На 16 април, Пасха, в деня на великата радост от Възкресението Христово,  в празнично украсения митрополитски храм „Св. вмчца Марина”, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай бе посрещнат от градското духовенство и стотици тържествуващи миряни с щастливи лица и души. Архиереят  възглави Пасхалната вечерня на Второ Възкресение.

      В съслужение с владиката бе викарният Знеполски епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.      

      На богослужението присъстваха и областният управител на Област Пловдив г-н Здравко Димитров, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-ма бригада „Специални сили” и ктиторът на Пловдивска митрополия г-н  Иван Михайлов.

     След изпяването на великия прокимен:  „Кой Бог е Велик...” започна четенето на Възкресното свето Евангелие на български, гръцки, английски, църковнославянски, латински, румънски и немски език. Радостната вест за Възкресението Господне възвестиха на чуждите езици Високопреосвещеният митрополит Николай,  Преосвещеният епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, свещеноиконом Роман Арнаучков, протойерей Ивалин Славов, а на български – митрополитският протодякон Илиян Александров.

    В края на богослужението Негово Високопреосвещенство митрополит Николай прочете Патриаршеско и синодално Пасхално  послание към освещения клир и христолюбивото паство,  и раздаде на всеки по едно червено пасхално яйце.  

   По традиция в двора на митрополитския храм „Св.вмчца Марина”  с празнична програма дечица от ЦДГ „Велимира”, в която изучават вероучение, поздравиха всички богомолци с Празника на Празниците.

       Христос Воскресе! 

     Тези радостни, велики,  тайнствени, победни, тържествуващи, щастливи думи чуха хиляди хора пред катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив в нощта на 15-и срещу 16-и април, с които Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възвести славното Възкресение Христово, Празникът на празниците. 

„Воистину Воскресе!”- отговори с безмерна радост Божият народ.

      Вечерта на Велика събота митрополит Николай посрещна Благодатния огън от Гроба Господен в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” заедно с десетки свещеници  от всички краища на Пловдивска епархия.  Той бе донесен у нас тази година от Старозагорския митрополит Киприан с решение на Светия Синод на БПЦ и с благословението  на Негово Светейшество  Българския патриарх Неофит. Митрополит Николай пое пред Царските двери на храма  фенера, в който гореше безценния Дар  Господен, с думите:

 „И тая година Бог прояви към човечеството Своята велика милост, като снизходи над всички християни с благодатта на невеществения огън, който всяка година, изпросен с молитвите на Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил , снизхожда над Гроба Господен. Имаме щастието да посрещнем и приемем благодатта на тази велика светиня, та със светлината и топлината, със силата на благодатта на невеществения огън, скъпото ни Отечество и благочествият наш народ да бъдат осенени за здраве, благоденствие, щастие и душевно спасение. Честито Възкресение Христово! Христос Воскресе!”

     Малко по-късно Пловдивският митрополит Николай, носейки в ръка фенера с Благодатния огън и придружен от своя викарий Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, областният управител г-н Здравко Димитров и  ген. Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”, пристигнаха в катедралния храм „Успение Богородично”. Светлините в храма бяха загасени и при пеенето на ”Приидите, приимите свет...” митрополит Николай прикани всички богомолци да запалят свещите си и да вземат от Благодатния огън. На специално приготвена сцена, издигната в двора на храма, владиката  прочете Евангелското четиво, което Църквата е отредила да се чете в навечерието на Възкресение, и бе дадено началото на Пасхалната утреня. Архиереят възгласи радостната вест за Христовото Възкресение с трикратно :”Христос Воскресе!”.  Многобройният народ му отговори с пасхалния поздрав: ”Воистину Воскресе!”

