Архиерейска света Литургия в село Варвара

  dsc05922 На 17 юни, Трета Неделя след Петдесетница, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков  възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Варвара” в селото в община Септември, носещо името на светата Божия угодница. В съслужение с викарния епископ бяха секретарите Пазарджишка духовна околия протойерей Стефан Йорданов и протойерей Боян Кочев, председателят на храма протойерей Кирил Петракиев и дякон Николай Ангелчов.

   Отрано храмът се изпълни с верен Божи народ в очакване на архиерея. Жителите на селото, както винаги, посрещнаха топло владиката и с радост пристъпиха да получат благословение от него. dsc05951

  Преди началото на светата Литургия епископ Яков отслужи последованието на петохлебието, благославяйки хляба, пшеницата, виното и елея за преумножаването им в селото, в Отечеството ни и по целия свят. Присъстващите участваха в светата богослужба с молитви и песнопения. Много от енориашите увенчаха своя подвиг на пост и покаяние, пристъпвайки към Светите Тайни.  

 dsc05982 В края на богослужението епископ Яков честити на всички радостта от празника. Той произнесе проповед върху евангелското четиво, в която каза: „Когато Господ сътвори цялото мироздание, като венец на творението Си сътвори и човека. И ако Той се грижи за създадените от Него животни, колко повече ще се погрижи за нас, човеците. Защото ние носим безсмъртна душа и Той иска спасението на всеки от нас, така че никой да не погине, а всички да достигнем до Неговото Царство. В това ни увери и днешното Евангелие – както птиците небесни, които не сеят и не жънат, а са оставени в ръцете на Бога, Той не забравя и се грижи за тях, така още повече ще се погрижи за този човек, който се уповава Нему. Стига само да възложим грижите си на Него – да премахнем гордостта и самонадеяността си, да не мислим, че всичко зависи от нас, че сами можем да направим добро - и Той ще ни даде онова, от което имаме нужда. Много често, когато постигнем нещо в живота, започваме да се удряме в гърдите и хвалим, сякаш е наше лично достояние, сякаш без помощ свише сме постигнали това. Тогава гордостта отново се връща в нас и ни обзема, отново се отдалечаваме от Бога, защото забравяме, че без Него не можем да направим нищо“.

 В края на богослужението епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

  Празникът завърши с многолетствие.