Новини

Преполовение в Асеновград и водосвет в Бачковската света обител

   На 25-тия ден след Великден Православната църква отбелязва празника Преполовение, който е между Възкресение Христово и Петдесетница.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, възглави Архиерейската света Литургия в храм „Света Богородица Благовещение“ в Асеновград.

С архиерея съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, протойерей Веселин Хаджиламбрев – председател на храм „Св. Богородица Благовещение ”, свещеници от града и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На богослужението присъстваха множество боголюбиви миряни от всички краища на Пловдивска епархия, сред които бяха и зам.-командирът на Съвместното командване на специалните операции полк. Иван Райков, общественици и общински служители от Асеновград.

След края на светата Литургия под камбанен звън започна традиционното литийно шествие от храм „Св. Благовещение Богородично” до Бачковския манастир. Начело на литията беше Военен духов оркестър, следван от военнослужещи и Чудотворната икона на Божията Майка „Света Богородица – Умиление”, духовенството и многобройните миряни. Шествието премина по главните улици на града.  

Литийното шествие пристигна в Бачковската света обител, където бе посрещнато от игумена на манастира – Преосвещения Велички епископ Сионий. Там бе отслужен водосвет.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров. 

В следобедните часове шествието потегли обратно за Асеновград, като чудотворната икона бе приветствана с тържествения звън на всички църковни камбани в града и върната в храм „Света Богородица Благовещение“.

Снимки

Празник на светите Баташки мъченици в храм "Св. Неделя" в гр. Батак

   На 16 и 17 май Българската православна църква отбелязва паметта на светите Баташки мъченици.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, отслужи в навечерието на празника Празнична  вечерня с петохлебие в старинния храм „Св. вмчца Неделя“.

В съслужение с архиерея бяха: свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов – архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, прот. Димитър Семерджиев – председател на храма, свещеници от Пещерска духовна околия и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици пристигнаха в Батак, за да се поклонят на светите мощи на Христовите страдалци в историческия храм. Сред присъстващите бяха кметът на Батак г-н Петър Паунов, зам.-председателят на Народното събрание г-н Мирослав Иванов, народните представители г-н Радомир Чолаков и г-н Владимир Маринов, г-н Румен Петков, общественици и гости на града.

След богослужението бяха поднесени венци и цветя пред мощите на мъчениците в старинния храм „Св.вмчца Неделя”.

На площад „Освобождение“ се проведе празнична заря-проверка, в която участваха представителни подразделения на Съюзното командване на специалните операции с командир ген.-майор Явор Матеев.

На следващия ден Преосвещеният епископ Арсений възглави Архиерейска света Литургия в старинния храм. Преди началото й архиереят пострига Мартин и Симеон от гр. Батак за четци.

По време на причастния епископ Арсений се обърна към всички с прочувствено и трогателно слово за мъченическия подвиг на светите страдалци и преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. 

Снимки от Празнична вечерня с петохлебие
Снимки от Архиерейска света Литургия

Представи се в Господа свещеник Георги Михов

sveshtenij Georgi MIhov   Пловдивска света митрополия съобщава, че на 16 май 2022 г. след продължително боледуване на 64-годишна възраст се представи в Господа Негово Благоговейнство свещеник Георги Михов.

Упокоилият се духовник е роден на 9 май 1958 г. в гр. Ямбол. Висшето си богословско образование завършва през 1989 г. в Духовна академия „Св. Климент Охридски“, гр. София.

На 20 март 1996 г. е ръкоположен за дякон от Пловдивския митрополит Арсений в храм „Св. Марина“ в Пловдив, а три дни по-късно е ръкоположен за свещеник в пловдивския храм „Св. Богородица“. Назначен е за енорийски свещеник и Председател на Църковното настоятелство при храм „Св. Възнесение“ в село Войводиново.

Опелото ще се състои на 19 май 2022 г. (четвъртък) от 11:00 часа в храм „Св. Възнесение“ в сeло Войводиново.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му! 

Освещаване на нова приемна на Митрополията на Западна и Средна Европа в Берлин

   На 14 и 15 май по братска покана на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай присъства на тържества в Берлин, Германия.

