Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски
Житие на свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски
Гонението срещу християните започнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, след това от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт предприела организирано и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата жестокост.
Един от тях е свещеномъченик Антипа, епископ на Пергамската църква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено видение му се явил Син Божи и му открил достойнствата и недостатъците на седемте най-известни по онова време малоазийски църкви.
Духовното състояние на Пергамската църква Той описал със следните думи:
- "Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, сред които живее сатаната" (Откр. 2:12-13).
От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската църква е бил човек благочестив и непоколебим във вярата си. Апостолът не съобщава името му, но несъмнено е, че той е бил приемник на верния свидетел Антипа, който останал твърд в своите християнски убеждения и мъченически загинал за Христа Иисуса – "биде умъртвен между вас".
Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични почитатели на идолите и прекарвали живота си в крайно нечестие. Като наблюдавал живота им, човек наистина оставал с впечатлението, че "сред тях живее сатаната". Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза между тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с усърдие изпълнявал задълженията си като пастир и проповедник. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се обърнат към истинския Бог. Убедителните му проповеди и личният му благочестив живот привлекли много езичници в лоното на Христовата църква. Езическите божества губели своите почитатели, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците обвинявали Антипа за това.
През това време, с разрешение на император Домициан, областните управители в цялата империя предприели жестоко гонение срещу християните. Възползвани от този благоприятен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го обвинявали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който вече не им се отдава подобаващата чест.
- Вярно ли е – запитал градоначалникът Антипа, - че ти не само че не се покланяш на боговете, но и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, защото оскърбените богове са го лишили от своята милост и са престанали да се грижат за неговото благосъстояние. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказание съгласно римския закон.
- Аз съм християнин – отговорил Антипа – безразсъдната царска заповед не мога да изпълня и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам точен и ясен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да спаси всички човеци. Той е истинският Бог и ще дойде в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму според делата му – или награда, или наказание.
- Какво е това ново учение? – извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, измислен от самите вас закон и отхвърляте древното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата вяра и престани да почиташ за Бог един човек, когото Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската повеля и си живей спокойно. Ние ще ти помагаме във всичко и ще те обичаме като свои синове, защото твоята възраст изисква това – всички да те обичаме и да те почитаме като баща.
- Каквото и да ми говориш – казал Антипа – аз не съм толкова безразсъден, че след като съм доживял до старост и съм стигнал до края на земните си дни, сега да изоставя истинската вяра и да отстъпя от спасителната истина. Няма да измамиш моя ум, защото той е просветен от мъдростта на Божествените книги. Ако вие се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и ако не повярвате в истинския Бог, ще загинете.
Обезумялата от ярост езическа тълпа не искала повече да слуша думите на благочестивия старец – епископ. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало идол: голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:
- Боже, Който си ни открил скритата от векове тайна на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в списъка на мъчениците за Твоето учение. Приеми заминаващата от временния живот моя душа и я надари с Твоята благодат.
Като понасял спокойно и с твърдост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и тихо издъхнал. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик. Мощите му били запазени. Бог ги надарил с лечебна сила.
