Св. апли Иродион, Агаф, Руф и др.

Житие на свети апостоли Иродион, Агаф, Руф и др

   Свети апостол Иродион се родил в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия, следователно бил съгражданин на свети апостол Павел. Той бил сътрудник на светите апостоли и ревностен проповедник на Христовото учение между юдеите и езичниците. Като слушали неговата проповед, мнозина повярвали в Иисуса Христа и се кръстили. За усърдното му служение на Църквата светите апостоли го поставили епископ в гр. Неопатрида. Той страдал много за вярата както от юдеите, така и от езичниците. Веднъж враговете на християнската вяра дотолкова го измъчвали, че той изпаднал в безсъзнание. Като помислили, че той е вече мъртъв, мъчителите се отдалечили от него. Но светият мъченик, подкрепен от Божията благодат, оздравял и след това проповядвал евангелското слово в Рим заедно със св. ап. Петър. 

   Апостолската дейност на св. Иродион е била известна и на св. ап. Павел. Той го е чувствувал толкова близък, че в края на посланието си до Римляните го поздравява като свой сродник: "Поздравете сродника ми Иродиона" (Рим. 16:11). 

След мъченическата смърт на св. ап. Петър апостол Иродион заедно с много други християни бил посечен с меч в Рим. 

   Свети апостол Агав проповядвал в Йерусалим и Юдея. Той притежавал пророчески дар. Св. апостол и евангелист Лука споменава за него на две места в книгата си Деяния на светите апостоли. В Антиохия той предсказал, че "по цялата вселена ще бъде голям глад". Това пророчество се изпълнило през време на император Клавдий (42–54 г.). По този повод антиохийските християни събрали помощ и по Варнава и Савел я изпратили на своите бедствуващи братя в Юдея (Деян. ап. 11:28-30). 

   През лятото на 58 година, когато св. ап. Павел се връщал в Йерусалим след третото си проповедническо пътешествие, той минал през гр. Кесария. Там посетил Филипа, един от седемте дякони, и няколко дена останал в неговия дом. През това време от Юдея в Кесария пристигнал един пророк, на име Агав, който "взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат юдеите в Йерусалим оня мъж, на когото е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически" (Деян. ап. 21:8-11). 

   Свети апостол Руф е бил епископ в гръцкия град Тива. В Посланието си до Римляните св. ап. Павел изпраща поздрав до него и до апостол Асинкрит, който бил епископ в Иркания (град в Мала Азия), до апостол Флегонт, епископ в тракийския град Маратон, и до апостол Ермий, епископ Далматски. 

   Всички тези апостоли проповядвали ревностно словото Божие в различни области на Римската империя. Те претърпели мъчения за вярата си в Иисуса Христа и отдали живота си в себежертвено служение на Бога и на ближния.

Преп. Георги, еп. Митилински

Житие на преподобни Георги, епископ Митилински

   Преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието. 

   По-късно, през времето на император Константин Порфирородни (780-802 г.), когато гонението било прекратено, той бил възведен в архиерейски сан и станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос. 

   Когато на императорския престол се възкачил Лъв Армянин, преподобни Георги бил вече твърде стар. Лъв възобновил гонението срещу почитателите на светите икони с още по-голяма сила. През 815 година той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческата ерес. Повикан бил и преподобния Митилински епископ Георги. Той се проявил като смел войн Христов и пред всички изобличил императора и патриарха – иконоборец за техните еретически заблуждения. 

   Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката старост на светителя, Лъв Армянин заповядал да го изпратят на заточение в Херсон, където светият старец починал в изгнание. Той предпочел да пожертва временния живот на земята, но да остане верен изповедник на православната вяра и да получи вечен блажен живот.

Успение на св. Методий Славянобългарски.

Св. Евтихий, патр. Константинополски.

Св. мчци Тимотей и Диоген.

Житие на свети  Евтихий, патриарх Константинополски

   Свети Евтихий се родил в малоазийската област Фригия. Баща му бил на военна служба. Майка му била дъщеря на благочестив свещеник. Малкият Евтихий бил кръстен от своя дядо, от когото получил и първоначалното си образование и възпитание. Той проявил голяма склонност към учението и, когато навършил дванадесет години, родителите му го изпратили в Цариград да продължи образованието си. 

   С голямо усърдие той изучавал духовните науки. Когато придобил достатъчно мъдрост, Евтихий решил да се посвети в служба на Бога, като остави светския живот и приеме духовен сан. На тридесетгодишна възраст бил ръкоположен за свещеник, а скоро след това бил възведен и в архимандритско достойнство, като му било възложено да се грижи за манастирите в Амасийската епархия. Като навършил 40 години, Евтихий бил избран за цариградски патриарх. 

   По това време в Източната църква имало вълнения, възбудени от разни лъжеучители. За да се възстанови мирът в Църквата и да бъдат осъдени еретическите учения, през 553 г. бил свикан в Цариград вселенски събор. Като негов председател патриарх Евтихий положил много усилия за защита на православното учение. 

   Тогавашният император Юстиниан Велики (527-565 г.), който отначало имал православни разбирания, временно се увлякъл от лъжеученията и започнал да покровителства еретиците. Евтихий, който смело пазел чистотата на църковното учение, изобличил императора за неговите неправославни възгледи. Затова по заповед на Юстиниан той бил изпратен на заточение, което продължило 12 години и 8 месеца. 

   В края на живота си, малко преди да почине, Юстиниан се разкаял за заблужденията си. Той поръчал на своя наследник Юстин да върне Евтихий на патриаршеския престол. Това му желание било изпълнено. С възклицания: "Благословен грядий во имя Господне" (Мат. 21:9) народът радостно посрещнал патриарха–изгнаник. 

   Наближавал краят на живота му. Само четири години и половина управлявал светият изповедник Цариградската църква. През този кратък период той положил много усилия да утвърди православието и да издигне на по-голяма висота духовния живот на своето паство. 

   Свети Евтихий починал на 70 години, прославен чрез своя живот и чудотворна сила. Мощите му били погребани в храма "Св. Апостоли", а по-късно били пренесени от Цариград във Венеция. 

                                                                      Успение на свети Методий Славянобългарски 

 

   Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил . В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия). Подир някое време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.

   В Моравия светите братя заедно учели народа на христианската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.

   Но клеветите продължавали: ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.

   И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.

   Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и – според житието му – "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.