Новини

    „Както цветът увяхва и както сянката отминава, тъй се разрушава всеки човек. Но по гласа на тръбата мъртвите в смущение ще се вдигнат за Твоето посрещане, Христе Боже. Тогава, Владико, тези, които си отвел от нас, всели в Твоите святи жилища, като не им зачетеш съгрешенията, Благосърдечни“.

  С такива затрогващи песнопения в съботния ден преди празника Петдесетница Светата Православна Църква призовава нашия Господ и Спасител Иисус Христос да помилва починалите наши сродници и им дарува вечен живот. Това е израз на надеждата, че Бог, с благодатните сили на Св. Дух, ще очисти душите на покойните от всяка сквернота на греха и ще ги всели в райските селения. 

 В деня на Задушница - 26 май, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик след заупокойната света Литургия беше отслужена обща панихида за всички по-рано починали наши отци, братя и сестри - православни християни. Богослужебното последование беше възглавено от  Преосвещения Константийски епископ Яков в съслужение с прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, свещеник Максим Ничев и дякон Николай Ангелчов.

  Духовниците и миряните от цялата си душа се помолиха Бог да се смили над душите на техните близки и на всички православни християни и, бидейки Единствен безгрешен, да им прости всяко тяхно волно и неволно съгрешение и ги настани в Царството Небесно.

    На 25 май, петък, инж. Иванка Киркова, началник на РУО – Пловдив, награди 23-ма педагогически специалисти и директори на образователни институции от област Пловдив. На церемонията по награждаването почетен гост бе и Знеполски епископ Арсений, който поздрави носителите на годишните награди на РУО и всички дейци на културата и образованието. 

  Госпожа Киркова се обърна към присъстващите и награждаваните с думите: 

  „Уважаеми колеги – педагогически специалисти, директори!

  Скъпи гости – Ваше Преосвещенство епископ Арсений, представители на общините в област Пловдив, граждани, деца!  

  За мен е огромно удоволствие и радост да бъдем заедно, за да отбележим/почетем заслужено труда на хората в системата на образованието в област Пловдив. Надпреварата тази година е много оспорвана. Постъпиха повече от сто предложения и беше много трудно да отличим 23-те сред тях. Имаме победители и те са представители на всички педагогически специалисти и директори в нашата област. Вярвам в професионализма Ви и взаимопомощта, която оказвате в реализиране на основните и приоритетни дейности в системата на образованието.”

  С тези думи бе открита церемонията за връчване на Годишните награди на Регионално управление на образованието в актовата зала на СУ „Свети Седмочисленици“.

  23-ма педагогически специалисти и директори на образователни институции от област Пловдив получиха плакет, грамота и подарък – билет за концерт като част от каузата на Седмицата на благотворителността. Като също така бе подготвен поздравителен адрес от Обществено-консултативен съвет към РУО до всички отличени.

  Годишните награди на РУО – Пловдив се дават за висок професионализъм и всеотдайност в педагогическата дейност, за постигнати значими резултати в образователно-възпитателния процес. Те са признание и оценка на значимостта на учителския труд.

  Специален благослов и насърчителни думи към всички дейци на културата и образованието пред присъстващите отправи Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, който беше специален гост на тържеството с благословението на Негово Високопресвещенство Пловдивски митрополит Николай.

      На 24 май – Денят на Българската просвета и култура и на славянската писменост - с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, свещеноиконом Виктор Христев, свещеник Иван Братоев, предстоятел на храма, храмовото духовенство, свещеник Георги Димитров – ефимерий на Кукленската света обител и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай взе молитвено участие. 

  На богослужението присъстваха множество боголюбиви миряни, дошли в храма, за да въздигнат своя молитвен взор към Всеподателя Бога и първоучителите на българския народ и целия славянски свят - светите равноапостолни братя Кирил и Методий.  

  След края на светата Литургия на площада пред храма започна тържествената празнична церемония, с която от 1851 г. до днес Пловдив чества Деня на българската просвета и култура и великото дело на светите братя Кирил и Методий. По време на тържеството Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за всички учащи, учащи се и радетели за духовната просвета на народа ни. На богослужението присъстваха  областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет г-жа Савина Петкова, инж. Мария Киркова, директор на Регионалното управление по образование, зам.-областни управители, районни кметове, народни представители, евродепутати, творци, културни дейци, общественици, хиляди ученици от всички пловдивски училища и техните преподаватели.

