На 12 септември Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай извърши освещаването на новопостроените сгради на средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча" в гр. Кърджали.

С владиката съслужиха: Знеполският епископ Арсений - викарий на митрополита, йеромонах Максим, свещеноик. Деян Стоенчев, свещеници от епархията и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

На тържественото освещаване присъстваха:  премиерът на Р България г-н Бойко Борисов, председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, областният управител на област Кърджали г-н Николай Чанев, кметът на община Пловдив г-н Здравко Димитров, генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции.
Пловдивският митрополит Николай в словото си благодари на министър -председателя като каза:  „През 2011 г. братя и сестри, започнахме да възстановяваме този древен манастирски комплекс, доколкото ни позволяваха нашите сили и с пожертвования на добродетелни наши сънародници. Силите ни не са големи и сигурно строителството щеше да трае десетилетия. Но, през 2015 г. правителството, оглавявано от г-н Борисов отпусна сумата от 800 000 лева, с нея започна истинското мащабно строителство в този манастирски комплекс. През месец декември 2019 г., отново правителството, оглавявано от г-н Борисов отпусна допълнителни близо един милион лева за продължаване на строителството до етапа, в който го виждаме сега. Това, което виждаме днес, го дължим на подкрепата на държавата. Ако то ни харесва, то е благодарение на това, че държавата е помогнала да се изгради нещо добро, полезно и красиво. Истината е тази, че без подкрепата на правителството нямаше да се справим. Затова, скъпи господин Борисов, благодаря Ви от името на клира на Пловдивската епархия, и специално от името на свещенослужителите ни в Кърджали и неговите граждани – православни християни. Няма да кажа нищо повече, защото всяка излишна дума ще обезцени мащаба на стореното. Сигурен съм, че няма човек, който да не разбира колко голямо и значимо е извършеното тук дело и именно тази значимост на делото ни налага смирение.”

Снимки

„Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот“ /Кондак, глас 4/

На 8-и септември Църквата възпява Владичицата на света – Пресвета Богородица, отбелязвайки деня на нейното свято Рождество. На този ден своя храмов празник отбеляза храмът в село Гелеменово, посветен на това дивно събитие в човешката история.

По този повод с благословението на Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков - викарий на митрополита и архиерейски наместник на град Пазарджик отслужи архиерейска света Литургия в храма на селото. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев - секретар на Пазарджишка духовна околия и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма прот. Заприн Филипов и монах Дамян - брат на Баткунския манастир ''Св. ап. Петър и Павел“ с. Паталеница, който отпя литургийните песнопения.

Преди началото на литургията епископ Яков отслужи последованието на петохлебието за здравето и благопреуспяването на жителите на село Гелеменово.

Енориашите и гостите на храма с едно сърце и едни уста изповядаха Символа на нашата вяра и каза Господнята молитва „Отче наш...“. На службата присъства и кметът на селото г-жа Светлана Андреева.

По време на причастния беше прочетена проповед върху събитията, съпътстващи раждането на Приснодевата.

В края на службата епископ Яков честити храмовия празник на председателя и енориашите на храма. Той каза: „Днес се събрахме в Божия дом, посветен на Божията Майка, за да принесем на нея и нейния Син своята жертва – дух съкрушен и сърце смирено. Дано Господ не презре и днешната ни молитва, да пази децата и домовете ни, защото днес е денят, в който се ражда Светата Майка Богородица – нашата небесна Майка, най-голямата Застъпница, Молитвеница, Ходатайка за всички нас. Днес се ражда благоприятната утроба, която трябва да вмести в себе си невместимия Бог. Днес и земната, и небесната Църква слави онази, която с добротата си, със смирението си, с безграничната си любов сведе смирено глава пред Бога и каза: „Ето, аз съм Твоята рабиня!“. Днес се ражда нашата твърда надежда, жената, която прие всекиго от нас под своя небесен покров, онази, която непрестанно предстои пред лицето на Бога и се моли за всички нас. Чухме, как нейните родители били изправени пред охулвания, осъждания, обиди, оскърбления. Но те не се предали на отчаяние и униние, не предали и Бога, а търпеливо и с пълна вяра понесли всичко. Така светите богоотци се подготвили в утробата на света Анна да се вмести тази, която ще се покаже благоприятна да роди Бога.

