На 5 май, в навечерието на празника на дивния  Божи угодник св. вмчк Георги Победоносец, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Празнична вечерня с петохлебие в храм „Св. Георги Победоносец” в Пловдив. С владиката съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Тодор Цойков, предстоятел на храма, свещеници от града и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Велелепният храм се изпълни в навечерието на своя храмовия празник с боголюбиви миряни, дошли да отправят молитвен взор към Всеподателя Бога и попросят небесната закрила  на св. вмчк Георги Победонесец.  

  В края на богослужението Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете вдъхновено слово за неописуемите страдания на Христовите страстотерпци.  

   „Този празник навежда нашата мисъл към несметното число на мъчениците, на великомъчениците, на изповедниците на вярата Христова.  И логически изниква в съзнанието ни въпросът как е било възможно те да посрещат и да понасят геройски, даже с благодарност и песен на уста, най-ужасни, тежки, жестоки, мъчителни, непосилни от наша гледна точка страдания. С какво са се облекчавали техните страдания? Наистина страданията им са се облекчавали, това не са празни думи, не са голи слова, а самата действителност. Евсевий Кесарийски, бащата на църковната история, пише : „Ние бяхме по тези места и видяхме с очите си как мнозина претърпяха за вярата отсичане на главата или изгаряне на клада. Мечовете се притъпяваха и се пречупваха и самите убийци, изморени, сменяха се по ред един други. А мъчениците приемаха с радост, усмивка и добродушие окончателната смъртна присъда и до последното си издихание възнасяха Богу песни и благодарности.”

   И тъй, с какво са се облекчавали страданията на светите мъчениции великомъченици за вярата В Христа? 

   Първо – облекчавали и утешавали са се с мисълта за Разпнатия и страдащ за нашите грехове Спасител. Утешавали са се мисълта за Светия Животворящ Кръст Господен, с образа на Разпятието. Тази мисъл и този образ са били всякога живи в съзнанието им и те облекчавали, смекчавали и даже услаждали тежестта на техните страдания. Мъчениците и великомъчениците са постъпвали по препоръката на св. ап. Павел: „Нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий” (Евр. 12:2).

  Светите мъченици и великомъченици са гледали на своя подвиг и на своите страдания като на нещо малко, нещо незначително. Те са били уверени, че ги очаква вечно блаженство, че след временното земно страдание те ще минат в оня дивен свят, където, по думите на св. ап. и ев. Йоан Богослов,  те „няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги види слънце и никакъв пек”/Откр. 7:15/. Те са били убедени, като светия апостол Павел, че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”/Рим.8:18/,  те са били убедени, че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”/1Кор. 2:9/.

    Тази надежда за бъдещото въздаяние  е облекчавала и смекчавала горчивината на техните страдания.
Силата на пламенната любов в Христа също е смекчавала болките им. И в проявленията на обикновения живот ние виждаме колко силна е любовта. Представете си нежна, любеща майка, която в силен, палещ пек носи на ръце своя младенец, своето детенце, и върви по неравен, каменист път преуморена и обляна в пот. Попитайте я – идва ли ѝ наум мисълта да хвърли своя товар, своето дете?  Нали този неин товар е тежък и мъчителен? С увереност може да кажем, че всичко тук тя като че ли не усеща, не забелязва от любов към своята рожба. Тя не усеща товара на тежестта. Силният пек, неравният път, умората, потта - всичко това е потънало в нейната майчина любов.  Ако е така силна и действена любовта на човека към човека, то колко повече  е любовта на човека към Бога. Мъчениците и великомъчениците, изпълнени с любов към Христа, не само не са се бояли от страданията, но и с радост и песен са ги посрещали и понасяли. Силата на тази любов св. ап. Павел изобразява така: нищо не е в състояние да я победи и да отлъчи вярващия от Бога – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голотия, нито опастност, нито меч, нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Сили, нито Власти, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар /Рим. 8:35,38-39/. 

   Особена подкрепа в подвига на мъчениците за радостно посрещане на мъки и страдания е била Божията сила, която винаги им помагала в благодатното Божие присъствие,  благодатното Божествено утешение, свише изливано в сърцата им  – или тайнствено, или чрез видимо явяване на небесен Ангел и даже на Самия Иисус Христос. Св. ап. Павел казва: „Както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа”/2Кор. 1:5/. И това той пише от личен опит. Колко пъти, в решителни и тежки часове му се е явявал Сам Иисус Христос и му  казвал:   „Дерзай, Павле!”/Деян.23:11/, „Не бой се, но говори, не млъквай, защото Аз съм с тебе”/Деян.18:9-10/.

   Братя и сестри, чухте чрез какво са се облекчавали страданията на светите мъченици, великомъченици и изповедници на вярата. Нека и ние като тях винаги да помним образа на Разпнатия Господ и Спасител наш Иисус Христос. Нека да имаме в сърцето и душата си, в мислите и съзнанието си Светия Животворящ Кръст Господен,  да бъдем въодушевени от надеждата за бъдещето въздание. Именно с тия добродетели е бил вдъхновен е празнуваният дивен Божи угодник, чрез когото Бог се славно прослави – св. вмчк Георги Победоносец. Да разгаряме в сърцата си пламъка на обич към Господа Иисуса Христа и да вярваме, че в трудни моменти Сам Той ще ни подкрепи при подвига вслужба на истината, на правдата и на доброто.” 

