Със света Литургия започнаха честванията по повод 140-та годишнина от освобождението на град Пазарджик. Тя беше отслужена с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай от неговия викарий Константийския епископ Яков. С владиката съслужиха секретарят на архиерейско наместничество в Пазарджик прот. Боян Кочев, прот. Петко Еленкин, председател на храм „Св. Георги“ в града и служащите в катедралния храм свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.
Храмът се изпълни с родолюбиви пазарджиклии, които се събраха да благодарят на Бога и Неговата Майка Пресвета Богородица за всегдашната им закрила на града. Сред тях бяха народни представители, заместник-областните управители г-н Йордан Кожухаров и г-н Петър Белчев, заместник-кметът на Пазарджик Петър Петров, представители на посолството на Руската федерация в България, директорът на Руския културно-информационен център Павел Журавльов, представители на патриотични и военни организации.
В края на богослужението епископ Яков прочете кратка история на събитията, случили се в първите дни на 1878 година и припомни как камбанният звън на катедралата е огласил последните минути от османското иго. Той честити на жителите и гостите на града важното събитие и призова никога да не забравяме подвига на нашите предци.
С радостни сърца всички заедно изпяха възгласеното многолетствие.
След службата бе отслужен и благодарствен молебен. С едно сърце присъстващите благодариха на Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към православния български народ. От храма с литийно шествие всички се отправиха към паметника на ген. Николай Брок - командващ руските военни части, освободили тогавашния Татар-Пазарджик. Пред мемориала след кратка историческа беседа и музикална програма официалните лица и граждани поднесоха венци и цветя.
Цветя бяха поднесени и на паметника на Ованес Съваджиян - спасителят на Пазарджик. През януари 1878-ма Ованес Съваджиян е военизиран телеграфист на гарата в Татар-Пазарджик. При своето изтегляне от града командващият на османските войски Сюлейман паша иска разрешение от султана и Портата в Цариград над населението да бъде устроено клане и да опожари града. Турското правителство дава положителен отговор, но телеграфистът Съваджиян променя текста на телеграмата и я предава дешифрирана в точно обратния смисъл в ръцете на пашата, който не разбира морзовата азбука. Така градът е спасен. След освобождението на Татар-Пазарджик Ованес Съваджъян става временен кмет на града, а по-късно е началник на гарата и почетен жител.
Цветя бяха поднесени и на ръководилия на сраженията ген. Йосиф Гурко, в чиито редици са били и българските опълченци.
Пред Братската могила в гробищния парк на града се състоя поклонение пред паметта на загиналите за Освобождението на България. Епископ Яков отслужи заупокойна молитва за душите на падналите за освобождението на България воини.
На 7 януари - Неделя след Богоявление, когато Светата Църква прославя Св. Йоан Кръстител, Негово Високопреощенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Йоан Предтеча” в гр. Брацигово. С владиката съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, викарии на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, свещeноиконом Любомир Траянов, архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещeноиконом Васил Кашоров, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и йеродякон Вартоломей . Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
„Хората рядко обичат да чуват истината, особено за самите себе си, в много редки случаи са съгласни да я приемат. Приемат я само силните хора – каза митролит Николай. - Мнозинството обичат да чуват за себе си само добри неща. Когато се говорят само хубави неща за даден човек се предполага, че той трябва за награда да се отблагодари за добрите думи по същия начин на този, който ги е казал по негов адрес. По тази проста логика на взаимната измама е построена голяма част от нашия съвременен живот. Тази лъжа е проникнала не само в нашите лични отношения с ближните, но тя присъства и в обществените отношения. Там, където има лъжа, не може да има покаяние. Там няма осъзнаване на греха, няма желание да се свали греховното бреме” – каза още митрополит Николай.
На 6 януари, Йордановден, в деня на великия Господски празник Богоявление, когато празнуваме Кръщението на нашия Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан, в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив бе отслужена архиерейска св. Литургия. С благословението Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението бе възглавено от Преосвещения Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Пловдивския митрополит, в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия и председател на катедралния храм, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство и йеродякон Вартоломей. Песнопенията изпълни смесеният хор при храма с диригент Боряна Панайотова.
След края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай освети пред храма бойните знамена на поделенията от Пловдивския гарнизон. На тържествената церемония присъстваха председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили”, командири на поделения от БА, зам.- областният управител г-н Димитър Керин, районни кметове, общественици и стотици миряни. След като благослови знамената и воините от строените представителни роти, архиереят на Пловдивска епархия застана начело на многолюдното тържествено литийно шествие, което премина по улиците на Пловдив от катедралния храм „Успение Богородично” до брега на река Марица. Предвождана от военния духов оркестър на ВВС, представителните роти и гордо вдигнатите хоругви, в литията се включиха много духовници, някои от които носеха икони и свети мощи, всички официални гости и много граждани. 
На бреговете на Марица хиляди хора очакваха традиционното хвърляне на кръста във водите на реката според стародавната благочестива православна традиция. Тук Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Велик богоявленски водосвет, по време на който хвърли кръста, уловен от 30-годишния Стойно Гатов от 68 -а бригада Специални сили – за радост и гордост на неговия командир бригаден генерал Матеев. Владиката пусна гълъб в небето - символ на Светия Дух, Който се спуснал над река Йордан при Светото Кръщение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. 
На 6 януари, Богоявление, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Велик водосвет в Средновековния манастир „Св. Йоан Предтеча” в град Кърджали. С владиката съслужиха Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, свещеноиконом Николай Величков, архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
Великият водосвет бе отслужен на брега на близката река Арда. Кръстът, хвърлен от митрополит Николай, успя да хване в съревнование с още 20 младежи 15-годишният ученик Станимир Димов. Малко след това владиката хвърли отново кръста, този път за децата от Неделното училище към манастир „Св. Йоан Предтеча”, за които беше направен специален басейн, пълен с топла вода. Малчуганите с радост влязоха в басейна и един от тях улови кръста. Множество балони и гълъби полетяха към небето. Архипастирят на Пловдивска епархия поздрави и благослови всички христолюбиви миряни от Кърджали и духовната околия, дошли на почетат Светото Богоявление Господне. Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.