В Четвъртата Неделя на спасителния Велик пост Църквата чества и прославя велик аскет, пустиножител и светител - преп. Йоан Синаит, оставил след десетки години безмълвие и подвиг безценно духовно съкровище - забележителната „Лествица” („Стълбица”), пътеводна светлина за всеки, вървящ към Бога.   

  На 18 март, Неделя на св. Йоан Лествичник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави св. Василиева Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 

  В неделния възкресен ден митрополитският храм се изпълни с боголюбиви християни.  Те изповядаха спасителната Христова вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”. Някои  пристъпиха с любов и страх Божий към Светите Дарове, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед.  По време на богослужението Преосвещеният епископ Арсений произнесе пастирско слово, в което разтълкува прочетеното неделно Евангелие (Марк 9:17-31).  Архиереят обърна внимание на огромната сила на поста и молитвата за очистване на душата от страстите и думите, които Господ казал на бащата на бесноватото дете - "всичко е възможно за вярващия".  

  „Наистина е голямо нещастие да имаш бесновато дете. Но всеки човек в една или друга степен е бесноват. Човек е отпаднал от Бога, неговата природа е повредена и почвата в сърцето му, от която трябва да израстат добродетели като радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание, любов към Бога, молитва, е започнала да произвежда друго – страсти. Нашите сърца са склонни към грях, в тях се таи завист, блудство, сребролюбие, всякаква нечистота, немолитвеност, забрава за Бога, униние, гордост, тщеславие, възхваляване на себе си, търсене на своето, влечение към земни и чувствени наслади – безчислено множество грехове. Те растат в човека, още повече ако не са го възпитали от раждането му  - и не дават възможност на Божията благодат да действа в него. Много родители за съжаление разсъждават така – „ще порасне, сам всичко ще разбере”. Но това е все едно да не обработваш земята и да казваш: „Зърното само ще произрасте”. Ще израснат бурени, плевели, но не и зърно. Няма да има нищо добро, ако не се потрудиш над него. 

  За да възпитаме децата примерно в молитвеност и любов към храма, ще загубим десетилетие. А за да се научат да вършат нещо непристойно, е достатъчна само една вечер. И така е във всичко. Затова в миналото децата са ги кръщавали веднага след раждането – до 40-ия или дори до 8-ия ден, за да може детето още от самото  младенчество да се причастява със Светите Христови Тайни, за да може майка му да го носи постоянно в храма, да слуша постоянно словото Божие, да вижда светите икони, да слуша църковното пение. Пребиваването му в църквата създава противовес на това зло, което съществува в света и на злото, което съществува в него. От самото младенчество започва тази борба за душата. Родителите, нехаещи за своето дете, след това ще пожънат онова, което са посели или по-точно това, което е посято от греха.”

  В края на светата Литургия епископ Арсений ободри с напътствени слова благочестивите християни, като въздигна пред взора им великите добродетели и подвизи на св. Йоан Лествичник. Викарният епископ благослови присъстващите, благопожела им по молитвите на празнувания светец да извървят до край Светата Четиридесетница с вяра, пост, молитва и искрено покаяние, и преподаде на всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.