На 15 юли Пловдивският митрополит Николай посрещна в престолния за епархията град Пловдив Високопреосвещения Халкедонски митрополит Емануил от Вселенската патриаршия, показвайки му благолепните храмове и светини на Старинен Пловдив.

Архиереите бяха придружавани от архимандрит Максим, командира на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев и съпругата му полк. Невяна Митева, архонта на Вселенската патриаршия г-н Борис Гюров и съпругата му г-жа Юлианна Гюрова и народния представител г-н Радомир Чолаков.

Високия гост бе посрещнат в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ и в старата сградата на Пловдивска митрополия, където митрополит Николай запозна владиката на Халкедон със съхраняващите се там драгоценни икони и свети мощи, и с най-интересните моменти от богатата история на Пловдивската катедра, основана от светия апостол Ерм.

След това митрополитите посетиха катедралния храм „Успение Богородично“, храм „Свв. Константин и Елена“, както и най-новият храм „Св. Архангели“ на Джамбаз тепе. В новата сграда на Пловдивска митрополия на върха на хълма архиереите и гостите проведоха задълбочен и дружески разговор, насочен към насърчаването на братските отношения между Българската православна църква и Вселенската патриаршия.

В края на срещата Пловдивският митрополит Николай и Халкедонският митрополит Емануил си размениха подаръци в израз на братолюбие и молитвен спомен.

Снимки

   На 15 юли Св. Църква отдава богослужебна почит на света Юлита, загинала мъченически заедно с невръстния си син Кирик по време на гоненията срещу християните при римския император Диоклетиан.

В навечерието на празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, отслужи Празнична вечерня с петохлебие в съслужение със Смолянския епископ Висарион и свещеници от Пловдивска епархия в епархийския манастир „Свв. Кирик и Юлита” в кв. Горни Воден край Асеновград.

На следващия ден Високопреосвещеният Халкедонски митрополит Емануил от Вселенската патриаршия възглави архиерейската света Литургия в съслужение с архипастиря на епархията Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Величкия епископ Сионий– игумен на Бачковската и Троянската света обител, викарните епископи Арсений Знеполски и Висарион Смолянски, архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов - ректор на ПДС и ПДА „Св.св. Кирил и Методий“, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Атанас Манолов – архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Любомир Траянов - архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеноиконом Боян Кочев – архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещеници от Пловдивска епархия, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Рано сутринта десетки поклонници изпълниха храма и манастирските двори, дошли да почетат и да се поклонят пред чудотворните мощи на дивните Божи угодници св. Кирик – увенчал се с ореола на мъченичеството на едва 3-годишна възраст, и неговата майка св. Юлита, претърпяла немислими изтезания, заради изповядването на своята безгранична вяра в нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Благочестивите миряни с едно сърце и уста казаха Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”, и със смирение и любов отправяха молитви към Всеподателя.

На богослужението присъстваха командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев със съпругата си полк. Невяна Митева, архонтът на Вселенската патриаршия г-н Борис Гюров със съпругата си г-жа Юлианна Гюрова, г-н Вакрил Запрянов, общински и държавни служители, и общественици.

По време на причастния канон архимандрит Максим прочете проповед за светите мъченици Кирик и Юлита, в което описа техните мъки и страдания, и още по-голямата им вяра в Бога.

В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна с приветствие към Халкедонския митрополит Емануил (приветствието публикуваме отделно), в което каза, че днес повече от всичко е необходимо поместните православни църкви да поддържат активен диалог помежду си и да си помагат с всички сили за преодоляването на надвисналите над Църквата опасности.

Владиката помоли госта да отнесе в Константинопол любовта към църквата-майка и към Негово Светейшество Вартоломей, Вселенски Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим.

В отговор митрополит Емануил подчерта, че започва нова ера в отношенията между двете църкви, които са свързани в любовта към Христос, както и че е време те да заздравят братските си отношения. Той покани архипастиря на Пловдивска епархия да посети Вселенската патриаршия и Халкедонската епархия.

Високопреосвещеният Пловдивски митрополит поднесе в дар на Халкедонския владика архиерейски комплект кръст и панагия.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки от Празнична вечерня с петохлебие
Снимки от Архиерейска света Литургия

 Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Иисуса Христа,  Владико Емануил,

Благословен е идващият в името Господне! Радваме се всесърдечно и вседушевно, че днес имаме сред нас архиерея и предстоятел на един от най-прославените престоли в православния свят – старшият митрополит на Халкедон. Отколе беше наше желание да посрещнем негово Високопреосвещенство и да съслужим с него Светата Евхаристия. Щастливи сме, че Бог даде това наше желание да се сбъдне и Ви благодарим, Владико, че ни оказахте честта да посетите нашата Пловдивска епархия. Нищо в живота на църквата не е случайно. Не е случайно и това, че избрахте да ни посетите точно в деня, в който православната църква се прекланя пред жертвения подвиг на  Светите Кирик и Юлита и то точно в манастира, посветен на техните имена.

