„Слава във висините Богу, и на земята мир, между
човеците благоволение” (Лк.2:14)
Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
Отново Светата Църква с трепет и радост ни благовести тайната на благочестието: „Бог се яви в плът” (1Тим.3:16). Какъв път трябва да извървим ние, днешните християни, за да отправим чист, смирен, благоговеен взор към тази тайна? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път, който води през скърби към радост, през времето към вечността.
Небесния Цар от човеколюбие се яви на земята, живя с човеците, благовести Божията правда, страда и беше разпнат за нас, но и възкръсна, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Божият Син се въплъти, за да донесе на земята светлина, радост, мир и любов. Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е огрян от тази незалязваща светлина, би настанала истинска радост, която никой не може да отнеме, защото тази радост е небесен дар.
Възлюбени, далеч от Христа, без Христа човекът не може да бъде жив. Без Христа животът е отчаяна обречена борба със смъртта. Без Христа човекът никога не ще открие самия себе си сред безчет самоизмами, замрежващи дръзкия му взор. Далеч от Христа човекът никога не ще разбере, че без смиреномъдрие истината е сляпа. Без Христа човекът не може да съзре сред яростните вълни на времето дори и за миг тихото пристанище и светлия чертог на вечността. Без Христа човекът неминуемо става роб на „духа на времето”, възкачва го върху престола на ума си, кланя му се като на цар и бог, принася му сам себе си в жертва, мислейки понякога, че така служи на Самия Христос...
Нима не виждаме днес как вилнее онази сила - на съблазънта? Сила, която напира да превърне самото човешко съществуване в кошмар, който ще доведе до общочовешка катастрофа.
Възлюбени,
колко спокойно ще бъде човечеството, ако намери добрия път към мира. Ако открие безценното съкровище на разбирателството, ако разпространява благата воля и добрите отношения. Тогава ще настъпи истинското успокоение, пълна искреност и трайно щастие.
Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разум и ближния си като себе си.
Въпреки изпитанията, пред които сме изправени всекидневно, въпреки трудностите, в които се намираме; въпреки изкушенията в обществото ни, да не падаме духом, да не се отдаваме на страх и отчаяние, защото Спасителя Христос се роди заради нас и заради нашето спасение.
Но от опит знаем, че всички сме наранени от жилото на греха, затова боледуваме и страдаме от непослушание към Божията воля.
Как да се очистим ние, човеците, облечени в плът? Защо не чуваме Божия призив: „Елате при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28)? Когато Господ ни казва: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя…“ (Пс.49:15) и не Го чуваме? Защо трудно вършим добро, а лесно правим зло?
Не празнуваме ли отново Рождество Христово със стар квас на злоба и лукавство? (1Кор.5:8).
В този светъл ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава роднини? Не грехът ли, който е от дявола? От какво загиваме, ако не от омраза и грехове!
Христос дойде да донесе мир, като ни каза: „Моя мир ви давам“. А ние отхвърляме този небесен дар и създаваме раздори. Христос ни дарява любов, а ние живеем в омраза. Христос ни дарява опрощение, а ние пребиваваме в ожесточение.
Какво да правим? Как да живеем, за да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, за да се изправи най-накрай историческия път и съдба на нашия народ?
Да вдигнем очи към небето, откъдето ще ни помощ дойде, защото нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и защото Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс 120:1-2).
Да вдигнем очи към небето, и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, за да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, надеждата и любовта, и на тяхната победа!
Но Христовото Рождество няма да бъде спасително за нас, ако Той, Христос не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи.
И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болка, всяка трудност и изпитание в нашия живот, защото с Бога в сърцето страхът изчезва. И спокойно можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; спаси ни – и спасени ще бъдем, защото Ти си нашата хвала (срв. Иер.17:14).
Синът Божи се въплъти, за да ни посочи верния път в живота, вечната истина за човека и жертвената любов в света. „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йн.14:6).
Христос се роди, за да обнови душите ни, Христос се роди, за да просвети ума ни. Христос се роди, за да изцери недъзите ни.
Затова нека и ние да Го приемем с любов, за станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни.
Да съсредоточим всичките си мисли, желания и действия към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в семейството и с едно сърце и една душа да казваме: „Господи! Ти ни даруваш мир…“ (Ис.26:12).
Възлюбени, нека под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди и в нашите души, и в нашите умове, и в нашия живот!
„Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небесата - посрещнете Го! Христос е на земята - възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с веселие, защото Той се прослави!”
С вяра и любов да отправим поглед с надежда към Богочовека и Спасителя на човешкия род и да възкликнем в молитвен глас подобно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрестанно възпяват Божията слава: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лк.2:14).
Поздравявам освещения клир и Божия народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия със светлото Христово Рождество, и молитвено желая на всички духовно и телесно здраве, благоденствие, мир и душевно спасение!
Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас! Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ Н И К О Л А Й
25 декември 2025 г., Рождество Христово
град Пловдив
На 26 декември, вторият ден на Рождество Христово, когато св. Църква чества Събор на Пресвета Богородица, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска света Литургия в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик.
На големия християнски празник Рождество Христово в благолепно украсения митрополитски храм ”Св. вмчца Марина” в Пловдив Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Рождественската света Литургия.