Св. вмчца Ирина.
Преп. Иеракс Египетски

Св. прпмчца Пелагия

Св. мчци Тимотей и Мавра.

Св. мчк Ахмед.
Преп. Петър, еп. Аргоски Чудотворец

Житие на св. мъченик Тимотей и света мъченица Мавра

Св. мъченик Тимотей и св. мъченица Мавра пострадали в 286 г. през царуването на Диоклетиан. Те били измъчвани по заповед на египетския управител в Тиваиди Ариан, който по-късно станал също мъченик. Св. Тимотей бил четец при църквата. Той бил задържан под стража и от него искали да предаде църковните книги, които езичниците се стараели да унищожат, защото ги смятали за едно от най-силните средства за разпространение на християнската вяра.

- А кой от людете ще се съгласи да предаде на смърт своите чеда? - възразил на това искане Тимотей. - Знай, управителю, че преписаните от мене книги са мои обични чеда, и когато чета книгите за Бога, пред мене стоят ангели Божии.

Когато след това му предложили да принесе жертва на боговете, Тимотей отговорил: “В мене живее Духът на Христа и затова аз не принасям жертва на езическите богове”. А на заплахите, че той ще бъде предаден на изтезания, Тимотей, спокойно гледайки на поставените пред него наказателни оръдия, твърдо възразил: “Нито жертва ще принеса, нито книгите ще покажа на гонителите на моята вяра”.

Когато видели, че са безсилни да го склонят да се отрече от християнската вяра, мъчителите решили да подействат на него иначе: по заповед на управителя била доведена при Тимотей неговата млада, красива и в хубави дрехи облечена жена Мавра, за която той само преди няколко дни се оженил.

Могъл ли е Тимотей да я види и да не се трогне от милост, могъл ли е да не се увлече от любов към нея и от изкусителен порив към земно щастие? Така предполагали мъчителите, за които била недостъпна възвишеността на християнската душа.

Действително, при вида на жена си могъл да се пробуди у мъченика порив към законно, невинно и поради това висше земно щастие. Но той веднага обуздал своя естествен порив.

- Татко! - извикал той, като се обърнал към своя баща свещеник, който присъствал на неговите мъчения, - моля те, загърни с покривало лицето ми, за да не виждам и не усещам дори аромата на поръсените с благовония женски дрехи...

В недоумение стояла младата жена, като гледала своя измъчен мъж, който не искал да я види.

- Не мога ли аз да ти помогна, и що мога да направя за тебе? - тревожно питала тя своя мъж. - Не за туй ли те мъчат, че ти не си в състояние да изплатиш царския данък? Ако е туй, аз ще продам своята скъпоценна дреха, ще продам всичко, каквото имаме, за да можеш да изплатиш дълга...

- Питай, какво можеш да направиш за мене ли? - запитал Тимотей. - Ти можеш да оставиш всичко и да вървиш с мене на подвиг заради Христа, нашия Спасител.

- Когато идвах при тебе - отговорила Мавра, - сърцето ми бе изпълнено със земни мисли и желания. Но сега, като чух думите ти, Дух Божий влезе в мене, и аз желая същото, което ти обикна!

- Ако казваш истината - казал Тимотей, - тогава върви и изобличи управителя за неговото нечестие!

- Страхувм се, че няма да издържа мъките, на които ще ме подложи разяреният управител. Аз съм тъй млада - само на 17 години.

- Надявай се на Бога и той ще ти даде сила да понесеш мъченията! - казал Тимотей и започнал да се моли: “Боже на благостта, Който от човеколюбие спасяваш всички! Милостиво погледни на Твоята рабиня Мавра! Ти си ни съединил в тайнството брак, не ни разделяй и в предстоящия подвиг, и де не бъдем отлъчени от лика на светите мъченици!”

Вдъхновена от Светия Дух, Мавра пристъпила до управителя и му казала:

- Ти ме привлече тук и ми обеща богати награди, за да погубиш душата ми, но ти не ще ме победиш чрез своите обещания. Аз се облякох в оръжието на Христа, моя Бог, и чрез Неговата сила смело стоя пред тебе.

- Нима и ти предпочиташ смъртта пред живота? - запитал я учуденият управител, и след много убеждавания да я отвърне от онова, което той считал за безумие, заповядал да подложат на изтезания младата жена.

Господ дивно подкрепил младата мъченица. Тя понесла всички изпитания. Като видял нейната непоколебимост, Ариан заповядал да разпънат на кръстове младите съпрузи, един срещу друг. В такова положение те прекарали девет денонощия, утешавайки и ободрявайки един другиго. На десетия ден те се освободили от мъките, като душите им отлетели в небесата.

В Цариград по-късно тържествено празнували паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра в построения в тяхна чест храм, близо до Юстиниановите дворци. От това се прави заключение, че в този храм се намирали техните мощи или част от тях.

Свети Ахмед Калфа

   Свети Ахмед, по произход също турчин мохамеданин, живял в Стамбул половин столетие преди свети Константин, но за разлика от него бил човек знатен и напълно обезпечен, заемал видно положение в държавата и по времето на своето обръщане бил вече в зряла възраст.
         Той имал руска наложница, взета отсред робите. Ахмед явно бил веротърпим, поради което ù разрешавал свободно да посещава християнския храм.
         С течение на времето Ахмед забелязал у нея някои благодатни изменения, настъпващи всеки път, когато тя се връщала у дома след богослужението. Обзет от любопитство, той поискал от свещеника да присъствува на литургия, на която служи патриархът и — разбира се — получил такава възможност. Като на знатен гост му приготвили особено място. Според шериата мюсюлманинът има право да посещава християнските храмове по всяко време (но не за молитва, разбира се).
         И ето, по време на литургията мюсюлманският чиновник неочаквано видял как, докато патриархът благославял народа, от трисвещника и пръстите му излезли лъчи и преминали върху главите на всички християни, а само неговата глава била отмината. Изумен от това чудо, Ахмед изказал желанието веднага да се покръсти, което и било тайно извършено над него, вероятно от самия патриарх.
         Някое-друго време бъдещият мъченик останал таен християнин. Подобно явление има своето оправдание и в Св. Писание — „И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа; само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона. И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.“ (ІV Царств. 5:17-19). Подобен е случаят и с фарисея Никодим.
         Тайни християни, както сред мюсюлманските сановници (в това число дори и молли), тъй и сред простото население, имало твърде много. В продължение на много години те идвали в „джамията Айа-Суфия“, където всеки ден тайно извършвали християнски молитвословия . Тайни християни има и днес в страните на мюсюлманския свят. По същия начин, съществуват и открити християни, при това и обърнали се от исляма, носещи понякога години наред подвига на изповедничеството. Всичко, за което говорим тук, до ден днешен е действителност в ред страни .
         И тъй, свети Ахмед останал таен християнин известно време. Житието не съобщава какво станало с него в това време. С голяма увереност можем да предположим, че любовта му към жената, която била причина за идването му в Църквата, сега, при общата тяхна вяра, станала безмерно по-възвишена и по-чиста и техните отношения не могли да не преминат във връзка с това на качествено ново равнище. С не по-малка степен на вероятност можем да предполагаме, че светият имал през това време няколко тайни срещи с духовника на храма, дето го покръстили, за наставяне в християнския закон. Тези срещи едва ли били много и по-скоро знанията му за християнството се ограничавали единствено с най-необходимото. Ала в основата на вярата му лежал непоклатимия камък на опита от истинското богообщение и чрез благодатта Божия той възраствал духовно до съвършен мъж (Еф. 4:13). Както ми каза един познат православен татарин, свидетелствувайки за собствения си опит, за човека, когото Господ чрез чудеса е довел в Църквата Си, вече не може да съществува въпросът за връщане назад…
         Тъй продължило дотогава, докато на едно поредно събрание велможите не почнали да се препират кое нещо стои над всичко останало. Когато дошъл ред на Ахмед и го попитали какво мисли, той неочаквано за всички тях гръмко изповядал: „Най-високо от всичко стои християнската вяра!“ „Да не би ти да си християнин?“ — го запитал с усмивка един от седящите. „Да, християнин съм“ — бавно, спокойно и отчетливо отвърнал светият и усмивката се стопила от лицето на питащия…
         В тая постъпка на свети Ахмед най-пленителното е това, че тъкмо в този случай изповедничеството далеч не било единственият възможен начин да останеш християнин (както било със свети Константин). Той имал възможността да се измъкне с шега, да прехвърли разговора към друго и т. н. Но тъкмо в такова стечение на обстоятелствата светият узнал зова, обърнат лично към него. Това е особено важно — да слушаш постоянно и най-вече да умееш посред всекидневните обикновени случаи навреме да чуеш призоваващия глас на Бога. А чуеш ли този зов, да откликнеш с думите: „Ето ме, Господи!“ Това всъщност е постоянното бодърствуване, към което ни призовава св. ап. Петър (І Петр. 1:13, 5:8)
         И свети Ахмед откликнал и извървял пътя докрай, приемайки мъченическа смърт на 3 май 1682 г.