Новини

     На 28 май, в първия ден след Петдесетница, когато Светата Църква почита третото Лице на Светата Троица  - Бог Дух Свети, „излял се от недрата на Отца върху апостолите и покрил земята с водите на Богопознанието“, своя храмов празник отбеляза църквата „Св. Троица“ в гр. Белово. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена архиерейска св. Литургия от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на околията прот. Стефан Йорданов, енорийският свещеник Любомир Чавдаров, прот. Йордан Василев – председател на храм „Св. Харалампий“ гр. Септември и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе председателят на храма свещ. Николай Генев.

  В края на утренята беше отслужено последованието на петохлебието и епископ Яков благослови принесените хляб, жито, вино и елей, измолвайки от Всеподателя Бога те никога да не оскъднеят в домовете на вярващите.

  Преди началото на светата Литургия с благословението на митрополит Николай за четци на Православната Църква бяха постригани братята-близнаци от гр. Белово Дейвид и Стивън на 12 години. Владиката им благопожела тяхната любов към Бога и преданост на Православната Църква никога да не намаляват.

  Светата Литургия бе отслужена с голямо благоговение, а умилителното пеене на църковния хор при храма трогна сърцата на всички присъстващи. Службата беше изпълнена с радост по повод тези най-светли дни от живота на Църквата. В своята проповед в края на литургията епископ Яков честити на духовенството и миряните от града техния празник и им пожела духовно и телесно здраве. Владиката каза още:

  „Господ обеща да ни изпрати Утешителя, Духа на истината, третото Лице на Светата Животворяща Троица. И днес, и до свършека на света, ние живеем в това благодатно време – времето на Бог Дух Свети. Именно в чест на Светия Дух вашите предци са изградили и този благолепен храм.

  Братя и сестри, живеейки, ние постоянно грешим. Отваряйки очите си, вместо да се помолим, скачаме от леглото си и бързаме по задачите си. Не намираме време дори за кратка молитва, която да благослови нашия ден. Имаме време да отидем на кафе, да се видим с приятели, да празнословим. Но се оказва, че нямаме дори кратки секунди, за да призовем Светия Дух, та Той да съпътства живота ни. А когато направим това, когато призовем Божията закрила и помощ, тогава и всичките ни други дела ще дойдат на своето място и ще се извършат без затруднение. Нека не бъдем като неразумните девици, а често да се сещаме в молитвите си да викаме към Бога, та Неговата милост и благословение да слязат върху нас и нашите чеда. Нека Светият Дух, Който се носеше преди Сътворяването и ще се носи и до края на вековете, да пребъде в нашите сърца и мисли. Нека ни предпазва от всяко зло и ни дава всичко онова, което би послужило за наше телесно и душевно спасение“.

  В края епископ Яков преподаде архипастирския светителски благослов на Висопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.  

    На 28 май, Свети Дух, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави празнична архиерейска св. Литургия в храм „Свети Дух” в град Стамболийски. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, протойерей Владимир Бейков - председател на храм „Свети Дух”, протойерей Никола Христов, свещеник Васил Драганов и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни смесеният хор при пловдивския храм „Свето Възнесение Господне” с диригент Дорис Хофман. 

  На богослужението присъстваха множество боголюбиви миряни от града, дошли на големия празник да въздигнат своя духовен взор към Всеподателя Бога. В края на светата Литургия Преосвещеният епископ Арсений произнесе вдъхновено слово, в което изтъкна огромното значение на Бог Свети Дух в живота ни. Архиереят припомни събитията в Йерусалимската горница и как след благодатното въздействие на обещания Утешител - Светия Дух, на хората бе разкрита  спасителната Истина в представи и понятия, достъпни за нас.    

  „Светият Дух, който ние просляваме в деня след Петдесетница, третото лице на Бога, преобразява живот ни на всички нива – духовно, душевно, телесно. Светият Дух проявава Себе Си и в личния ни живот. Ние изповядваме и вярваме, че Светият Дух е навсякъде и всичко изпълва, както се казва във втората част на Символа но вярата, приета на Втория Вселенски събор: „И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.” Да помолим Светия Дух, Който всичко изпълва, да не се окажем извън Неговото спасително присъствие, вън от Неговото благодатно действие, а  да дойде и се всели в нас, да ни очисти от всеки грях и всичко онова, което ни пречи видим света такъв, какъвто е. Ние вярваме в животворната и спасителна енергия на Божествения Дух, която преобразява живота на човека. Приемаме Светия Дух по време на Тайнството Кръщение и печата на Светия Дух по време на Тайнството Миропомазание. Единствено Светият Дух животвори със Своите спасителни струи Светата Православна Църква. 

  Ние молим Светия Дух над всяко наше дело да бъде Неговото благословение, над всяко наше начинание да бъде Неговата помощ и съдействие, та успешно и благополучно да извършим делото на своите ръце. Нашият живот ще бъде наистина християнски само тогава, когато се стремим към придобиването на Светия Дух, както казва св. Серафим Саровски. Ние молим Светия Дух да дойде и се всели с нас и с Неговата животворна сила да прониже всяка наша мисъл, всяко наше дело и всяка  наша дума. Заради една нечиста мисъл Светият Дух напуска ума ни и заради едно нечисто желание напуска сърцето ни. И само чрез покаяние сърцето ни може да стане жилище и обиталище на Духа.

  Без благодатта на Светия Дух християнинът вече не е християнин. Без Неговата благодат ние сме живи мъртъвци. Ще бъдем хора със същия религиозен, социален, личен и църковен живот, но без ново сърце и без нов дух.  Ще се носим като всички останали по буйния поток на психофизическото живеене и ще се блъскаме в отминаващите брегове на времето и пространството, а всъщност ще бъдем духовно мъртви.”

  Епископ Арсений припомни думите на св. ап. Павел - ние, православните християни, сме жилище на Светия Дух, и призова всички да жадуваме за Него, та Господ  да ни пробуди, призове, освети и спаси.  Архиереят поздрави с  храмовия празник всички присъстващи,  председателя на храма и съслужителите свещеници от името на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.  Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският дякон Ангел Ангелов.

     На 28 май, когато Църквата празнува деня на Светия Дух, Господа, Животворящия, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Троица” в с. Труд.  С владиката съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеноиконом Виктор Христев, свещеноиконом Петър Хубенов, протойерей Кирил Тошев, предстоятел на храма, протойерей Милан Георгиев и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Преди началото на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай бе посрещнат сърдечно под звуците на тържествен камбанен звън с китка здравец, поднесена от дете в народна носия. На светата Литургия присъстваха множество благочестиви миряни, сред които бяха кметовете на община „Марица” г-н Димитър Иванов и на с. Труд г-н Красимир Минков, както и десетки христолюбиви деца. Те с вяра и благоговение съучастваха с молитви в благодатта на светата богослужба, просейки милостта на Всеподателя Бога и прославяйки Утешителя, Господ  Свети Дух. Красивите песнопения на духовниците и митрополитският хор  усилиха духовната радост и молитвеното настроение на всички присъстващи. Към Свето Причастие пристъпиха много от невръстните деца, както и някои възрастни благочестиви християни.

  В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към богомолния народ с поздравително архипастирско слово. Най-напред владиката говори за  значимостта на днешния празник и значението на Светия Дух.  

  „Няма молитва в богослужебния живот на Светата Църква, а така също и в личното, частно молитвено правило, която да не започва с думите: „Царю небесни, Утешителю, Дух на Истината, дойди и се всели в нас.” Тази молитва отправяме към третото лице на Светата Единосъщна Живоначална и Неразделна Троица, към Божествения Дух. Наричаме Го „Царю небесни”, за да подчертае Църквата и припомни  догматичното учение на нашата вяра, че трите лица на Светата Троица са равночестни. Съцарствено лице на Светата Троица е Светият Дух. Без Божията благодат, без Светия Дух, не можем да извършим нищо добро.  Още повече ни е нужна благодатта на Светия Дух в молитвата към Бога.

  Защо Утешител?  Защото със сигурност учениците Христови ще да са се натъжили от раздялата си с Господа Иисуса Христа в своя земен живот, въпреки че след Възнесението с голяма радост отидоха в Йерусалим, в Светия град, където по Христовото указание трябваше да чакат до 50-я ден след Възкресението, когато над тях във вид на огнени езици слезе Светият Дух.  Слезе, за да ги изпълни със сила, благодат, да възпълни онова, което като на човеци не им достига, да излекува техните немощи, та да изпълнят Христовата повеля да идат до края на света. И ето, вдъхновени от Божията благодат на Светия Дух, те не само отидоха на края на света, но техните звуци достигнаха и до нас, до нашето съвремие и в нашата Църква, за да я изпълни с благодат и Истина и тя да бъде до свършека на света непоклатима, неразрушима, несъкрушима, „стълб и крепило” на Божествената истина.” 

