Изключително интересна научна дискусия, посветена на огромния принос и значение на св. Климент Охридски за разпространението на Христовата вяра и славянската писменост сред българите, се проведе на 22 ноември в епархийския салон към храм „Св. Петка” в гр. Пловдив. Дискусията бе организирана от църковното настоятелство на храм „Св. Климент Охридски” като част от честванията и проявите, свързани с 1100-годишнината от успението на светеца. В нея взеха участие доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев от Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, гл.ас. д-р Иво Янев от Богословския факултет на СУ„Св. Климент Охридски”, известният богослов и писател г-н Дарин Алексиев, преподавател в Православната духовна академия „Св.св. Кирил и Методий” и Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”, енорийският свещеник при храм „Св. апостоли Петър и Павел” в София Козма Поповски и историкът и богослов Георги Тодоров, автор на поредица актуални публицистични и научни трудове.
В своето задълбочено изложение д.и.н. Димо Чешмеджиев изтъкна, че прословутите 3500 ученици на св. Климент, 
споменати в житието му и във всички исторически трудове, посветени на делото му, всъщност са свещеници. И благодарение на огромните усилия, на титаничната духовна и просветителска дейност на св. Климент, през 893 г., когато богослужебният език в България е сменен и започва да се служи на български език, тези 3500 свещеници стават и просветители, и апостоли на Христовата вяра.
Доц.д.и.н. Д. Чешмеджиев се спря и на предположението, че св. Климент може би е ръкоположен в Рим от папа Адриан ІІ по време на посещението на светите братя Кирил и Методий в Рим, когато за свещеници и четци са ръкоположени някои от учениците им. Тогава Св. Константин Кирил Философ предава скъпоценен – мощите на Св. Климент, папа Римски, намерени по време на неговата мисия при хазарите.
Върху дейността на учениците на светите братя Кирил и Методий в България се спря и преподавателят от Богословския университет на Софийския университет гл. ас. д-р Иво Янев. По време на престоя си в столицата Плиска те не само са общували с висшата българска аристокрация, но без съмнение и са проповядвали Христовата вяра. С решение на княз Борис св. Климент заминава за областта Кутмичевица, в чиито главни градове – Девол, Главиница и Охрид – били изградени огромни за времето си просветни центрове, в които населението се учило не само на просвета и култура, но и на молитви, четене на Свещеното писание, на различните служби, но вече на разбираем български език.
Дарин Алексиев изказа предположението, че в основата на конфликта на св. Методий с немското духовенство във Великоморавия е промяната „филиокве” в Символа на вярата. „Пред св. Климент стои една важна мисия: толкова точно да преведе Свещеното писание и богослужебните книги, щото да не изопачи истината, по някакъв начин да не я направи лъжовна.”
Дарин Алексиев обърна внимание и на факта, че думи, които използвал за пръв път св. Климент Охридски, не само са актуални, днес, но и сега са пълни със значение и смисъл. Една е от тях думата „благодат”, както и „триипостасен”, ”трилъчен”, "тричислен", "трибезначален" и "трисветъл" – понятия, използвани когато светецът е говорил догматически за Бога. Тази терминология използваме и днес и е точен смислов еквивалент на оригинала. Много интересна и дори изключителна е аналогията, която използва Св. Климент, за да обясни догмата за Пресветата Троица на български – „Трислънчев”.
Енорийският свещеник при храма „Св.апли Петър и Павел” Козма Поповски говори за поетическото наследство на Св.
Климент Охридски и за приноса му при превода и дори създаването на някои богослужебните книги. „Той на практика пише нов Октоих. Св. Климент пише и цикъл от общи служби. Когато една църква е нова и използваният богослужебен език е различен от този на църквата-майка, трябва за кратко време да се създадат текстове, с които да се извършват всекидневните богослужения в манастирите. Затова Св. Климент най-напред вероятно е направил т.нар. общи служби, които преди създаването на празничните минеи са били най-разпространените в българските църкви, както показват многобройните преписи. Без тях е невъзможно да започне богослужението на старобългарски език. Това е част от огромната мисионерската дейност на светеца”.
За изключителното значение на св. Климент Охридски от богословска и историческа гледна точка говори и последният лектор - Георги Тодоров, автор на няколко забележителни книги, сред които „Златният век на св. Борис и отстъпничеството на Симеон”. Той отново се спря на митовете, които властват в българската историография и оттам в съзнанието на съвременния българин – за същинския златен век на българската духовност и култура, приключил преди идването на цар Симеон. „Златният век е превода на Библията и Евангелието и създаването на целия корпус на славяноезичната богослужебна литература, химнографията и поезията, проповедите и житията на светци – всичко това е приключило до времето на Преславския събор”. Георги Тодоров обясни и заблудата, породена от неправилния превод от латински, но присъстваща във всички учебници по история – а именно, че княз Борис избил 52 болярски рода, докато всъщност става дума за 52 души, опитващи се да свалят законния владетел.
