Огромен повод за радост, равносметка и благодарност към Всеподателя Бога имаше богохранимата Пловдивска епархия. Тя отпразнува 15 години от интронизацията на своя многообичан архипастир - Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, за чийто юбилей пристигнаха скъпи гости от цялата страна.

На 17 февруари, когато Св. църква почита паметта св. великомъченик Теодор Тирон, владиката възглави Съборната архиерейска света Литургия в епархийския манастир „Свв. Кирик и Юлита“ край Асеновград.

В съслужение с архипастиря на Пловдивската епархия бяха Високопреосвещените митрополити-членове на Светия Синод Западно- и Средноевропейски Антоний и Доростолски Яков, както и Преосвещените епископи Велички Сионий - игумен на Троянската и Бачковската светa обител, Знеполски Арсений и Смоленски Висарион – викарии на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов - ректор на ПДАиС „Свв. Кирил и Методий“, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев - архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия,  свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов - архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Боян Кочев – архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков – архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеноиконом Петър Хубенов - епархийски съветник, свещеници от епархията и страната, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Молитвено участие в богослужбата взеха свещеници от Пловдивската епархия, монашествуващите и множество християни.  

Службата беше украсена с прекрасни песнопения, изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици хора се стекоха в този светъл ден в епархийския манастир „Свв. Кирик и Юлита”, за да поздравят своя обичан архиерей, да изразят своята признателност и благодарност към него.

Сред официалните гости бяха и посланикът на Руската федерация Нейно Превъзходителство г-жа  Елеонора Митрофанова, посланикът на Гърция Негово Превъзходителство г-н Димитриос Хронопулос, посланикът на Сърбия Негово Превъзходителство доц. д-р Желко Йович, кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, областният управител на Пловдив г-н Йордан Иванов, народният представител г-н Радомир Чолаков, председателят на Пловдивския общински съвет г-н Александър Държиков, кметът на Куклен г-жа Мария Белчева, кметът на Перущица г-жа Мария Вълканова, г-н Георги Гергов, почетен консул на Руската Федерация в Пловдив, представители на държавността и местната администрация, политици и общественици.

След края на светата богослужба Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний прочете поздравителен адрес от Негово Светейшество Българския патриарх  Неофит до Пловдивския митрополит, в което се казва:

„Радвам се, че през тези години се показахте достоен продължител на делото и служението на Вашите бележити предшественици. Постарахте се да опазите и надградите завещаното от блаженопочившите Пловдивски митрополити, като не пожалихте сили за храмостроителството и облагородяването на светите обители, както и за възстановяване на църквата ни на онова, което принадлежи на Бога, и най-вече да изградите живата Христова църква - верният боголюбив народ, който в този край на Тракия и красивите Родопи е известен със своята вяра, ревност и почит към Бога и Св. Богородица, към Кръста Христов и Божиите угодници.”

Викарният епископ Арсений отправи приветствено слово към владиката от името на Епархийския съвет, архиерейските наместници, свещенството, монашествуващите, служителите на администрацията на Пловдивската митрополия и екипа на Пловдивската православна телевизия, поднасяйки букет цветя в израз на синовна обич и признателност към епархийския архиерей.

Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към събралите се с вдъхновено слово, в което направи кратка равносметка на своето архипастирско служение.

“Когато през 2007 г. поех отговорността за Пловдивската митрополитска катедра, църквата ни едва беше започнала да се окопитва след 45 години терор и 13 години разкол. Казвам го, за да разберете ситуацията, в която бяхме поставени и мащаба на задачите, които ни предстояха. От тогавашната ми гледна точка първата задача, която имахме, беше църквата да започне да преодолява материалната мизерия, да бъде изваждана от социалното подземие, да престане да бъде схващана като етнографски реликт или украшение на държавен банкет и да започне да възстановява статута си на основен носещ елемент на обществото и държавата. Тоест, да си възвърне себеуважението и уважението. Не заради себе си, а заради значението, което има за обществото и държавата, независимо че обществото и държавата не бяха, а и понякога изглежда, че все още не са докрай наясно с това. Винаги съм имал съзнанието, че именно чрез укрепването на църквата можем по най-добър и най-правилен начин да помогнем на народа си и на страната си. И когато съм работил за укрепването на църквата винаги съм имал и тази мисъл, и това убеждение”, каза Негово Високопреосвещенство.

Владиката посочи, че през тези 15 години в епархията са ръкоположени 55 нови свещеници. Към възстановената Пловдивска семинария пък беше добавена и Висша духовна академия. В тези учебни заведения бяха обучени 234 семинаристи и 318 студенти - богослови. От 2007 г. насам в общообразователните училища на Пловдивската епархия 40 000 ученици са преминали обучение по вероучение - религия, като всички от тях са получили безплатни учебници. С цел духовна просвета сред обществото е създадена Пловдивската православна телевизия, чиято програма се приема в цялата страна и извън нейните предели.

