Възпявайки твоето раждане, Богородице, всички те хвалим като одушевен храм, защото Господ, Който държи всичко в ръката Си, като се всели в твоята утроба, освети, прослави и научи всички да ти викат: Радвай се, Невесто неневестна!“. 

  С тези боговдъхновени слова, които са част от Богородичния акатист, химнографът от 7 век дякон Георги Писидийски възпява едно от най-великите чудеса в историята – Държащият всичко в Своята ръка и безграничен Бог цял се всели в девическата утроба на пресвета Богородица за спасението на човеците от властта на смъртта. С тези молитвословия се обърна към Божията Майка и Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия на 16 март, когато с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с четвърта статия от Акатиста на света Богородица. С викарния епископ съслужиха двамата секретари на околията прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храм „Св. Троица“ в с. Динката свещ. Димитър Милков и енорийският свещеник Спас Дичев. 

 С едно сърце и едни уста боголюбивият народ викаше към света Богородица „Пресветая Богородице, спаси нас!“, пеейки припевите на Богородичния канон. При четенето на акатиста всички призоваваха най-великата Застъпница за човеците с известното ангелско приветствие: „Радвай се, Невесто неневестна!" и въздаваха хвала на Бога за великите Му дела, пеейки „Алилуия!"

  В края на повечерието владиката се поклони и целуна светите икони, след което се обърна към народа със слово за величието на Божията Майка.

  „Дори да принесем песни, по брой равни на морския пясък, пак не ще можем достойно да възхвалим света Богородица. Въпреки това, според силите си ние не ще спрем да я възпяваме и призоваваме – Тя да бъде наша Ходатаица и Застъпница. На прага сме да се докоснем до пасхалната радост – онова блаженство, което единствено християнската душа може да изпита. От нас се иска само да устоим до края на постните дни в своето призвание – да постим, да се каем за съгрешенията си, да очистим сърцето си и вършим добро. Поднебесните сили на злобата не искат това и всячески се опитват да ни убедят да прекъснем своя подвиг. Защото те ненавиждат душите, осъзнали своята греховност и викащи към Бога: „Господи, помилуй!“. А обратно, тези думи радват Бога, Който Сам засвидетелствува, че е дошъл не за праведниците, а за нас, грешните. Да възрадваме нашия Творец с тази малка жертва, с тези малки, но силни покайни думи. Знаем как се терзае душата ни, когато сме обидили ближния. Същевременно знаем и как се радва тя, когато сме извършили добро, когато сме помогнали на другия – идва ни да запеем, да прославим Бога. Нека вършим добро, а злото да забравяме и с това да си помагаме постът ни да бъде за спасение. Тогава ще вкусим и изпитаме в пълнота райското блаженство“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над богомолния народ, който винаги чува гласа на своя пастир.