Велики Петък е  най - скръбния ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки християнин в едно с цялото творение, съприживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да станем съпрчастни и на Неговото славно Възкресение за вечен живот.   

     На Велики Петък сутринта в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в град Пловдив се извърши за последен път последованието на Царските часове, следвани от Вечерня.    Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов  - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев  –  духовен надзорник при Пловдивска митрополия и  храмовото духовенство.  Молитвено участие в богослужбата взе Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит. Клиросните песнопения  изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   На определеното място с тържествена лития светата Плащаница, изобразяваща мъртвия Христос, след трикратно обикаляне около светия Кръст, беше положена в центъра на храма, украсена изключително красиво. В края на богослужението Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай се обърна към всички с думите:

"Боголюбиви братя и сестри,

  намираме се в благодатта на Светия Велик Разпети Петък.  Стоим в молитвен възторг и благоговеен трепет пред Светата Христова плащеница, за да се докоснем с душите си  до нея, за да изпросим в молитва от Бога изцеерение от болестите си и душевно спасение. В този ден сме призовани да мълчим, да размислим, за това най-страшно злодеяние в историята на човечеството. Да размислим върху най-несправедливата присъда, която човеците произнесоха в своята история като осъдиха несправедливо на смърт своя Създател, своя Промислител, своя Изкупител и Спасител – Господа Иисуса Христа. Преклонете коленете на душите и сърцата си пред Неговата Света плащеница. Приемете Неговата благодат и това поклонение да ви бъде душеспасително. Амин.”

     През целия ден несекващ поток от хора, подредени в дълги опашки, преминаваше, за да се поклонят пред Христа – предал Себе си на кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и отвори пред нас пътя към спасение.

     С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, миряните пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло, изобразено на плащаницата. След това се навеждаха и преминаваха под издигнатото място, изразявайки своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя и отнасяха цвете в дома си с надеждата за приближаващото Възкресение.

        Вечерта на Велики Четвъртък, 13 април, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Последованието на 12-те Евангелия, когато се четат 12 откъса от светите Евангелия,  разказващи за страшните мъчения и болки, на които бил подложен нашият Господ и Спасител Иисус Христос.  Последованието, което е част от Утренята за петък и се отслужва в четвъртък вечерта, се състоя в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.  Евангелските текстове прочетоха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай,  Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений – първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромиp Костов – протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Митев, свещеник Димитър Димитров, свещеник Мирослав Георгиев, свещеник Ангел Брусов, свещеник Панталеймон Иванов, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Александър Ангелов.  Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и духовенството.

      Верният Божи народ, изпълнил храма тази вечер, със свещи в ръце и искрена скръб в душата си благоговейно изслуша  евангелските текстове, описващи последните часове от земния живот на Спасителя и неописуемите мъки за награда, с която бе удостоен заради Своята безкрайна милост към човеците. Преди да бъде прочетен на седмия откъс от Евангелието от Матей, на определеното в богослужебния ред място светият Кръст и изображенията на Света Богородица и свети Йоан Богослов, които стоят зад светия Престол, бяха изнесени и поставени в средата на храма  с лития, изобразяваща пътя на Иисус Христос към Голгота и разпятието Му. 

       Присъстващите миряни се поклониха благоговейно пред Светото Разпятие, превърнало се в този ден от инструмент за позорна смърт в оръжие на спасението и извор на живот. 

За безчислените добрини, които  Господ Иисус  Христос стори на хората - побой с римски бич, безкрайни унижения и кръстна смърт. Именно за тези страшни мигове говори митрополит Николай, който в средата на Последованието се обърна към всички с изключително прочувствено, вълнуващо и трогателно слово, в което живо, почти детайлно пресъздаде Великите Страсти  Христови:  

  „В светите Евангелия се описват едни от най-покъртителните изтезания и унижения, понесени от Спасителя в двора и преторията, за които чухте тази вечер. Първата сцена е бичуването. Светите евангелисти казват:  „Пилат бичува Иисуса”. Извеждат Го като Агне на заклание на двора. Добре би било да не гледаме това, което там става. Обаче ние трябва да го видим и да разберем правилно колко е струвало на Спасителя нашето изкупление.  В средата на двора се издига стълб. Той е почернял от кръв - кръвта, която го е опръсквала при безбройните бичувания на осъдени човеци. Една желязна халка виси - нахлузвали я на врата на осъдения ако не стоял мирно. Има и въжета, има и вериги, с които връзвали осъдените. Да се вгледаме мислено в палачите – тези разпътни и сурови мъже. Сатанинска радост се чете по техните лица, тъй като отново ще могат да се отдадат на своята демонична наслада. В ръцете си държат бичове. На една сопа са прикрепени много кожени ремъци с остроръбести железни парчета. Нима това оръдие за измъчване е приготвено и за Този,  Когото всички Божии ангели прославят от вечност и Който някога пак ще дойде като Цар и Съдия? Ще допусне ли Небесният Отец така позорно да бъде малтретиран Неговият Единороден Син? Да, Той допусна - заради нас и заради нашето изкупление и спасение. И ето, грубите и сурови слуги посягат към Господа Иисуса.  Смъкват дрехите от тялото Му. Връзват му ръцете за позорния стълб и Го бият. Това бичуване продължава четвърт час. Често бичуваните падали под жестоките удари и издъхвали. Когато ръцете на мъчителя отмалявали, сменял го друг.