Дискусията премина при изключителен зрителски интерес и бе осъществена с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Тя завърши с новината, че нетленната глава на Св. Климент Охридски ще пристигне за поклонение в гр. Пловдив в неделя, 27 ноември.
За 9-та поредна година на 21 ноември в епархийския салон при храм „Св. Петка” - гр. Пловдив, бе изнесен тържествен концерт по случай празника Въведение Богородично, когато честваме и Денят на християнското семейство и православната младеж. Събитието бе организирано от Културно-просветния отдел на Пловдивската митрополия и се проведе с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който преди 9 години бе главният инициатор и вдъхновител на тази станала вече традиционна за града и епархията празнична проява. Специален гост на тържеството бе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. Слово за значението на празника Въведение Богородично и отражението му в нашия живот произнесе енорийският свещеник при храм „Преображение Господне” Ангел Брусов.
В препълнената зала зрителите със затаен дъх проследиха изключителните изпълнения на малките и големи участници в спектакъла, чийто основен акцент, разбира се, бе въвеждането на Божията майка в храма. Най-напред на сцената излезе митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев, чиито неповторими църковни песнопения създадоха атмосфера на почти храмово благоговение. Прекрасна драматизация, посветена на празника Въведение Богородично, представиха ученици, изучаващи православие в ОУ „Пенчо Славейков”. Сценарият бе на г-жа Недка Чолакова, а сценографията – на Евгени Михайлов от Културно-просветния отдел при Пловдивската митрополия. Малките артисти със завидно актьорско майсторство пресъздадоха образите на светите и праведни Йоаким и Анна и горещите им молби да бъдат дарени с дете. Особено вълнуваща бе сцената с въвеждането в храма на невръстната Мария, благословена да стане Божията Майка.
Петка” с диригент Гергана Люцканова. Своето спечелило първо място в конкурса „Въведение Богородично” стихотворение прочете петокласничката Милена Александрова.
„Пълдин”, съставено от учениците от НУМТИ „Добрин Петков” Николай Маринов (пиано), Стефан Хубенов (цигулка) и Зиад Касем (виолончело), с ръководител и техен преподавател по камерна музика Детелина Маринкева. Много овации пожънаха и изпълненията на вокална група „Детелинки” от СУ ”Св. Константин -Кирил Философ” – гр. Пловдив. Вокалната формация с ръководител Румяна Авуска, съставена от изключително надарени в областта на пеенето деца, е носител на множество национални награди.
На 21 ноември празнуваме Въведение Богородично – въвеждането на тригодишната Мария в храма, която по Божи промисъл бе предопределена да стане Божията майка, преблагата и многомилостива Закрилница на целия човешки род. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейската св. Литургия в Калоферския манастир „Св. Въведение Богородично”, който в този ден честваше и своя храмов празник. С владиката съслужиха ефимерият на манастира свещеник Мирчо Минков, митрополитският дякон Илиян Александров и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни с огромно благоговение и ненадмината виртуозност митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
„Йоаким и Анна, родителите на Божията майка, дълго нямали деца. И когато им се родило момиче, те възприели това като милост Божия, като чудо. Изпълнявайки обета, даден на Бога, те решили да я посветят на служение в Йерусалимския храм. И когато тя станала на 3 години, те я довели в храма - всичко в съответствие с традициите и обичаите. Момичето е посрещнато от първосвещеника, а това е нещо необичайно, странно. Първосвещеникът, който е глава на Вехтозаветната църква, духовният лидер на народа - защо именно той трябвало да посреща неизвестното дете? Станало така, че именно той се намирал тогава на стълбите на храма. И после станало нещо особено – 3-годишната Мария стъпва на първото стъпало от общо 15, водещи в храма – големи каменни стъпала -това са не са стъпалата в съвременния наш дом, но 3-годишната Мария ги изкачва без чужда помощ. След това станало нещо съвсем необичайно – първосвещеникът я въвежда там, където не могъл да въведе никой от миряните, а дори и свещениците. Само първосвещеникът само един път в година влизал в това място, където се намирал Ковчега на Завета, в който се пазели скрижалите на закона Мойсеев, където се пазел златния съд с манна – същата тази манна, с която се хранели евреите в продължение на 40 години след бягството им от Египет, и там, където бил разцъфналият жезъл на Аарон. Това били велики светини на Вехтозаветната църква, напомнящи за най-важните събития в живота на народа. Именно там, в Светая Светих, където първосвещеникът влизал само 1 път в годината, той въвежда Мария.”
всяко дете и колко страшно и опасно е днешните деца да имат за ориентир и пример бездуховните и дори жестоки герои от съвременните виртуални игри.