На 22 април, Трета Неделя след Пасха – на светите Мироносици, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. пр. Илия“ в с. Величково, Пазарджишка духовна околия, беше отслужена архиерейска света Литургия от Преосвещения Константийски епископ Яков. В светата богослужба съслужиха протойерей Боян Кочев, секретар на духовната околия, и свещеник Иван Зяпков, председател на храма.
Празничният звън на църковната камбана извести пристигането на архиерея, който дойде да отслужи света Литургия за пръв път след епископската му хиротония. Той беше посрещнат от кмета на селото г-н Петър Гуглев и църковните настоятели на храма, които подариха на владиката прекрасни цветя. 
В края на богослужението епископ Яков се обърна към присъстващите боголюбиви миряни със слово за силата на вярата и ревността по Бога, която проявили жените мироносици. Той благодари на Бога, че по великата Негова милост се е удостоил да дойде и отслужи светата служба в този прекрасен старинен храм, който през тази година ще отбележи своята 150-а годишнина.
„В тези благодатни дни светата Църква възвестява на целия свят, че Христос възкръсна от мъртвите и със смъртта Си победи смъртта. И ние като синове Божии, които живеем и носим в сърцата си Христос, носим така също и вярата във Възкресението и в безсмъртието, носим и надеждата, че по великата Божия милост Господ ще прости сторените ни и разкаяни грехове и ние като Него ще победим смъртта и ще станем наследници на Царството Божие. Моля Всеподателя Бога да ни даде същата онази непоколебима вяра, която носеха жените мироносици; да ни даде същото усърдие по пътя към Него, каквото проявиха те, отивайки да помажат тялото Му; да преизпълни Бог сърцата ни с оная любов, която те имаха към своя Учител и да не се страхуваме от смъртта. Защото тя е страшна, когато е непобедима. Но Христос я победи и обезсили и на вярващите в Него даде същата власт над нея – властта на Възкресението. „Де ти е, смърте, жилото?“ - къде ти е, смърте, силата? Няма такава сила, братя и сестри, защото Христос влезе в Рая и го отвори за всички нас! Няма нищо по-велико от Възкресението Христово!“ – каза още епископ Яков, който преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай на председателя на храма и всички жители на селото.
„Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали” (Йн. 20:29)
В първата неделя след 
„Човешкото говорело в апостолите и те се страхували да не ги сполети участта на техния Учител и затова стоели заключени. Човешкото проговорило и у св. ап. Тома и макар че пребивавал с Христос, макар че станал свидетел на възкресението на Лазар, на чудото в Кана Галилейска, той поискал да се убеди. И когато сложил пръста и ръката си в раните Господни, той повярвал не в Христос, а в Неговото възкресение. В Христос, в очаквания Месия той вярвал от дъното на душата си. Но неговото изпитване е още по-убедително свидетелство за изпълването на старозаветните пророчества - че Христовото тяло е било на кръста, че ребрата Му са били прободени, че след тридневното пребиваване в гроба е възкръснал и победил смъртта чрез смъртта. Господ не отказал това свидетелство на своя ученик, но нарекъл „блажени“ не тези, които като него видяха, а онези, които без да са видели Христа и Неговите рани, са повярвали в Него. Това сме всички ние, православните християни, които не сме били свидетели на събитията, не сме видели Бога с телесните си очи, не сме сложили пръста си в раните Му, а четем Евангелието и основаваме вярата си на него, виждайки с духовните си очи и усещайки невидимия Бог със сърцето си.
От твоя неизчерпаем извор, Богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат; а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!“