Господ показал на човеците, че колкото и страдания и мъки, колкото изпитания да имаме на земята, то Той няма да ни изостави. Гледайки живота на светите прародители Йоаким и Анна, на Света Богородица, ние виждаме, че трябва да изпълваме сърцата си с любов. Трябва да ги очистваме от омразата, от злобата, от алчността, да възпираме устата ни да не осъжда ближните, да не празнослови, да не клюкарства. Виждаме какъв плод дават тишината и молитвеното мълчание, в които премина животът на Света Богородица, подготвяйки се да приеме в утробата си Бога. И ако изпълним това, ние ще бъдем истински Христови воини. Тогава ще се изпълни евангелието, което казва, че който прослави Бога, сам ще бъде прославен от Него. И когато сторим това, то при Второто Свое пришествие, Христос ще прослави нашата душа“.

Накрая владиката преподаде на присъстващите архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и благопожела по молитвите на Света Богородица Божието благословение да пребъде с вярващите и техните домове, Господ преизобилно да излее своята благодат над селото и над всеки град и село, да ни предпазва от всяко зло, да ни дава ум и разум, щото да можем да вървим по благодатния и спасителен път, който ще ни отведе до Него.

Председателят на храма отец Заприн изказа своята и на своето паство благодарност и синовна признателност за грижите, които епископ Яков полага за доброто на Христовото стадо.

Тържеството завърши с многолетствие.

Снимки

Обични в Господа братя и сестри,

Отново честваме деня на Съединението на България. Предполагам, че отново, точно в този ден, както това се случва вече години наред, ще се изричат патетични думи за това, как трябва да сме единни и да взимаме пример от нашите предци, в момент, в който обществото ни се раздира от конфликти.

Прегледах словата, които съм произнасял на тази дата, в този храм, от дванадесет години насам и установих, че всяка година е едно и също. Всяка година на този ден съм говорил колко е важно Съединението, апелирал съм за мир, за любов, за солидарност, за единство, но всяка година сред народа ни е имало някакво недоволство, някакво неудовлетворение, някакво напрежение, което тази година вече стана видимо. Всяка година сме говорили за съединение и всяка година сме констатирали, че имаме дефицит на единство. Защо е така? Защо ни се случва това? Защо живеем в най-красивата и най-благодатна страна на света, а сред народа има толкова насъбран гняв и мнозина живеят само и единствено с мисълта как да напуснат този земен рай?

В Свещеното писание и особено в книгите на Ветхия завет има много глави, в които много точно се описва какво се случва на царства и народи, когато спрат да зачитат Божиите закони. В които алчността и егоизмът вземат превес над сърдечната любов и взаимното уважение между хората. Мислех да ви прочета някои избрани пасажи, но ще излезе като нравоучение, а с годините установявам, че нашият народ не обича да бъде поучаван. Той иска сам, със собствен разум и чрез собствения си опит да стига до определени заключения. Затова ще ви замоля за следното. Всеки от вас има у дома си Библия. Като се приберете, отгърнете я и прочетете която и да е произволна глава от Книга на Пророк Иеремия. И прочетете също така последната, пета глава, от Книга Плач Иеремиев. Ако желаете, може някой път, по-нататък, да се съберем и да обсъдим кой какво е разбрал от прочетеното, как то се съотнася към състоянието, в което се намира нашето общество и дали сме съгласни с предлаганите от Светото писание решения. Или мислим, че написаното не се отнася до нас.       

Прочетете тези текстове, моля ви, защото повече от това, което е написано там, аз не мога да изразя и не мога да кажа.       

Ще завърша с думите на Свети Апостол Павел към Коринтяни: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.” (1Кор. 1:10)

Моля и аз Господ Иисус Христос да ни даде един дух и една мисъл, които да ни обединят като народ и като общност. Обръщам се към всички свещенослужители в поверената ми епархия – братя, молете се, нека се молим от все сърце Бог да запази страната ни и народа ни в идващите дни, колкото и да сме немощни и грешни. Дано молитвата ни се окаже достатъчна.

Честито ви Съединение.

Бог да закриля всички ви.

Бог да пази България.