Небесният Отец не прати мълния, за да уплаши палачите или да ги убие. И земята не се разтвори, за да ги погълне. Защото върху бичуването на Иисуса стои написаното: „За нас”. Спасителят вместо нас, заради нашата вина пострада.

Да разгледаме по-внимателно Божественият Старадалец. Неговите ръце, които вършеха само благодеяния,  Неговите ръце, които с безгранична Божествена любов сътвориха по Свой образ и подобие човека като венец на всички твари, тия Божествени ръце, които докосваха с всемогъщата благодат прокажени, за да се изцерят, хроми да проходят, слепи да прогледат и мъртви да възкръснат, тия Божествени ръце, които прегръщат с безгранична Божия любов всички човеци, тия ръце са вързани за позорния стълб. Те в нищо не са виновни. Можеше ли някой да обвини Спасителя в грях? Не, никой не можеше. Да запитаме Пилата, който Го осъди, той трябваше да знае вината Му. Но ние четем, че Пилат четири пъти казал: „Не намирам никаква вина у Него”. И понеже народът не го послушал, той си умил символично ръцете и рекъл: „Невинен съм за кръвта на този Праведник. Вие му мислете”.  И неговата съпруга, макар и езичничка, признала Иисуса Христа за Праведник. Дори предателят Юда свидетелства за Господа Иисуса: „Съгреших, че предадох невинна кръв”. И отишъл, че се обесил. Стотникът при Кръста трябвало също да изповяда: „ Наистина Син Божий е бил тоя човек”. Никой не е могъл да каже нещо наистина лошо за Иисуса Христа, дори и първосвещениците.

И въпреки това стои вързан за позорния стълб. Той е там, понеже е заел нашето място. Той е там заради нашите грехове и нашите ръце, ръцете на човеците.  Човеците са вършили и вършат грехове. Те трябва да бъдат вързани за тоя стълб, а не Иисусовите ръце. Той, както казва пророк Исаия: „Бе изпоранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония. Наказанието за нашия мир биде върху Него. И чрез Неговите рани ние се изцелихме.”

Бичуването е приключено. Обличат му отново дрехите и Го въвеждат в преторията. Събират срещу Него цяла чета войници. И какво става?  „Това е Цар” – подигравателно вика някой и другите отговарят с див, истеричен смях. „Щом е Цар, да Му облечем багреница”.  Тогава отново Му събличат дрехите и Му намятат червена мантия - багреница върху раменете, които са разкъсани и разкървавени.  „Един Цар трябва да има корона” – се провиква саркастично друг.  Някой изтичва навън и донася няколко клона от един бодлив храст, който растял до стената.  От него изплитат венец и го слагат върху главата на Божествения Великомъченик Търпеливец. Коравосърдечни войници го натискат силно върху челото Му, докато закапва кръв.  После Му дават вместо царски скиптър една тръст в дясната ръка и застават пред Него на колене. Присмиват Му се и думат: „Райдвай се, Царю Юдейски!”  Подир това следва нова сцена.  Плюят Му в лицето, взимат Му тръста от ръката и Го бият с нея по главата. Удрят Му плесници, кланят Му се. С това, което стана на двора и в преторията, изпълни се това, което чентем в книгата на пророк Исаия : „Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите”  /Ис. 50:6/.

Нашето сърце се бунтува. А Небесният Отец вижда всичко и... мълчи. Мълчи, защото всичко това става заради нас, заради нашето изкупление и нашето спасение.  Сам Спасителят казва на Никодим:

„Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен."

  Червената мантия – багреницата - ни напомня и изобличава външното наше лицемерно представяне пред света такива, каквито вътрешно съвсем не сме. Тръстиката ни говори за нашето безогледно стремление към власт и чест, към важност и признание, което често ни довежда до морално падение. Дяволът знаеше точно къде може да улови нашите първи родители Адам и Ева, като им каза: „Ще бъдете като богове”. Защо има в този свят толкова огорчение, сръдни, кавги, раздори, борби? Не поради този ли стремеж? Господ Иисус Христос е кротък и смирен по сърце. Никога не е ламтял за власт и чест. Когато искаха да Го направят цар, Той отклони . Предложението на дявола, че ще Му даде всички царства на света, Той отклони, като му рече: „Махни се от мен, сатана”. Ние обаче жадно се стремим към власт и чест.            Затова тръста принадлежи на нашите ръце, а не на Спасителевите. Но Той я носи и я носи вместо нас. Тръненият венец ни подсеща за грехопадението в рая. Тогава Господ рече на съгрешилия човек: „Тръни и бодили ще ти ражда земята”.  Оттогава растат в живота навсякъде - в духовен смисъл - плевели, тръни, бодили. Те са и там, дето рози цъфтят. Златната корона, която Му бяха предложили, Спасителят не прие. Обаче тръненият венец взе. Заради нас.  Ето това е диадемата, която човеците Му приготвиха и поднесоха за Неговата безкрайна любов към тях. Той носи трънения венец, за да ни изкупи от злото.  Господ с трънения венец е сериозна проповед за всички нас. Всеки любим грях, за който се държим здраво, е остър шип в Неговата глава. С всеки грях вплитаме и увеличаваме тръните в Неговия венец. Да погледнем, братя и сестри, още веднъж на Спасителя, мислено да се пренесем в преторията.  Можем ли да стоим и да гледаме в Него равнодушно? Ако някой може, тогава той не е християнин. Ако Христовите страдания не ни трогват, не ни убеждават и не смекчават нашето сърце, тогава нямаме дял в Него. Но аз мисля, че няма тук такъв човек, който би могъл да бъде хладен. Нещо ни привлича към страдащия Спасител с тайнствена сила, защото никой не ни обича повече от Него.     

