Св. свшмчк Василий, еп. Амасийски

Житие на свещеномъченик Василий,
епископ Амасийски

 

   В края на ІV век (395 г.) Римската империя била разделена на две части – Западна римска империя и Източна римска империя. Император на Западната римска империя станал Константин, а на Източната – Линикий. Константин бил убеден християнин и покровителствал християнството, а Линикий бил езичник. Двамата сключили мир, който бил подкрепен и с женитбата на Линикий за сестрата на Константин, Констанца, която също била християнка. Под нейно влияние и за да спечели доверието на Констанца, Линикий приел християнската вяра и даже издал няколко закони, благоприятни за християните. Но той бил неискрен и след известно време се отрекъл от християнството и и подновил гонението срещу християните в областите, които били под негова власт. 

   Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница девойка, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята господарка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че чрез подаръци и лъжливи обещания ще победи нейната скромност и благочестие и ще спечели любовта й. Затова изпратил при нея един свой придворен служител с предложение да се ожени за нея, като обещал да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната девойка. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за защита. За да я спаси от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла. 

След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде далеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната вярност и доброта, тя й дала верен служител, който да я придружи. Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала двореца. 

    Дълго пътувала тя и най-после пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните жители, на име Квинтий, като узнал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има много християни. Разказал им за епископ Василий, когото всички обичали заради неговите добродетели и светост. След няколко дни сам епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал подробно за тяхното отечество и за предишния им живот. Като узнал причината, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не разговаря с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил убеден, че ако императорът узнае, къде се намира Глафира, не само тя, но и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му. 

   Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска църква. Глафира пожелала да вземе участие в това добро дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за довършване на новата църква. Като получила писмото, императрицата много се зарадвала. Тя веднага изпратила исканите средства и написала на епископ Василий писмо, с което го молела да вземе под своя закрила Глафира. 

   Тези писма попаднали в ръцете на същия чиновник, когото Линикий по-рано пращал с дарове при Глафира. Като узнал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и епископ Василий. Не се удало обаче на Линикий да изпълни своите зли замисли по отношение на Глафира: тя била вече починала. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама любими негови дякони – Партений и Теотим. 

   В столицата Василий бил затворен в тъмница. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния пазач. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали заедно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи. 

   Преди деня, определен за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С особено чувство той произнесъл думите на псалмопевеца: "Взема ли крилете на зората и се преселя на край море – и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи" (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо указание – при какви бедствия той ще умре. Като завършил молитвата, Василий казал на приятелите си: 

   - Братя, нашите изпитания се приближават. Не бойте се, не изнемогвайте от предстоящата нам скръб, но оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни спаси. Знайте, приятели, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква слава ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, но се върнете у дома и укрепявайте братята. Изберете за епископ Евтихий. 

   След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил. 

   На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за пристигането й в Амасия. Василий отговарял с такава твърдост и спокойствие, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат отново в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него чиновник с обещание, че ще го помилва, ако се отрече от вярата си. Но нито обещанията, нито заплахите – нищо не било в състояние да сломи твърдостта на Василий. Той казал да съобщят на императора следните негови думи: 

   - Да ми дадеш и цялото си царство, пак не ще ми вънеш онова което ще загубя, ако се откажа от истинския Бог. По-добре сам ти ме послушай и проси милост от Бога. Нашият Господ е добър и милосърден. Той ще приеме твоето покаяние. 

   Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, ако не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да съобщят на императора, че той е готов да понесе всякакви мъчения, но докато има в него дихание, няма да се отрече от своя Бог. По заповед на Линикий започнали да го бият жестоко, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: "Ни скръб, ни теснота, ни мъки, ни огън, ни смърт не могат ме отлъчи от любовта Христова" (Рим. 8:35,38). 

   Епископът отишъл на смърт, придружен от много християни. Когато стигнал до мястото на наказанието, той паднал на колене и започнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му казал: 

   - Приятелю, изпълни това, което ти е заповядано. 

   Отсекли главата на светия мъченик и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен открил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия епископ. С помощта на местни рибари те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го поставили в новопостроения от него храм.