На 14 май в престолния град на задграничната ни епархия бе осветен нов приемен офис на митрополията. Освещаването извърши Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай в съслужение със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Величкия епископ Сионий, Смоленския епископ Висарион, архимандрит Максим и страврофорен свещеноиконом Александър Георгиев.

Молитвено участие в освещаването взеха г-жа Росица Кирова, зам.-председател на 47-то Народно Събрание, както и щедри дарители от България, спомоществователи и гости  на митрополията. Архипастирят на Пловдивската епархия поздрави митрополит Антоний от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, а също така и от свое име, с освещаването на новия офис на Западно- и Средноевропейската митрополия като благодари за братската покана и изказа най-искрени и сърдечни благопожелания на Владика Антоний. 

На 15 май, 4 Неделя след Пасха - на Разслабения, съборна Архиерейска света Литургия бе отслужена в българския храм „Св. цар Борис-Михаил“ в Берлин, Германия. 

Светата Литургия възглави Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. В съслужение с архиерея бяха: Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, Преосвещеният Велички епископ Сионий - игумен на Бачковския и Троянския манастир, Преосвещеният Смоленски епископ Висарион - викарий на Пловдивския митрополит, Негово Високопреподобие архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Александър Георгиев и духовници от задграничната ни епархия. 

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор “Св. Ап. Ерм”

Официални гости на празничното богослужение бяха: г-жа Росица Кирова - зам.-председател на 47-то Народно Събрание, Нейно Превъзходителство г-жа Елена Шекерлетова - посланик на Република България във Федерална Република Германия, г-жа Татяна Попова - щедър дарител и спомоществовател на БПЦ, както и много гости, дошли от България, за да споделят духовната радост заедно със сънародниците си в Берлин. 

Верните християни дойдоха отрано в храма и молитстваха с духовниците в тайнството на светата Литургия, благодарейки и възхвалявайки Бога за срещата си с Него.

Божият народ, изпълнил храма, с едно сърце и една уста изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш...”.

Преди “Буди имя Господне…” митрополит Николай освети нова, богато украсена, обкована със сребро, перли и камъни икона на небесния покровител на църковната ни община в Берлин - Св. цар Борис-Михаил Покръстител Български. Иконата е дар за храма от г-жа Татяна Попова - ктитор на БПЦ.

В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Антоний се обърна към боголюбивите миряни с вдъхновено слово, с думи на благодарност към скъпите гости и към г-жа Попова. От своя страна, митрополит Николай също благодари за любезната братска покана и оказаното топло гостоприемство от Владика Антоний към всички. Архипастирят на  Пловдивската епархия преподаде първосветителското благословение и поздрав на Светейшия Български Патриарх Неофит към митрополит Антоний и всички епархиоти на задграничната ни митрополия.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

Снимки

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай по повод 11 май - празника на Светите братя Кирил и Методий

vladika 2019    „Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия  на славянски език. Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа. Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24-май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден. Както Иисус Христос, въплътеният  Бог Слово , е действителна историческа личност, върху чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.

Солунските братя Кирил и Методий разработват първия вариант на славянската азбука и изготвят първите преводи на свещените текстове по поръчение на византийския император Михаил, който с това е отговорил на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат Словото Божие на неговия народ на разбираем език. Буквите са били съставени и преводите са били изготвени на базата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско наречие, което е българският език. Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската вяра всички славянски народи, универсалният език на славянството. Славянските народи са приобщени към цивилизацията, чрез старобългарския език. Буквите са създадени, за да съответстват на фонетичните особености на старобългарския език. В този момент българското придобива глобално значение.

Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има кратковременен успех, доколкото след не много време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени отново с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттам. Прогонени, за да намерят убежище отново в България. Тук, откъдето е започнало всичко. Случайно ли е това? Не, не е случайно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да започне от България, да претърпи перипетии в началото и едва след като се завърне обратно в България да получи онази сила и устрем, които да превърнат българския език на практика в четвъртия официален език на древния свят. Това дължим на първо място на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.

Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния край на българската държава. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където подобрява азбуката, назована после „кирилица“. Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без миг почивка. Когато през 988 година в Киев източните славяни приемат християнството, богослужебните книги пристигат от България. Днес от Адриатическо море до Беринговия проток и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното местно славянско наречие, а Божието име се пише на кирилица благодарение на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил именно България да стане онази трансмисия, на която Той е възложил да научи всички славянски народи и да ги приведе към разум и спасение.

Съвременните наши историци обичат да говорят за „българската империя“, за това, че в миналото България е била империя. България, разбира се, никога не е била империя. Империя, освен всичко друго, означава „мир“, а повечето от нашите царе не са били особено миролюбиви. Да не говорим, че неведнъж са се изкушавали да нападат други православни народи. Православен народ може да вдига меч само в своя защита и никога, никога срещу друг православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, ако светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава много факти и събития щяха да им се изяснят с нов, ясен смисъл. България не е била светска империя, но е станала империя на духа. Духът на тази империя, по сполучливите думи на академик Дмитрий Лихачов е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска солидарност и дух на любов.

Само още един факт ще спомена, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 г., в нашето епархийско училище. Само девет години по-късно пак тук започва движението за самостойна българска църква, след още десет години тя е факт, а след още осем и българската държава. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята? Поставете в началото Бог, поставете  Свв. Кирил и Методий и ще видите как българската история тръгва във възходяща линия.  Заместете Бога с Мамона и виждате как линията тръгва неудържимо надолу.

Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3-ти март, в словото си ви казах, че ще поговорим пак на 11-ти май. Казах, че 3-ти март е ден, на който ние българите трябва смирено да мълчим, а 11-ти май е денят, на който имаме право да говорим. Тогава мнозина не ме разбраха, както обикновено се случва, затова сега ще го кажа съвсем ясно.

Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „всех павших на поле брани.“ Така служа и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето отечество. С това моралният дълг на нашия народ към руските освободители е платен и надплатен. Факт е, че всяка година на трети март избухват дискусии и спорове дали този ден заслужава или не заслужава да бъде национален празник, които тази година приеха съвсем драматичен характер. Факт е, че 3-ти март разделя обществото. Този празник не ни носи мир. Пак казвам, ако е за почитане на паметта на руските освободители и за отдаване на признание, православната църква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това превръща признателността в раболепие. Принуждаването към раболепие поражда гняв. Затова на всеки 3-ти март част от обществото ни е гневна. Никой няма полза от това.

Нека поставим ръка на сърцето си и се запитаме кой е онзи значим ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална идентичност, не е свързан пряко или косвено с участието на друга държава, не обижда никой от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние искаме да кажем на себе си, но и на целия свят? Кой е празникът, чрез който ние българите можем да отправим послание за мир към съседите си и света и то така, че всички да ни разберат? Кой е денят, който демонстрира, че България е държава със значение за световната история? Колко държави могат да имат национален празник, който освен местно, да има и глобално значение?

Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който сам Бог е отредил да е национален празник на България. Тази истина е толкова ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че сега отново ще започнат хулите и обидите срещу мен и знам откъде ще дойдат. От хора, които мразят Христовата църква, и от хора, които искат България да е вечно на колене. Аз съм българин, епископ и митрополит на Светата Православна Църква, и като такъв изповядвам това, което мисля и в което безусловно вярвам.

Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, смирение и благодарност само на Господ Иисус Христос. Никога на светски кумири, идоли и господари, особено пък на чуждоземни. Вярвам, че Бог не случайно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело именно с българския народ и с българската държава, а не просто с някакви си земи от географската карта. Вярвам в Божията милост, Божията благост и Божия промисъл за нас. Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят колко Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а чрез него и на целия свят. И вярвам, че когато започнем да почитаме Бога, да разчитаме правилно неговия промисъл за нас, когато поставим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си редом до българското знаме вместо чужди знамена издигнем църковните хоругви, тогава ще започнем да си имаме себеуважение, тогава и другите ще започнат да ни уважават и тогава ще започне отново възходът на България.

Амин! 

Пловдив, 11 май 2022 г.

Видео от словото на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай