На 4 март Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Преосвещените епископи Знеполски Арсений, Константийски Яков и Белоградчишки Поликарп – викарии на митрополита, взеха участие в тържественото богослужение в патриаршеския храм „Св. Александър Невски”, кулминация на празненствата по случай един велик юбилей - 140-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство. Българската православна църква имаше и друг значим повод за празник - на този ден преди 1148 години църковният събор в Константинопол (870 г.) я признава за автономна, което поставя началото на нейното историческо съществуване. 
На 4 март, Втора Неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама, Божествената св. Литургия в патриаршеския храм „Св. Алeксандър Невски” бе възглавена от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил и Светейшия Български патриарх и митрополит Софийски Неофит. В съслужение с първойерарсите на Руската и Българската православни църкви бяха Високопреосвещените митрополити членове на Светия Синод на БПЦ – БП Сливенски Йоаникий, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил,
Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил, Волоколамски Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки при Московската патриаршия, Преосвещените епископи Солнечногорски архиепископ Сергий, викарий на патриарха на Москва и на цяла Русия, Мелнишки Герасим - гл. секретар на Св. Синод и председател на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски”, Велички Сионий - игумен на Троянската света обител, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп, ректор на Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий”, Константийски Яков, архимандрит Василий, протосингел при Софийска митрополия, архимандрит Филип (Василцев), предстоятел на Руското подворие в София, ставрофорен свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънската патриаршия у нас, архимандрит Самуил – игумен на Бачковския манастир, архимандрит Теоктист – предстоятел на Българското подворие в Москва, архимандрит Пахомий – ректор на СДС „Св. Йоан Рилски”, ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев – председател на митрополитския катедрален храм „Св. Неделя”, ставрофорен свещеноиконом Александър Величков – член на ВЦС при Св. Синод, патриаршеският протодякон Александър Нешев, патриаршеският протодякон Константин Барган, софийският митрополитски протодякон Иван Петков, дякон д-р Деян Коруноски, дякон Антоний Курдишенков и др. Песнопенията изпълниха патриаршеският хор „Св. Александър Невски” с диригент протопсалт доц. Димитър Димитров и Московският синодален смесен хор с диригент заслужилият артист на Русия Алексей Пузаков. 
Сред официалните гости на изпълнения с боголюбиви християни патриаршески храм бяха и Негово Величество Симеон Втори, посланикът на Руската федерация у нас г-н Анатолий Макаров, омбудсманът г-жа Мая Манолова, народни предствители, дипломати, директорът на Дирекция „Вероизповедания” г-н Емил Велинов, представители на държавността. По време на богослужението Мелнишкият епископ Герасим прочете патриаршеското и синодално послание по случай 140-та годишнина от Освобождението на България, в което се казва:
„В памет на славната годишнина от Освобождението и в знак за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през настоящата година честванията на Трети март бяха уважени от официална делегация на братската Московска Патриаршия – представителство, оглавено лично от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещение, което е още една категорична изява на нашето църковно и народно единство и което удвоява радостта ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим усърдно, щото това единство и тази наша братска в Христа любов никога да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, защото животът на светата Православна Христова Църква е живот в единство и в братска любов, в споделена обща вяра, надежда и ценности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, за да живеем в нея заедно – в единство и в единомислие, и заедно да се спасяваме в нея.”
В края на богослужението Негово Светейшество патриарх Неофит произнесе слово, в което изрази огромната си радост и благодарност от благословеното и благодатно съслужение със „скъпия на сърцето ни наш брат в Христа” патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил.
„Вашето, и на всички наши скъпи гости от братска Русия, присъствие сред нас днес е още едно свидетелство за здравите и непрекъсваеми духовни връзки между нашите православни народи и Православните ни Църкви, и за неоскъдяващата любов на оглавяваната от Вас Московска патриаршия към всички нас. Свидетелство за нашето единство и залог за нашето общо бъдеще, в следване на евангелския път и в благодатното наше общение в Христа Спасителя.
Днес, когато Българската православна църква празнува началото на своето историческо съществуване, всички ние отново обръщаме нашия духовен взор назад във времето – когато са се полагали основите на християнството сред славянските народи и когато равноапостолните наши владетели, подпомагани от велики духовници, са утвърждавали християнската идентичност на нашите братски народи.
Ето защо в този ден ние отново се прекланяме пред тях, пред величието на тяхното дело и пред техния чутовен подвиг, като още повече се вдъхновяваме да подражаваме на техния пример и вярно да изпълняваме техните завети към поколенията. А най-важният от тези завети е свято да пазим спасителната православна вяра и нашето богозаповядано единство, защото така подобава на истински и верни Христови ученици и следовници – „да бъдат всички едно” (Иоан 17:21)”.
В отговор Руският патриарх Кирил благодари за съвместната молитва и топлите слова и нарече особено Божие благоволение да бъде заедно с архипастирите, духовенството и вярващите в православна България в тези радостни за всички дни. Той сравни освобождението ни с истинско чудо, дължащо се единствено на Божията милост, припомняйки как нито Русия е била готова за войната, нито обезкръвена България след Априлското въстание е била в състояние да помогне.
„Свещената българска земя е напоена с кръвта на много хиляди български опълченци. Тук проливат кръвта си в името на свободата на своите единоверци хиляди руски войници, паднали в битките за Плевен, Пловдив, при Шейново, на Шипка преди 140 години, когато нашите народи, рамо до рамо се сражават за независимостта на България.
Тази победа носи и духовния смисъл на победата над земното зло и несправедливост. Тя е дадена заради вярата на нашите народи: като награда за беззаветното мъжество на руските войници и в отговор на молитвите и страданията на безчислените български новомъченици, свети ходатаи за своето Отечество. И този дивен храм в чест на светия княз Александър Невски, създаден с общи усилия от нашите предци, е сегашният зрим символ за това, че техните трудове и подвизи в тежкото за България време не са останали безплодни и са принесли плодовете на Христовата вяра за потомците.”
В края Руският патриарх Кирил поздрави Българския патриарх Неофит с петата годишнина от неговата интронизация, като му поднесе благопожелания Бог да го дари с крепко здраве и всесилната си помощ, а святата Българска Църква Господ да благослови и да не оставя народа ѝ без Своите милости.
Духовното тържество завърши с многолетствие.
На 3 март 2018 година се навършват 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор, слагащ край на Османското робство и петвековното потисничество на българския народ.
„Православна България винаги ще помни и благоговейно ще почита стореното от всички свидни жертви на братските православни народи и на нашия народ, и от поколение в поколение ще предава разказа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в битките при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и особено при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите образи на руските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата руска армия и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени усилия, на днешния ден, преди сто и четиридесет години бе поставен краят на петвековното робство и беше положено началото на новия и свободен живот на съвременна България.
Честванията в Пловдив продължиха на Хълма на Освободителите, където се проведе тържествена церемония с полагане на венци и цветя пред Паметника на руските освободители. Сред официалните гости на празника беше и Негово Преосвещенство епископ Арсений. От името на Пловдивска митрополия бе поднесен венец пред паметника, издигнат от признателния български народ през 1881 г. в чест на Царя - Освободител Александър IІ и героите, отдали живота си за българската свобода.
Нека не забравяме, че Адам и Ева бяха изгонени от рая, защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия. Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот.”
В края на Малкото повечерие епископ Арсений се обърна към богомолния народ с думи за Пресвета Богородица, с които изтъкна безкрайната милост на Божията Майка към тези, които се обръщат с вяра и любов към Нейния Син.