  Владиката говори също за значението на храма в човешкия живот като място за утеха и молитва и изрази своето щастие да бъде в този храм в деня за поклонение на Светия Дух. Архиреят обърна внимание и на присъствието на толкова много деца в храма. Той благодари на Бога, че със Своята всемогъща десница е прегърнал тези прекрасни деца и ги е  поставил на пътя на вярата – най-сигурното място в този живот, като им е дарил с изобилието на Своята благодат много таланти и умения. Владиката благослови децата и им благопожела да ги осени Духът Божий и винаги Духът на разума и премъдростта да изпълва душите и сърцата им.

  Митролопит Николай честити отечески и вседушевно празника на всички присъстващи. Владиката се обърна с топли думи към председателя на църковното настоятелство протойерей Кирил Тошев, когото поздрави за топлата пастирска грижа, както и презвитера Екатерина Тошева, която учи с много любов, старание и умение повече от 250 деца от селото, преподавайки им основите на светата Христова вяра и добродетелите на православието.  

 Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. След края на богослужението на красивата поляна пред Неделното училище към храм „Св. Троица” малките талантливи деца от Целодневна детска градина „Бисер” поздравиха всички, като изпълниха прекрасни песни и танци. 

        В чест на един от най-големите християнски празници - Светата Петдесетница, когато Господ Иисус Христос основава Църквата Си на земята чрез изпращането на Светия Дух върху светите апостоли, в Пловдив бяха отслужени празнични архиерейски богослужения.  

  На 26 май, в навечерието на празника, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Празнична вечерня с петохлебие в храм „Св. Троица” в район „Южен” в Пловдив.  С архиерея съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, предстоятел на храма, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, храмовото духовенство, свещеници от града и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. В края на богослужението митрополит Николай раздаде петохлебието и благослови присъстващите боголюбиви миряни.  

  На 27 май,  Петдесетница, когато вярващите празнуват рождения ден на Христовата Църква, дарена в този ден с Божествената благодат на Светия Дух,  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Троица” в Пловдив. С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, предстоятел на храма, свещеноиконом Виктор Христев, храмовото духовенство и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Стотици боголюбиви миряни присъстваха на богослужението, сред които бе и кметът на район „Южен” г-н Борислав Инчев, дошли с голяма духовна радост в храма, за да отправят молитви към Всеподателя Бога и да благодарят за идването на Утешителя, Духът на истината. С едно и сърце и уста те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва, а някои пристъпиха към Свето Причастие, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед. 

Веднага след края на светата Литургия започна и вечерното богослужение. По време на Великия прокимен "Кой Бог е велик като нашия Бог?” Високопреосвещеният митрополит Николай разхвърля орехови листа сред изпълнения до краен предел храм – символ на огнените езици, които се спуснали над главите на апостолите, и на христинските добродетели, с които Светият Дух украсява душите на вярващите. Богомолният народ с радост протегна ръце към тях, за да ги отнесе по домовете си за благословение.

  След това бяха прочетени трите коленопреколонни молитви, написани в дълбока древност от св. Василий Велики именно за този празник.  Те бяха прочетени от Негово Вископреосвещенство митрополит Николай, Преосвещеният Знеполски епископ Арсений и ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, коленичили пред олтарните двери. Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква. Втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота. Третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови.

  С вдъхновеното си, пространно и искрено слово в края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай още повече въздигна молитвеното и благодарствено настроение на богомолния народ. Владиката описа живописно случилото се в Йерусалимската горница, когато Христовите ученици, над които се спуснали огнени езици, паднали уплашени, за да се изправят като безстрашни Христови апостоли. 

  „В този ден, когато множество народ се събрал в Йерусалим, те вече не се страхували. Започнали безстрашно да възвестяват Божието слово. Забаравено било всичко – и страха, и немощта. Освен това – такава сила бликнала от техните думи, че хиляди хора повярвали в това свидетелство. Тази сила отишла далеч. Техният глас стигна до краищата на вселената. Тази сила, възлюбени, стигна толкова далеч, че дойде до нас. Наистина, ако тогава не бил изпратен Дух Божий, изхождащ от Отца, ако Той не бил изпратен в онзи ден в онази стая, в която се събрали учениците, то не биха ни донесли словото Божие. Ние бихме били в тъмнина.

  Но с нас става същото. Нали ние сме същите слаби и грешни хора? Може би много по-грешни, отколкото апостолите в началото. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си - както търсили и апостолите. Но Господ не ги укорил.  Господ не ги отхвърлил. Той и нас не отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква от нас обръщането на сърцата ни.

  До Петдесетница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови.  А после станали апостоли.  Ние с вас засега само можем да станем ученици Христови, можем само да станем християни, повече приличаме на учениците до Възкресението.  Но Господ ни изпраща Своя Дух и ако поискаме да Го приемем, ще видим какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота си.  Тогава сърцата ни трябва да се преобразят, в тях трябва да стане преврат. Трябва да оставим духовния сън. Духът Божий се докосва до нас, но ние като че ли не чувстваме това.  Дебелите стени на нашия дом не пропускат тази Божествена светлина. Дебелите стени на нашите сърца, чиито двери като че ли са заключени, не пропускат лъчите на благодатта. И ние кретаме както по-рано, като че ли Духът Божий не ни е докоснал и влечем в Царството Божие и върволицата на греховете си, цялата купчина на страстите си, теглим каруцата на немощите си и нищо в нас не е такова, като да е родено от Духа Божий.  

  Ето как трябва да проверяваме себе си – в нас ли е този Дух? Ако в нас го няма, ние не сме истински християни.  Апостол Павел разказва как отивал в общините на вярващите и питал: „Вие знаете ли какво е Духът Божий?” Те отговаряли: „Не знаем, не сме и слушали”. А ние с вас можем да кажем, че сме слушали, но не знаем. Чели сме, но пак не знаем.  Може би с ума си знаем, но на практика – това не ни е докоснало, защото ние самите не сме го искали. Трябва да направим крачка напред и тогава Господ ще ни каже това, което казал на учениците Си, както чухте днес в Светото Евангелие: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21). Пращам всички вас, всички вярващи, пращам 12, пращам 70 ученици, пращам 500, хиляди, милиони, и всички. Аз ви пращам да свидетелствате за Моята правда пред целия свят, защото Аз искам всички човеци да се спасят.”

  И ние ще кажем: „Господи, как можеш да ни пращаш, годни ли сме да свидетелстваме пред Тебе, нали можем само да позорим Твоето учение и името „християнин?” Но Господ ще ни каже: „Да, Аз знам и виждам това, но Ви пращам, за да не мислите, че всичко се извършва с вашата, човешката сила. Чрез немощните и оскъдни съсъди, чрез вашето недостойнство ще се прояви Божието всемогъщество, ще се прояви Божият Дух. Бъдете готови да Го приемете непрестанно, денем и нощем се старайте да очиствате сърцата си, защото те трябва да бъдат храмове на Духа. Трябва да украсим и сърцата си, за да влезе в тях огъня на Божествения  Дух. Ако не бъде готов храмът – в сърцето и душата – няма да дойде Господ. Ако Той не дойде, нашият дом ще остане пуст.  Затова в деня на светата Петдесетница нека кажем : „Душе Свети, ела и се всели в нас, ела в нас!”

   Митрополит Николай поздрави отечески и вседушевно всички с великия празник на Христовата Църква и  нейния рожден ден.  

  „На този ден се основа Христовата Църква. И нашата малка, изстрадала, измъчена, родна Българска православна църква е също част от онази, голямата Църква, над която в Йерусалимската горница снизходи над човечеството Божествената благодат на Светия Дух”- добави владиката и благопожела Светият Дух да ни изпълни с благодат и сила, та да изживеем дните и годините на  нашия земен живот угодно Богу и спасително за нас. 

  Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. 

 След края на богослужението празникът продължи в двора на храм „Св. Троица”, където фолклорна формация „Ентноритъм” поздрави всички  с прекрасни изпълнения на народни песни и танци.