Този манастир, Владико, е манастир-мъченик. Построен през 16-ти век, той се е радвал на богат монашески живот докъм началото на 20-ти век. Последно е бил убежище на свещеници – емигранти от Русия, които са били прокудени от червения болшевишки терор след 1917 г. С идването на комунистическата власт и в България тогавашните светоуправници са направили всичко възможно да изгонят от него монасите и по всякакъв начин да пречат на спасителната мисия на това Божие обиталище. През 1980 година на тогавашната светска власт хрумва мегаломанската идея да превърне този манастир в Световна архитектурна академия. Имаме документи, които показват как комунистическата власт е разпоредила да бъде упражнен натиск върху тогавашния Пловдивски митрополит Варлаам да предаде манастира на светски организации. Естествено, че никаква академия не се беше случила. Когато аз поех митрополитската катедра на Пловдив, тези сгради бяха превърнати във вертеп, а тогавашните стопани сериозно размишляваха да продадат манастира. От нас зависеше дали ще се примирим или ще водим битка, за да си го върнем. Нашата бран беше духовна. Стотици хиляди хора в цялата наша епархия години наред се молиха манастирът да бъде върнат. Бог чу молитвите ни и по Неговата милост сполучихме да приберем този манастир отново в лоното на Светата ни Българска православна църква, където той ще остане за вечни времена.

Разказвам Ви тази история, защото аз от нея извадих за себе си няколко поуки. Първо, че което е обречено Богу, дори и да бъде загубено, може да бъде върнато, ако цялото църковно изпълнение искрено пожелае това и със сърцето си отправи молитва към Бога за помощ. Второто е, че никой режим, ако той е Богупротивен, не е вечен, вечна е само Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна църква, на която портите адови няма да надделеят. Трето, че когато делото е право, Бог прави възможно това, което е невъзможно за човека. И четвърто, че църковния народ не може да се бои от нищо и от никого. Задача на архиереите е да му дават личен пример, като безстрашно отстояват принципите на нашата вяра, като пазят догматите, не се отклоняват и на йота от каноните и по този начин насочват народа към Иисус Христос, който е Пътя, Истината и Живота. Когато тези фактори се съчетаят, Бог е на наша страна.

В тези размирни времена е много важно архиереите на Православната църква да стоим здраво на постовете, на които Бог ни е поставил и да пазим поверените ни части от Божието стадо. Също толкова важно е ние, архиереите от целия православен свят, да сме единни помежду ни, както са били единни нашите предшественици, когато се е налагало да защитават вярата и Църквата. Питал съм се защо Православната църква е толкова устойчива на ветровете на времето? И отговорът според мен е: тук няма един команден център, който да издава заповеди. Тук никой не си присвоява правото да бъде окончателен източник на истина. Тук всеки глас е равно ценен и равно важен и има право да бъде изслушан. Да, решенията в Православната църква се взимат бавно, но взети съборно, те са безпогрешни. Гласът на Светия Дух се чува в съборността на църквата, както се е чувал на великите събори в древността, а и след това чрез братското общуване между архиереите от целия православен свят, на базата на взаимното уважение, убеждението, че споделяме едни и същи ценности, че имаме една и съща цел и в крайна сметка на любовта ни едни към други и на любовта ни към Иисус Христос. Затова днес повече от всичко е необходимо да поддържаме активен диалог между поместните православни църкви и да помагаме с всички сили за преодоляването на надвисналите над Църквата опасности. Ние в Пловдивска епархия, а вярвам и всички наши събратя в епархиите в диоцеза на Българската православна църква, сме отворени за такъв диалог на основата на споменатите по-горе принципи.

Отнесете в Константинопол, Владико, и предайте на престола на Свети апостол Андрей любовта ни към нашата църква-майка и към Негово Светейшество Вартоломей, Вселенски Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим. Знаем, че и Вселенският патриаршески престол питае същите чувства към своята първородна дъщеря – Българската православна църква. Няма как ние да забравим, че сме покръстени от самия Свети патриарх Фотий. Няма как да не сме изпълнени с благодарност за това, че именно нам е било възложено да запазим делото на светите братя Кирил и Методий. Няма как Вселенската патриаршия да е забравила, че благодарение на това, че делото им е било запазено тук, именно от тук е тръгнало и приобщаването на славянските земи на Север и Изток към Светото православие, както и че наши клирици са взели активно участие в това дело, заради което са се отличили със святост. Няма как във всички тези взаимовръзки да не виждаме Божията намеса и Божията воля, пред която се прекланяме. В хилядолетните отношения между Вселенската патриаршия и Българската православна църква има само един изолиран, кратък миг на дисхармония. Той се е случил, защото е било допуснато в църковните дела да се намесят светски фактори, които ,преследвайки техните си  политически цели, са смутили отношението между майката и нейната първородна дъщеря. Доколкото зависи от нас това повече няма да бъде допускано.

Не случайно споменавам Свети Патриарх Фотий. За нас е Божий промисъл, че сме покръстени и поучени не от кой да е, а лично от него. Ние свято пазим неговите завети и дословно помним това, което той ни е казал. И ако патриарх Фотий е имал към българския народ и към българската църква определени надежди, то ние, българските архиереи, сме готови винаги да оправдаем очакванията, възложени ни от него преди единадесет века и половина и да преподадем на всички любовта, с която той се е отнесъл към нас.

Бог да пази Светейшия Константинополски и Вселенски Патриаршески престол,  Бог да Ви дарува здраве и благословени успехи, Владико, и да не спира да излива милостта си над великата Халкедонската катедра, Бог да благослови Пловдивската епархийска църква и всички, които днес се радват и молят заедно с нас.

ГОРНОВОДЕНСКИ МАНАСТИР „СВ.СВ. КИРИК И ЮЛИТА“

15.07.2023