     Митрополит Николай поздрави всички със своето архипрастирско пасхално послание до всечестния клир и православните християни от Пловдивска епархия, в  което освен безмерната радост и щастие от Светото Възкресение Христово, личеше и загрижеността на архиерея за съдбините на народа ни.  Митрополит Николай призова най-напред да възкресим чрез морална чистота Господа в сърцата си, за да възкръсне християнския морал в семейството, училището и обществото ни:

„Но може ли да празнува човешката душа, ако не възкръсне в нея Господ Иисус Христос? Може ли да тържествува човешкото сърце, ако то е безчувствено към този велик празник? Може ли да е спокойна човешката съвест, ако тя е опетнена от страсти и пороци?

     Спасителят Христос страда, но и победи. Умря, но и възкръсна! Той и днес чрез Евангелското учение и благодат може да побеждава и възкръсва в тези, които желаят да Го следват!

      Спасителните семена, благите нрави, добрите обичаи се откриват в учението на Господ Иисус Христос, съхранено и до днес само в Православната църква.

      Човек е заобиколен от видими и невидими врагове, човек се бори с поднебесните  духове на злобата, човек е ограбван и потискан от нечисти сили. Но когато Христос възкръсне в него, враговете отслабват. Когато човек се бори с християнска надежда, той побеждава и тогава е свободен от изкушенията!

      Когато обаче стремежът за опазване морала е недостатъчен, когато волята е опорочена, когато сърцето е осквернено, когато духовната чистота е умъртвена, когато е погребан свещеният завет, тогава настъпва непрогледен мрак.

      Когато раздорите, разногласията и разнодействията нанасят дълбоки рани в обществото, когато опасното сектантство смущава, съблазнява и погубва човешки души, когато духовното ни единство е разкъсано от противници на православната  ни вяра, когато националните ни ценности се омаловажават, когато искрата на българския дух е застрашена от угасване, тогава нашата тревога е основателна.

      Кому да възложим надеждата си? Кому да се уповаваме? Не трябва ли да кажем: Господи, без Теб загиваме! Помогни ни! Господ Иисус Христос с Възкресението Си от мъртвите срази дявола, победи смъртта, отвори рая, дарува вечен и блажен живот на повярвалите в Него.

      Ако искаме да спрем противоречията в обществото, да ограничим сектантството във вярващите, да запазим националните си ценности, да поддържаме българския дух, трябва да съживим православната си вяра в себе си и в другите, да разпалваме християнската си любов, да стоплим изстиналите си чувства, да издигнем националното си съзнание. Само така ще можем да се удостоим с благословението на Възкръсналия Христос и ще чуем с духовните си уши: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!”

    С трикратното  „Христос Вооскресе!”  Високопреосвещеният митрополит Николай поздрави всички боголюбиви християни, след което възглави Пасхалното богослужение в катедралния храм „Успение Богородично” в град Пловдив. В съслужение с архиерея бяха Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещененоиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия,  духовните надзорници при Пловдивска митрополия  - ставрофорен  свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев,  храмовото духовенство, миитрополитския протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор с диригент протопсалт Георги Радев.

   След приключване на Пасхалната утреня с възгласа „Благословено Царство...” започна Пасхалната света Литургия.  Много от присъствищите боголюбиви миряни  пристъпиха към  причастяване със светите Тайни Христови.   Пасхалната света Литургия завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитсият протодякон Илиян Александров и с всепобедния  възглас:

    ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОCКРЕСЕ!

     Разпети петък е най-тъжният ден в църковно-богослужебния кръг на Христовата Църква, както и за всеки един християнин. Разпети петък е символ на страдание. Спасителят изтърпява страшните мъки на Кръста заради нас, човеците, и изкупува с кръвта Си грехопадналия човешки род. Неговата любов към хората  не намалява дори когато Го биеха, хулеха и накрая разпнаха.  Неговото име означава Спасител.  Чрез Разпятието Той спаси нас.

      На Разпети петък, 14 април, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави вечерно последование в митрополитския храм "Св. вмчца Марина", което включва Утреня и Опело Христово. В последованието взеха участие Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений – първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство,  митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев, смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” и духовенството.

