Преп. Сисой Велики.

 Св. свщмчк Валентин,

 презвитер Римски.
Св. мчк Коинт Фригийски.

Житие на св. преподобни Сисой Велики

   Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.

  Преп. Атанасий Атонски.

 Преп. Сергий Радонежки чудотворец

Житие на св. преподобни Атанасий Атонски

   Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

   По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

   По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.

    Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.

   Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

Св. Андрей, архиепископ Критски

Житие на Св. Андрей, архиепископ Критски

   Св. Андрей се родил в Дамаск през VІІ век. До седемгодишна възраст бил ням. Но веднъж, след като се причастил със св. Тайни, той бил изцерен по чудесен начин. Оттогава момчето започнало да се учи с голямо усърдие. Особено обикнало да чете божествените книги. Когато навършило 14 години, родителите му го завели в Йерусалим. Там св. патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. През негово време арамите превзели Йерусалим. Но и след това печално събитие Андрей останал да живее в светия град.

   В 680 г. бил свикан в Цариград Шестия вселенски събор против монотелитската ерес. Монотелитите признавали в Христа една божествена воля. С това те изопачавали св. Евангелие, което признава Господа Исуса Христа едновременно за Бог и човек. Лъжеучението било осъдено от събора. В числото на най-ревностните защитници на евангелската истина бил и св. Андрей. Йерусалимският патриарх го пратил на събора, понеже Андрей, вече архидякон, бил твърде известен с широкото познание на Свещеното Писание, с голямото си благочестие и дълбока мъдрост.

    След като се върнал от Йерусалим подир завършването на събора, Андрей се предал на молитва и богоугодни дела. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с усърдие и любов. След известно време бил назначен за архиепископ на остров Крит. Той мъдро управлявал паството си, като го поучавал чрез назидателно слово и добър пример. По време на неговото светителствуване остров Крит бил нападнат от сарацини. Андрей непрестанно се молил Богу да запази верните си чеда. Сарацините се оттеглили. Благодарните християни отдали това на усърдните молитви на своя архиепископ Андрей.

   Веднъж Андрей бил повикан в Цариград по църковни дела. На връщане той предузнал близката си смърт и казал на своите спътници, че няма вече да види Крит. Действително, като стигнал до остров Митилин, Андрей заболял и тихо предал Богу дух. Това било около 720 г.
   Св. Андрей Критски оставил няколко съчинения с духовно съдържание: беседи на разни празници, канони и празнични стихири. Особено известен е Великият канон на св. Андрей Критски. Той се чете на части в първите четири дни на Великия пост, а цял се чете в сряда на петата великопостна седмица. В тези богослужебни песни се изразява дълбоко покаяние и духовно съкрушение за греховете.

   Този Велик канон бил донесен от св. Андрей в Цариград заедно с повествованието за живота на св. Мария Египетска, написано от йерусалимския патриарх Софрония. Тогава тия две творения били включени във Великопостната служба.