 Така, с трънен венец и багреница,  Пилат Го извежда навън пред първосвещениците и пред народа. И ние знаем, Пилат им Го предаде, за да бъде разпнат. Съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

Обични мои чеда, нека мислено преклоним коленете на сърцата си и коленичим в подножието на Светия Кръст. Да Го прегърнем със сърцата си, благоговейно да Го целунем и из дълбините на душите си през сълзи да викнем: „Покланяме се на Твоите Страдания, Христе. Покланяме се на Твоите Страдания, Христе. Покланяме се на Твоите Страдания, Христе. Покажи ни и славното си Възкресение! Амин.”

        На Велики Четвъртък, в навечерието на кръстните страдания на Спасителя, е установено Тайнството на светата Евхаристия.  В четвъртия ден на Страстната седмица - 13 април, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, отслужи Вечерня със св. Василиева Литургия в храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

         По време на богослужението бе приготвено сухото св. Причастие за цялата година,  за да могат вярващите да се причастяват с пречистите Тяло и Кръв Христови в случай на необходимост. На двете особено важни събития, случили се по време на Тайната вечеря – умиването нозете на учениците Си от Спасителя и установяването на Тайнството Евхаристия,  бе посветено  словото на епископ Арсений, в което той каза:

„Бог съди за нас не по това каква работа вършим, а как се трудим и как живеем. Не случайно Господ умил нозете на учениците Си. Той ни Е научил на смирение, на уважение към труда и към труда на другия човек. Той подчертал значимостта на всяка човешка личност, независимо от нейното служебно или социално положение. Действието, извършено от Спасителя на Тайната вечеря, е изпълнено с огромен смисъл. И ако ще следваме примера на Господа, ако с радост и уважение ще възприемаме всеки труд, извършван в човешкото общество, ако ще сме готови да протегнем ръка на този, който извършвайки едно незабележимо и не много „престижно” дело, което въпреки това служи на общото благо, тогава ще се изменят и отношенията в обществото. Всичко, на което ни Е учил Господ, което Е показал със Своя живот, има голямо, непреходно значение. И не само за земния живот, но и за вечността, защото всички наши действия могат или да преобразят душата за царството Божие, или обратното – да я помрачат с грехове и да издигнат преграда между нас и Бога. Научени от мъдростта на днешния ден, нека с уважение да гледаме на всеки труд, който се извършва в обществото, със смирение да се отнасяме към това, към което сме призвани и което правим всички ние.

Възпоминанието на Светата Евхаристия, утвърдена именно на Тайната вечеря, не е обикновено действие на ума, усилие на човешката памет. Това е възпоминание, което се осъществява със силата на Светия Дух. Иначе е невъзможно да си представиш и си спомниш това, което още не е било – Второто и страшно пришествие на Спасителя.  Но у Бога няма време, няма пространство. Със силата на Светия Дух чрез най-светлото Тайнство – Евхаристия, чрез другите Тайнства на светата Църква, ние ставаме не само очевидци, но и съучастници на всичко онова, което Бог в Христа е извършил заради нашето спасение. Вкусвайки Тялото и Кръвта на Спасителя, ние се приобщаваме към Неговия Божествен живот, ставаме наследници и участници в Неговото царство и то не само след гроба, но още тук, на земята.  

Именно Причастието със светите Христови Тайни ни помага да преодоляваме греха, защото с никакво напрежение на волята и ума, никаква концентрация на чувствата, не можем да победим греховното влечение. Дяяволът е по-силен от човека. Но ако се приобщаваме с Тялото и Кръвта на Спасителя, приемайки в себе си  Неговата благодат, Неговата сила, Неговата енергия,  ние ставаме по-силни и от тъмните сили. Въпреки своята човешка немощ и греховност чрез най-светлото Тайнство – Евхаристията, ние сме способни да спасяваме нашите души, защото не със свои усилия придобиваме спасение, а с благодатта Божия.”

       След края на светата богослужба бе отслужен Велик маслосвет.