На 1 април, в навечерието на Велики Понеделник, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Последованието на Жениха в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив, с което започнаха богослуженията за Страстната седмица. Последованието се нарича така, защото първото песнопение започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”). Сюжетът на тропара е от Господнята притча за 10-те девици (Мат. 25:1-5).
С архиерея на епархията съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. Всички бяха във великопостно облачение, съответстващо на чувството на сръб и дълбоко покаяние през Страстната седмица. Така бяха облечени и боголюбивите миряни, изпълнили храма. 
Покайните песнопения, изпълнени прекрасно и умилително от митрополит Николай и митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев, се редуваха с четива за добродетелния Йосиф, продаден от братята си като роб в Египет, и безплодната смоковница, прокълната от Господа и изсъхнала. Йосиф се счита за предобраз на Господ Иисус Христос, тъй като и Спасителят, подобно на продадения за 20 сребърника от братята си Йосиф, бил намразен от еднородните Му юдеи, предаден на езичници, измъчван и наказван заради чужди грехове. Изсъхналата смоковница символизира еврейската Синагога, осъдена от Господа заради безплодието си, както ще бъде осъден и всеки човек, лишен от добродетели и духовни плодове.
При запяването на “Чертог Твой вижду...” от светия Олтар бе изнесена иконата с образа на Страдащия Спасител с трънен венец, която след скръбно-тържествена обиколка бе поставена в средата на храма за поклонение. Митрополит Николай, всички духовници и боголюбивите миряни след третото изпяване на светилния се поклониха и целунаха Страдащия Спасител.
„Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините!” (Мат. 21:9)
„Чуйте, братя и сестри, Иисус Христос плаче, пролива сълзи. Този, Който със всемогъщата Си десница изтри сълзите от очите на майката, свидетел на смъртта на единствения си син, Който възрадва с всемогъщото си слово тази опечалена майка, сега плаче. Тази гледка е много трогателна. Тя не се поддава на никакво описание, само душата може донякъде да почувства какво ще да е преживявал Иисус Христос. Сълзите са кръвта на душата, казва св. Августин Блажени. Те говорят за много силно преживяване на душата. Има сълзи на скръб, сълзи на радост, на гняв, има и покайни сълзи. Какви са били сълзите на Господа, които пролял, когато видял Йерусалим? Св. ап. и ев. Лука пояснява: „понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен ”(Лк. 19:43-44). Господните сълзи са дълбока и неизмерима скръб. Защо плаче Спасителят? Той не плаче за Себе Си, за Своята предстояща участ, а плаче за нещастната съдба на Йерусалим и йерусалимци. Пред всевиждащия поглед на Господа се представили тези страшни дни, когато враговете ще обсадят града и ще съсипят него и децата му и няма да оставят камък на камък, което буквално се е изпълнило в 70 г., както разказва историкът Йосиф Флавий. Кой е виновен за ужасните бедствия, които ще настъпят? Сам Йерусалим, както става ясно от думите на Господа. Йерусаим не разбрал времето на Божието посещение. Последният благоприятен ден за града и жителите му е днес, тържественият вход на Господа, но Спасителят чувства и има скръбната увереност, че и тази последна благодат и възможност Йерусалим ще отмине неизползвана. Фарисеите, водачите народни, не са трогнати днес, а са пълни с омраза и завист. Но не само за Йерусалим е плакал Господ. Той е плакал изобщо за човеците. Цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще, всичкото зло, цялата мъка на човечеството от създание мира до свършека на света, се изписали на разгъващата се пред взора на Господа картина.
Митрополит Николай честити големия празник на всички присъстващи и поздрави многобройните именници. Владиката подари за благословение икона с образа на Божията Майка на областния управител г-н Здравко Диимитров и на ген. Явор Матеев по случай техния имен ден и заради тяхното високо христолюбиво и родолюбиво съзнание.
На 1 април, Вход Господен в Йерусалим, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм "Успение Богородично" в Пазарджик бе отслужена архиерейска св. Литургия, възглавена от Преосвещения Константийски епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха протойерей Боян Кочев и свещеник Максим Ничев.
„Днес поставяме началото на подготовката за жертвата, която Господ трябва да принесе за всеки един от нас. Той тръгна към Голгота, за да извърви пътя, чрез който ще възкреси всеки от нас, както възкреси четиридневния Лазар. Днес хората Го посрещнаха с „Осанна!“ - това сторихме и ние. Тежка е седмицата, която предстои, защото приближава Разпети петък. Но същевременно е изпълнена и с радост – преминавайки през Разпятието, стигаме до Възкресението. Този път трябва да премине и всеки един от нас. И Църквата ни призовава през следващите дни към усърден пост, към осмисляне на собствената си греховност и към разкаяние, за да не се превърнем на онези, които само седмица след „Осанна“ викаха „Разпни Го“.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и по инициатива на Културно-просветния отдел на Пловдивска митрополия на 31 март, Лазарова събота, в гр. Смолян се проведе детски празник под надслов „Осанна във висините”. Повече от 60 христолюбиви деца от Неделните училища при храмовете „Св. Висарион Смоленски“, „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и „Св. Неделя“ заедно с децата от с. Момчиловци, изучаващи СИП „Религия-Православие“ в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, присъстваха на светата Литургия в храм „Св. Неделя”. Тя бе отслужена по случай големия християнски празник от Негово Високопреподобие архимандрит Висарион, архиерейски наместник на Смолянска духовна околия. Песнопенията изпълниха смесеният хор при храма и талантливите певци от детския духовен хор с ръководител Соня Маджарова. Всички бяха възхитени от прекрасните църковни песнопения, изпълнени с голяма духовна радост и искрена вяра в Бога, които бяха научили боголюбивите деца. След края на светата богослужба архим. Висарион в съслужение със свещеници от града отслужи молебен за здравето, успеха, духовното възрастване и преуспяване в любовта към Бога и ближните на малките християнчета. 
Детският празник продължи с „Духовна работилница” в двора на храма, където най-напред малките християнчета направиха традиционните за смолянския край китки от върбови клонки и здравец, които бяха раздадени на следващия ден на всички боголюбиви миряни, дошли на богослужението. На други маси дечицата изработваха различни декорации за украса на домовете си, подаръци за близки и познати, изрязваха цветни ангелчета и правиха апликации. Г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел на митрополията, разказа подробно какво велико чудо е сторил Господ Иисус Христос, възкресявайки своя приятел Лазар със Своята Божествена сила и безкрайна любов към хората. Тя преподаде архипастирския поздрав на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай с благопожеланието да растат здрави и умни за радост на своите родители и учители и да пребъдват в християнската вяра. Празникът завърши с искрената детска радост от срещата с нови приятели и съмишленици, с обещанието за много нови срещи и с много подаръци за всички прекрасни малки Христови последователи, осигурени от Пловдивска митрополия и архиерейското наместничество в Смолян. 
В съботата на Шестата седмица от Великия пост Светата Църква спомня най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Същевременно Лазаровото възкресение е и непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя - в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица. То и днес ни уверява в Божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите. 