Ремонтирани са множество църкви и параклиси. Изградени и осветени са 20 нови храма. Възстановени са манастирите "Свв. Козма и Дамян", "Св. Петка", "Свв. Петър и Павел" и "Св. Николай". Построи се нов величествен манастир, посветен на Св. Йоан Предтеча в Кърджали, където е и най-голямото прицърковно училище в България. Пред завършване е и строителството на храма "Св. Архангели" в Пловдив. Сградата на Пловдивското епархийско училище отново е в благодатта на Светата православна църква. В баташката църква "Св. Неделя" и в манастира "Свв. Кирик и Юлита" отново се служи светата божествена Литургия.  

Високопреосвещеният митрополит Николай награди с най-високия орден на Пловдивската епархийска църква „Св. ап. Ерм“ - първа степен, г-жа Мина Николова за значимия й принос в делото на епархийската църква и за заслуги за построяването на параклиса, посветен на Св. Серафим Софийски Чудотворец в манастира „Свв. Кирик и Юлита“.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки

До г-н Гроздан Караджов, зам.-министър-

председател по регионалното развитие и

благоустройството и министър на

регионалното развитие и

благоустройството

До г-н Борислав Сандов, зам.-министър-

председател по климатични политики и

министър на околната среда и водите

До г-н вр. и.д. Пламен Трифонов, Началник

на Регионална дирекция за национален

строителен контрол - София

До г-жа инж. Мария Дончева, Началник

на Регионална дирекция за национален

строителен контрол – Пловдив

До г-н Ивайло Йотков, Директор на

Регионална инспекция по околната среда

и водите – Пловдив

До г-н Здравко Димитров,

Кмет на Община Пловдив

До г-н инж. Александър Държиков,

Председател на Общински съвет Пловдив

До освещения клир на Пловдивска епархия

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Пловдивския митрополит Николай

относно: експлоатацията на крематориуми

Обични в Господа братя и сестри,

     за огромно наше съжаление отново се налага да се занимаваме с темата за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на човешки тела, т.нар. крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за намерения за разширяване и увеличаване на капацитета на допуснатия крематориум в град Пловдив и за изграждането на още един нов такъв.

     Всички християни са чували фразата: „пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и е повелил след смъртта му тленните му останки да бъдат предадени обратно на пръстта. Това е християнската вяра и това е християнската практика от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде погребан като такъв. Има свещеното право след смъртта тялото му да бъде положено в земята, където в покой да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са погребани нашите родители и нашите прадеди. Така държим да бъдем погребани и ние и нашите верни. Всеки знае какво е чувството, когато застанеш пред гроба на покоен роднина. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и вярваме, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние чувстваме техния дух и чувстваме, че те са с нас.  Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях! Това е кощунство и спрямо мъртвите, и спрямо живите! 

     Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че „който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им.

     Доколкото разбираме, за разширяването на крематориум или за изграждане на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по „оценка за въздействие върху околната среда.“ Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат предвид въздействието на едно или друго „инвестиционно намерение“ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че освен, че ще дишаме въздух, замърсен с частици пепел от изгорени човешки тела, ние създаваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на презрение към човека? Че благодарение на такива „инвестиционни намерения“ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв излязъл от употреба уред, захвърлен на вторични суровини, от който можем да извлечем и продадем полезните части, а непотребните останки да унищожим, разбира се, пак срещу заплащане? Нима не се вижда пряката връзка между влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на идеята, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкова, ако не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която държавата и нейните органи толкова се грижат? Разбира се, органите по опазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони подобни изисквания няма и че те не отговарят за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче отговаря. Аз отговарям и всеки свещеник отговаря. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, отговарят. И аз ви казвам, че изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива. Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.

     Разбирам, че градските гробища са препълнени и че общините изпитват затруднения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един организационен проблем не може да става причина за създаване на морален и духовен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели. Няма нищо по-редно и по-правилно, когато дойде часът всеки един от нас да се представи пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, деди и прадеди. Да бъдем заедно с тези, които са ни създали и отгледали, и които ще се радват отново да бъдат заедно с нас, докато заедно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има достатъчно гробове на покойници, които могат да приемат техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, защото нямало места, е подвеждащ и неверен. Просто се опитват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно полезно начинание и бизнес, като всеки друг. След което да започнем да приемаме за нормална и всяка друга гавра с човека и с човешкото тяло. Както вече, ако забелязвате, започнаха.

    В светлината на казаното по-горе, моля органите по опазване на околната среда, които провеждат процедури по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни проекти за изграждане на крематориуми (инсинератори за човешки останки или както и да ги наричат), или за разширяване на съществуващи такива, да възприемат настоящото Обръщение като категорично несъгласие на една обществена група – православните християни – с подобни инвестиционни намерения, като оказващи изключително зловредно влияние върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови срокове за подаване на възражение, нека имат предвид, че Божият закон и произтичащите от него нравствени норми, на които се позоваваме, действат безсрочно.

     Бог да ни е на помощ!

     † Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

 *Настоящето обръщение да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия на 20.2.2022 г. - Неделя на Блудния син, след св. Литургия.

ОРГАНИЗИРА В ХРАМОВЕТЕ НА ГР. ПЛОВДИВ ПОДПИСКА СРЕЩУ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА КРЕМАТОРИУМИ И ИЗГАРЯНЕТО НА ЧОВЕЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГРАД ПЛОВДИВ.