На 1 април, петата събота на Великия пост, когато почитаме с акатистна похвала Света Богородица, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай по древна традиция възглави архиерейска св. Литургия в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал Горни Воден.
С митрополита съслужиха Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – протосингел при Пловдивска митрополия, свещоноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, енорийският свещеник Живко Николов, свещеници от епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Стотици миряни от всички краища на Пловдивска епархия пристигнаха за празника, посветен на една от най-големите православни светини – чудотворната икона „Пресвета Богородица – Благодатна”, известна още и като „Златна ябълка”, по чиято милост са станали и продължават да стават в наши дни безброй чудеса. Благочестивите и признателни християни бяха изненадани от велепието на Божия дом – напълно обновен след основен ремонт, с укрепена конструкция, повдигнат купол и реставриран иконастас. След края на Великото славословие Високопреосвещеният митрополит Николай отслужи чина обновление на храм. За четец и певец на Българската православна църква бе постриган Марко Яворов, студент в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” - гр. Пловдив.
С едно сърце и душа верният Божи народ изповяда Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”. В края на богослужението митрополит Николай се обърна с архипастирско слово към всички, в което припомни за чудодейното зачеване на жена, описано в синаксара на Ананий Клинис от 1765 г., която за благодарност украсила иконата с ябълка от злато. Владиката каза още:
„Чрез тази свята и чудотворна икона Пресветата Божия Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни и благодатни изцеления на душевни и телесни недъзи. Съвсем наскоро Бог ни споходи да отпразнуваме светлия празник на Благовещение, в който се възвести на цялата вселена великата тайна на Боговъчеловечването. Бог в своята безгранична любов към човека, който сътвори по Свой образ и подобие с много, много любов, същия човек, който пренебрегна спасителната Му воля, потъпка Божия закон, наруши Божието установление и извърши грях. Като следствие на това беззаконие на нашите прародители Адам и Ева, човекът беше изгонен от Рая. Грехът е несъвместим с Бога.
И ето, в деня на Благовещението възвести се радостната вест, че ще дойде на земята Царят на мира, Който да примири човекът с Бога, ще слезе на земята Лекарят на лекарите, Който да изцери всяка болест и немощ у човека, че ще се роди, ще се въплъти второто лице на Светата Троица – Божието Слово, за да ни спаси. В цялото дело на спасението на човешкия род, в този премъдър, промислитен план Божий за спасението на човека особено място заема Пресвета Богородица – Света Дева Мария. 
Честити и благословени сме ние, българите, че в нашия живот облажаваме Небесната Царица – Божията Майка. Честити и благословени от Бога сме, че Я имаме сред нас чрез Нейните дивни икони – благодатни, чудотворни образи, до които пътищата са утъпкани. Векове наред са идвали, идват и ще идват хиляди и милиони човеци, за да облъхнат с въздишките на своите молитви тия благодатни образи на Света Богородица.
Убеден съм, че вие лично Я познавате, вие сте срещали с Нея, вие сте се докоснали до Нейната мачйчина милувка, казали сте каквото ви сърце желае и сте убедени, че Тя е чула молитвата ви. Тя никого не е върнала с неудовлетворена просба. Света Богородица има особена мисия сред човечеството. Възкачила се по стълбите на добродетелта, Тя непрестнно стои пред престола на Своя Син и наш Бог, за да възнася молитвите си за нас. 2000 години Тя моли Своя Син за нас, човеците, за всички, които прибягват към Нея, та по Нейните молитви Бог да дари здраве на болните, утеха на наскърбените, храна на гладните, одежди на голите, справедливост на несправедливо осъдените, да дари спасение на верните християни.”
Митрополит Николай подчерта, че днес празникът е двоен, защото преди една година този храм беше пред срутване. Владиката изказа своята благодарност към архиерейския наместник ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев и на енорийския свещеник Живко Николов за положения труд и усилия, както и на основните дарители, реставратори и на всички, допринесли за обновяването и благоукрасянавето на храма. Архиереят награди с грамоти и икони Васил и Веляна Узунджови, деца на семейство реставратори, които имат основен принос за благоукрасата на храма. Митрополит Николай награди също г-жа Николина Стоянова, г-жа Татяна Петрова, г-н Вакрил Запрянов и семейство Кехайови и отличи с офикия „протойерей” енорийският свещеник отец Живко.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.
След края на богослужението стотиците миряни изчакаха чинно реда си, за да се поклонят на чудотворната икона с образа на Божията майка и възнесат сърдечно молитвите си към Небесната Царица.
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави на 31 март богослужебното последование Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист в храм „Успение Богородично” в асеновградския квартал Горни Воден. Последованието се състоя пред прочута светиня - чудотворната икона с образа на Божията Майка Света Богородица – "Златна ябълка”.
Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай бе посрещнат в двора на храма от множество миряни, сред които имаше и много щастливи майки с деца, някои от които родени по застъпничеството и молитвите на нашата Небесната Владичица Пресвета Богородица. От векове Тя дарява милостиво благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи и рожби на семейства на благочестиви християни. Пред Нейния чудотворен образ първата статия от Богородичния акатист прочете ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, втората – ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, третата - Знеполският епископ Арсений, четвъртата – Високопреосвещения митрополит Николай. В храма отекнаха онези думи, изпяти някога от жителите на Констнтинопол след чудодейното им спасение по молитвите на Божията Майка:
„Боголюбиви братя и сестри, чувствате ли това, което почувствах аз тая благодатна вечер? Не почувствахте ли душите си прегърнати в майчинската милувка на благодатната Небесна Царица – Божията Майка и наша Майка, Пресвета Боогородица - Пътеводителка? Не почувствахте ли Нейната благодатна сила, когато се докосна до сърцата ни и те се изпълниха с молитвено умиление и душевен възторг. И ние със сърцата си, застанали пред чудотворния образ на Божията Майка, викнахме многократно към Нея: „Радвай се, Невесто неневестна!” Не почувствахте ли твърда, християнска надежда, тъй както и жителите на древния Константинопол били уверени, че по молитвите на Богоматер, Бог няма да допусне сарацините да превземат града им. Утвърдени в християнската надежда, която е велика добродетел, не посрамила никого до сега, ние сме уверени, че Бог, по молитвите на Пресвета Богородица с нейния благодатен покров и помощ, не ще позволи врагът на нашето спасение да разруши крепостта на душата ни, за да нахлуе вътре и я превземе.”
спасително за тях.
Разтърсващите и тъжни слова на зова към Бога на св. Андрей Критски от Великия покаен канон, прочетени от епископ Арсений и духовниците, откекнаха с необикновена сила тази
„Братя и сестри, Великият пост е като път през нашите души.