  В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към хилядното множество с вдъхновено поздравително слово.  

  „Отново се намираме в радостта на светлия празник 24-ти май. Отново сме изправени всички ние - духовенство, пастири, учители народни, учащи, учащи се, творци и дейци на култура и духовност – пред сияещите в святост образи на светите равноапостолни братя, светите родни първоучители Кирил и Методий. Отново прекланяме коленете на душите и сърцата си в благодарна молитва към Бога за великия Божи промисъл, проявен към нашия народ – затова, че Бог не ни остави да живеем в мрака на невежеството, на заблудата, а ни даде светлината на богопознанието, светлината на православната вяра. Слава Тебе, Боже, благодетелю наш, вовеки затова, че Си запалил върху небесклона на родната българска святост тия ярки звезди, за да светят в душата и сърцето на нашия народ – светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици, та нашия народ да има светлината на живота. „Светлината, казва Светото Евангелие, в мрака свети и мракът я не обзе” (Йн. 1:5). Мракът на Гроба Господен не обзе светлината на нашия Господ и Спасител, защото Той възкръсна и Се възнесе на небето. Мракът на петвековното робство не угаси пламъка на вярата, защото „не се гаси туй, що не гасне”, защото православната вяра е онази светлина, онзи несъкрушим фундамент и основа, на който се съгради българската култура и на който устоява България.” 

  Митрополит Николай поздрави отечески и вседушевно всички учащи, учащи се и техните преподаватели, които нарече „сеячи на Божието Слово”. Владиката обърна внимание върху факта, че първата книга, преведена на български език, е Светата Библия. „Затова измислиха българската азбука светите първоучители – за да познае нашият народ истинския Бог, да почувства Неговата безгранична любов и да се отдаде на Бога в служение на доброто” - добави митрополит Николай. Архиереят  поздрави с големия празник и всички творци и дейци на духовната култура.

  „Чрез всички вас, пастири, учители народни, настоящи и бъдещи възрожденци на България, да пребъде вовеки делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий за слава на Бога и за доброто на скъпото ни Отечество и благочестивия православен български народ. На многая и благая лета! Амин!” – завърши владиката и благослови всички по време на многолетствието, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров. 

  След като бяха поднесени венци пред паметника на първоучителите - светите братя Кирил и Методий,  владиката и духовниците застанаха начело на тържественото шествие, в което се включиха всички официални гости, дейци на културата и просветата, преподавателите и хилядите ученици. Под звуците на "Върви, народе възродени" шествието премина радостно по централната улица на града.

    В Деня на Българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, в катедралния храм "Успение Богородично" беше отслужен благодарствен молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието възглави Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия протойерей Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.

  Духовниците въздигнаха молитвите си към Всеподателя Бога и му благодариха за знайните и незнайни Негови благодеяния към българския народ. С едно сърце всички въздадоха слава Богу и Го призоваха винаги милостивно да слуша моленията на призоваващите Го. В края на последованието владиката поздрави присъстващите с празника и добави:

  „Чухме в евангелското четиво, че десет души пристъпиха към Бога, търсейки телесно здраве, и от тях само един се върна да благодари. За тази му постъпка той получи много повече от търсеното – получи духовно здраве, познавайки и прославяйки Бога. Евангелието е живо вчера, днес и довеки. Свидетелство на това е колко малко хора идват и днес да благодарят. Нека и на вас Господ да въздаде телесно и духовно здраве. Нека просвети нашите сърца и достойно да ходим по пътя на светите равноапостолни славянобългарски просветители Кирил и Методий - не само към земно благополучие да се стремим, а да търсим преди всичко Царството Небесно. Нека в днешния ден, посветен на българската писменост, да помолим Бога да укрепи вярата ни и да съхрани делото на светите братя во веки веков. Нека не забравяме, че те ни дадоха буквите, за да чуем и разумеем Евангелието, да можем да служим и възхваляваме Бога на родния ни език“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията - Високопреосвещения митрополит Николай - и благопожела Христовият мир никога да не напуска нашите души.