и дъщерите на Иов обядвали заедно у най-големия си брат, а Иов у дома си принасял за децата си обикновените жертви Богу, когато изведнъж при него влязъл един от слугите и му казал: "Твоите волове и осли бяха на полето, и разбойници нападнаха и ги откараха, и избиха момците, които ги пасяха. Отървах се само аз, за да дойда и да ти обадя". Още той не свършил, затекъл се друг слуга и съобщил, че огън Божий паднал от небето и изгорил овците и пастирите на Иов, и че той едничък останал жив. Още той говорел, дошъл трети вестител и казал, че халдейци откарали камилите на Иова и убили слугите, които ги пасели. Най-после четвърти слуга донесъл печалната новина: "Синовете ти и дъщерите ти пируваха в къщата на първородния си брат. Ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгли на къщата, която се събори върху децата, и те умряха. Отървах се само аз, за да ти обадя".

   Поразен от скръб, Иов раздрал горната си дреха, паднал на земята и казал: "Гол се родих на земята, гол и ще се върна в нея. Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Му!" – И нито дума на ропот не се изтръгнала из устата на Иов.

   Праведният Йов и неговата жена. Източник: days.ruНо понеже и след това дяволът не преставал да клевети Иов пред Бога и да оспорва добродетелите му като заявявал, че Иов не служи на Бога безкористно и обича не толкова Бога, колкото себе си, то Господ позволил на дявола да се допре до тялото му. Иов бил поразен от тежка болест, от проказа: цялото му тяло се покрило с рани и гной. Лишен от имот и от децата си, Иов лежал на извънселищното бунище и тежко страдал, но продължавал да пази вярата си в Бога и непоклатната надежда на Неговата благост и правосъдие. И това било само началото на страданията на великия Божи човек. Предстояли му много по-страшни душевни терзания, които дошли от най-близките му същества на света – неговата собствена жена и неговите най-добри приятели. Жената на Иов, в малодушието си, говорела на своя мъж, че е по-добре той да похули Бога и да умре, отколкото да търпи такива страдания.

   - Ти говориш като безумна! – отговорил Иов. – Ако приемахме доброто от Бога, то не трябва ли да приемем и бедствията, които Той ни изпраща?

   Трима от приятелите на Иов узнали за неговото нещастие и го посетили. Като го видели в такова жалко положение, те дълго не намирали думи да го утешат, и безмълвно седели пред него, докато почнали да говорят. Не разбирайки пътищата Господни, те мислели, че Бог наказва Иов за някакви тайни прегрешения, и се стараели да възбудят у него разкаяние. Но съвестта на Иов била чиста. Защото той винаги се стараел да служи на Бога от всичкото си сърце и сега се пoкoрявал на Неговата воля. Той знаел, че бедствията са му пратени от Бога, и се уповавал на мъдростта и благостта на Господните определения. Твърдата вяра в Бога го поддържала. Като изброил своите тъги, той се провикнал: "Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из прахта тази моя скапваща се кожа" (Йов 19:25).

   Най-после Господ Сам обяснил на Иов и приятелите му, че людете не могат да съдят за Божиите пътища, но са длъжни с благоговение да им се покоряват, защото само Бог е премъдър и всемогъщ.

   Като изпитал по такъв начин безуспешно над праведния Иов всички средства, за да поколебае в него вярата и търпението, дяволът останал посрамен, а Господ отново пратил на Иов щастие: Той му възвърнал здравето и силата, дал му на старост други седем синове и три дъщери, и двойно повече богатство, отколкото имал по-рано. Иов след това проживял още дълги години, като видял свои внуци и правнуци, и спокойно починал, "стар и сит на живот" (Йов 42:17).