В Четвъртата Неделя на спасителния Велик пост Църквата чества и прославя велик аскет, пустиножител и светител - преп. Йоан Синаит, оставил след десетки години безмълвие и подвиг безценно духовно съкровище - забележителната „Лествица” („Стълбица”), пътеводна светлина за всеки, вървящ към Бога.
На 18 март, Неделя на св. Йоан Лествичник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави св. Василиева Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 
В неделния възкресен ден митрополитският храм се изпълни с боголюбиви християни. Те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”. Някои пристъпиха с любов и страх Божий към Светите Дарове, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед. По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений произнесе пастирско слово, в което разтълкува прочетеното неделно Евангелие (Марк 9:17-31). Архиереят обърна внимание на огромната сила на поста и молитвата за очистване на душата от страстите и думите, които Господ казал на бащата на бесноватото дете - "всичко е възможно за вярващия".
„Наистина е голямо нещастие да имаш бесновато дете. Но всеки човек в една или друга степен е бесноват. Човек е отпаднал от Бога, неговата природа е повредена и почвата в сърцето му, от която трябва да израстат добродетели като радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание, любов към Бога, молитва, е започнала да произвежда друго – страсти. Нашите сърца са склонни към грях, в тях се таи завист, блудство, сребролюбие, всякаква нечистота, немолитвеност, забрава за Бога, униние, гордост, тщеславие, възхваляване на себе си, търсене на своето, влечение към земни и чувствени наслади – безчислено множество грехове. Те растат в човека, още повече ако не са го възпитали от раждането му - и не дават възможност на Божията благодат да действа в него. Много родители за съжаление разсъждават така – „ще порасне, сам всичко ще разбере”. Но това е все едно да не обработваш земята и да казваш: „Зърното само ще произрасте”. Ще израснат бурени, плевели, но не и зърно. Няма да има нищо добро, ако не се потрудиш над него. 
За да възпитаме децата примерно в молитвеност и любов към храма, ще загубим десетилетие. А за да се научат да вършат нещо непристойно, е достатъчна само една вечер. И така е във всичко. Затова в миналото децата са ги кръщавали веднага след раждането – до 40-ия или дори до 8-ия ден, за да може детето още от самото младенчество да се причастява със Светите Христови Тайни, за да може майка му да го носи постоянно в храма, да слуша постоянно словото Божие, да вижда светите икони, да слуша църковното пение. Пребиваването му в църквата създава противовес на това зло, което съществува в света и на злото, което съществува в него. От самото младенчество започва тази борба за душата. Родителите, нехаещи за своето дете, след това ще пожънат онова, което са посели или по-точно това, което е посято от греха.”
В края на светата Литургия епископ Арсений ободри с напътствени слова благочестивите християни, като въздигна пред взора им великите добродетели и подвизи на св. Йоан Лествичник. Викарният епископ благослови присъстващите, благопожела им по молитвите на празнувания светец да извървят до край Светата Четиридесетница с вяра, пост, молитва и искрено покаяние, и преподаде на всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
„Укрепени от благодатното застъпничество пред Бога на Пресвета Богородица, вдъхновени от добродетелите, с които Божията Майка се възкачи до небесата, да продължим с бодър дух, с духовна радост в благоприятното време на нашето душевно спасение – светият Велик пост. Особено съм щастлив, че в обятията на светия храм, в благодатта на светата богослужба, участват малки деца. Чистото детско сърце, възнесло молитвата си към Бога, получава просимата благодат. Знаем дивното чудо на св. Богородица Бачковска, Която спаси от сигурна гибел изпуснатото от своята майка в пропастта дете. Именно на Нея - Божията Майка, Нейните ласки и благодатна закрила, поверяваме спасението на нашите деца - Тя да опази душите на нашите деца от злото в тоя живот. Детските души са най-уязвими от вирусите на греха, на изкушенията и съблазните. Но когато са в прегръдките на Пресвета Богородица, те са в най-сигурното място в този живот."
„Дори да принесем песни, по брой равни на морския пясък, пак не ще можем достойно да възхвалим света Богородица. Въпреки това, според силите си ние не ще спрем да я възпяваме и призоваваме – Тя да бъде наша Ходатаица и Застъпница. На прага сме да се докоснем до пасхалната радост – онова блаженство, което единствено християнската душа може да изпита. От нас се иска само да устоим до края на постните дни в своето призвание – да постим, да се каем за съгрешенията си, да очистим сърцето си и вършим добро. Поднебесните сили на злобата не искат това и всячески се опитват да ни убедят да прекъснем своя подвиг. Защото те ненавиждат душите, осъзнали своята греховност и викащи към Бога: „Господи, помилуй!“. А обратно, тези думи радват Бога, Който Сам засвидетелствува, че е дошъл не за праведниците, а за нас, грешните. Да възрадваме нашия Творец с тази малка жертва, с тези малки, но силни покайни думи. Знаем как се терзае душата ни, когато сме обидили ближния. Същевременно знаем и как се радва тя, когато сме извършили добро, когато сме помогнали на другия – идва ни да запеем, да прославим Бога. Нека вършим добро, а злото да забравяме и с това да си помагаме постът ни да бъде за спасение. Тогава ще вкусим и изпитаме в пълнота райското блаженство“.