    Присъстваха много благочестиви християни, след които бяха и г-н Здравко Димитров, областен управител на област Пловдив,  и бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”.  Всички те се поклониха на светата Плащаница, поставена в центъра на храма. След края на на траурното Опело  Христово, митрополит Николай се обърна към всички с думите:

 „Свършило се това, заради което Бог станал човек, заради което Божият Син станал Син Човечески. Свършила се кръстната смърт на нашия Спасител. В последните дни на Своя земен живот Господ останал сам. Бил оставен съвсем сам пред лицето на своите ненавистници, пред лицето на страданията, сам пред лицето на смъртта. Той изпил до дъно тази чаша, която била приготвена за Него. Преживял най-страшното, което може да се случи на човека – самота и изоставеност. Христос бил сам в Гетсимания, защото учениците Му заспали дълбок сън. Той бил сам пред съда на първосвещениците, сам на разпита при Ирод, сам пред съда на Пилат, защото учениците Му се разбягали от страх. Той бил сам когато вървял към Голгота.  Случаен минувач, а не любим Негов ученик, Му помогнал да носи кръста. Той бил сам на Кръста. Сам умирал изоставен от всички. На Кръста Иисус Христос извикал: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” В този вик се вместила болката на цялото човечество и на всеки човек – болката на всеки, който чувства, че е сам, че е изоставен и от Бога. Защото страшно е да си изоставен от близки, от приятели, но още по-страшно е когато ти се струва, че Бог те е напуснал, когато непреодолима стена е застанала между тебе и Бога и Той сякаш не чува, не вижда, не забелязва. Ако ти страдаш от самотата, спомни колко самотен бил Господ Иисус Христос в последните дни на живота Си. Ако твоите близки или твоите ученици са се отвърнали от тебе, ако незаслужено си оклеветен, ако те наричат разрушител на отеческите предания, ако лъжесвидетелстват против тебе и те одъждат на смърт, спомни си, че и сам Господ е преминал през това. Ако този, който е живял с теб под един покрив, ял е от твоя хляб, този, на когото си се доверил с цялата си любов, с когото си споделял своите мисли и чувства, от когото нищо не си скривал и за когото нищо не си жалил, ако този човек те е предал, отвърнал се е от тебе, вдигнал е петата си срещу тебе и те е оплюл, спомни си, че и Господ е преживял всичко това.  Ако твоят кръст житейски те е притиснал с такава тежест, че не е по силите ти да го носиш и ако близките ти не искат да ти помогнат, да споделят товара с тебе, бъди благодарен и на това ако случаен минувач ти помогне да носиш кръста си, макар и за някакъв отрязък от твоя житейски път.  Ако вълната на богоизоставеността е покрила главата ти и ти се струва, че няма Бог, че Той се е отвърнал от тебе или не те чува, не се отчайвай, защото Иисус Христос е преминал през този опит – страшен и горчив. Ако те осъждат, ако те хулят, ако те удрят по лицето, ако плюят по тебе, приковават те към кръста и вместо вода ти дават горчив оцет, моли се за разпъващите те, защото те не знаят какво правят.  В страх, в трепет, в мълчание и благоговение, покланяйки се на Светия Гроб Иисусов, да благодарим на Господа за това, че Той е станал самотен, за да не бъдем ние самотни, че Той е бил изоставен, за да не бъдем ние изоставени, че Той е преминал през оскърбления и поругания, клевата и унижение, страдания и смърт, за да почувстваме във всяко наше страдание, че ние не сме сами, но че сам Спасителят е с нас до свършека на света. Амин.”  

            Светата Плащаница бе изнесена от храма и с литийно шествие, в което участваха всички с наведени глави и свещи в ръце, обиколи митрополитския храм „Св. вмчца Марина” – символ на траурно погребално шествие. Съпогребвайки се с Христа, минавайки под светата Плащаница, държана на входа на храма от свещеници, верният Божи народ показа своята искрена скръб и съпричастност към Христовите мъки в най-страшния и тежък ден на годината. Всички си тръгнаха с мъка и печал в сърцата, затова още по-силна ще бъде тяхната радост на Светото Възкресение Христово.