Св. ап и ев. Марк

Житие на свети апостол и евангелист Марк 

   Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По народност той бил евреин, а по занятие левит – свещенослужител при храма. 

   Св. ап. Петър в първото си съборно послание го нарича "син ми Марко" (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били много близки помежду си. Св. ап. Петър нарича евангелист Марк свой син в духовен смисъл, защото го обърнал в християнството и го кръстил. 

   За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в древната християнска литература. Църковното предание също не говори нищо за него. Очевидно, той е починал още когато Марк е бил малък. 

   В книгата "Деяния на светите апостоли" са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, след като по чудесен начин бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва. 

   За живота и апостолската дейност на евангелист Марк сведения намираме в книгата "Деяния на светите апостоли" и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като ученик и сътрудник на св. ап. Петър той бил с него в Рим и там през 44 г. написал своето Евангелие. В него, по настоятелна молба на римските християни, той изложил проповедта на св. ап. Петър. 

   Евангелист Марк е бил известно време спътник и помощник и на св. ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му пътешествие. През 47–48 г. е бил с него на остров Кипър. 

   Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото учение в Египет. В Александрия, главен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин епископ. Под неговото ръководство Александрийската църква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите векове на християнството. Александрия станала изходен пункт за проповед на християнството в околните на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един занаятчия (обущар), на име Аниан, когото евангелист Марк изцерил от опасна рана. След това числото на християните бързо се увеличавало. Смутени от този успех на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в съседните на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за свой заместник епископ Ананий. 

   След 62 година евангелист Марк отново посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да изпълни някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал заедно с ап. Тимотей към края на 66-та или в началото на 67 година, малко преди мъченическата смърт на първовърховните апостоли. След това отново се завърнал в Александрия и продължил своята проповедническа дейност. За да подготви ръководители за вярващите, основал в Александрия училище, което скоро станало известно в целия Изток. 

   Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали много християни, за да присъстват на богослужението. Езичниците не могли да гледат спокойно, как числото на вярващите в Христа се увеличава всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия бог Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не участва в езическото тържество. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът извършвал богослужение, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с викове го повели по градските улици. Кръвта на светия мъченик обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: "Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да търпя страдания за Твоето име". Вечерта затворили мъченика в тъмница. През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена навеки. След това му се явил сам Спасителят и му казал: "Мир не тебе, благовестителю Мой". 

   На другия ден мъчението продължило с още по-голямо ожесточение. Мъченикът – апостол не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: "В Твоите ръце, Господи, предавам духа си", тихо издъхнал. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в построената от него църква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси. 

   Мощите на св. евангелист Марк били наречени "Първо съкровище в Александрия". През 827 г. те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил издигнат величествен храм на негово име. Евангелист Марк и досега се счита за покровител на град Венеция.

Мчк. Сава Стратилат

Житие на свети Сава Стратилат

   Свещеномъченик Сава бил по произход гот. Той живял през времето на римския император Аврелиан (270 - 275). Както показва името му (стратилат - воевода), бил военачалник във войската. Като приел християнската вяра и станал ревностен Христов служител, той посещавал християните, които били затворени в тъмница, подпомагал ги с щедри дарения и ги съветвал да бъдат твърди и с търпение да понасят страданията за името Христово. 

   Аврелиан узнал, че Сава е християнин и го повикал при себе си на съд. Сава смело изповядал пред него вярата си, свалил знаците на военния сан, хвърлил ги пред императора и заявил, че е готов да понесе всякакви страдания за Христа. Подложили го на страшни изтезания: жестоко го били, горили с огън раните му, хвърляли го в котел с кипящ катран. Но Господ го запазил и той излязъл от катрана невредим. 

   Като видели това чудо, седемдесет войници повярвали в Христа и високо изповядали вярата си. По заповед на императора всички били осъдени на смърт, която те посрещнали с радост. 

   Свети Сава бил хвърлен в тъмница. Една нощ през време на усърдна молитва му се явил Сам Господ. Изпълнен с нова сила, св. Сава изтърпял още много жестоки наказания и най-после бил удавен в една река.