 Негово Високопреосвещенство завърши словото си с думи за св. вмчк Георги Победонесец, презрял всичко земно – обществено положение, слава и благосъстояние заради спасителната Христова вяра. Митрополит Николай се помоли празнувания светец да бди винаги над Отечеството ни и го запази в мир, за да изживеем спокойно дните и годините на нашия живот.  Владиката поздрави отечески и благослови всички, дошли в благодатните обятия на Дома Господен, с благопожеланието да имат винаги закрилата на великия Христов воин –  св. вмчк Георги Победоносец. 

     На 2 май, когато Светата Църква тържестува паметта на св. равноапостолен цар Борис – Михаил, покръстител на българския народ, този празничен ден през настоящата година съвпадна с Преполовение – 25-я ден след Възкресение Христово, който повече от 100 години се отбелязва със сугуба радост в богоспасяемия град Асеновград.  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави архиерейска св. Литургия в асеновградския храм „Св. Богородица Благовещение”. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, протойерей Веселин Хаджиламбрев, предстоятел на храм „Св. Благовещение Богородично”, свещеници от епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  На богослужението присъстваха множество боголюбиви миряни от всички краища на Пловдивска епархия, сред които бяха и заместник - областният управител на Пловдив г-н Димитър Керин, кметът на Асеновград г-н Емил Караиванов, кметът на Първомай г-н Ангел Папазов, ктиторът на много храмове в Пловдивска епархия г-н Вакрил Запрянов, представители на държавната власт и на ІV артилерийски полк в Асеновград. Те отправиха молитви към Всеподателя Бога и Пресвета Бородица, чиято прочута Чудотворна икона „Умиление” украсява велелепния храм. Към Свето Причастие пристъпиха благочестиви християни, които се бяха подготвили с пост,  молитва и изповед. 

  След края на светата Литургия под звуците на силен камбанен звън започна традиционното  литийно шествие от храм „Св. Благовещение Богородично” до Бачковската света обител. Начело на литията беше военен духов оркестър, следвани от военослужещи със знамената на България и Пловдивска митрополия и Чудотворната икона на Божията Майка „Света Богородица – Умиление”, духовенството и многобройните миряни. Шествието премина по главните улици на града.  

  След тържественото и благоговейно посрещане на светинята при подстъпите на Бачковския манастир от игумена Негово Високопреподобие архимандрит Самуил, всечестното братство и вярващия народ,  Чудотворната икона от асеновградския храм бе внесена в съборния храм и поставена до друга светиня – „Св. Богородица Бачковска”. Така многобройните честни поклонници имаха възможност да се поклонят двете чудотворни икони с образа на Божията Майка. В двора на светата обител Негово Преосвещенство епископ Арсений отслужи молебен и водосвет за здраве и спасение. Викарният епископ се обърна към всички с вдъхновено слово, в което каза:  

  „ Духовно тържествувайки на този велик и славен празник на Възкресението от мъртвите на Спасителя на света, мислено съзерцавайки Неговото излизане от гроба, отправям към всички вас жизнеутвърждаващият, изпълнен с вътрешна сила, с необорима правда и радост възглас: Христос Воскресе !  Светозарната пасхална нощ показва на човечеството пълнотата на Божествената любов, поради която предвечният Син на Небесния Отец приел на Себе Си човешко естество, изцелил го от болестите на греха и, слизайки в адските дълбини, съкрушил оковите на смъртта, дарувайки ни безценна възможност за единство със своя Създател и Промислител.  Приобщавайки се към тази Божествена любов на възкръсналия от мъртвите Спасител, ние придобиваме непобедимо оръжие „против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Чрез Божествената любов ние преодоляваме страха и заставаме  лице в лице с всички предизвикателства на времето, защото, както казва св. Йоан Богослов „съвършената любов пропъжда страха” (1 Ин. 4:18). И днес, когато отбелязваме празника Преполовение, установен в чест на нашия Господ Иисус като Христос, като Месия, като Помазаник Божий, ние усещаме както радостта от Възкресението, така и предвкусваме онова събитие – снизхождането на Светия Дух, 25 дни след Преполовение. Празникът Преполовение е като че свръзката на между Възкресението и Сошествието на Светия Дух, денят на Света Троица. 

  Днешното литургийно Евангелие ни припомни оня момент от живота на Спасителя, когато Той поучавал в синагогата след като изцерил разслабения. След като нахранил 5000-те хиляди души с хляб и риба, Той се отправил към Йерусалимската синагога, за да поучава. Там Спасителят казва: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода” (Йн. 7:38). Спасителят говори за Светия Дух, за живителните струи, за живата вода на Светия Дух. 

  И днес по установената традиция сме тук, за да изпросим Божията благодатна помощ. Съдействието на Светия Дух да укрепи нашите мисли, чувства и желания, въпреки, че мнозина от нас след Пасхата се отдават на себеугаждане. Светата Църква ни учи в тези пасхални дни да не се отпускаме в духовния живот, а напротив, Църквата ни възвисява, дава ни пример какви да бъдат нашите мисли, чувства и действия в този пасхален период.

  Затова празникът Преполовение ни учи на един урок – урокът за жаждата, да жадуваме за Светия Дух, Този, Който е над небесата. Да се стремим да придобием Светия Дух в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашите чувства, та Той да оживотвори цялото ни същество и ние да бъдем „съсъди на Светия Дух” по думите на св. ап. Павел."

  Епископ Арсений приветства всички от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и от името на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, преподавайки техния патриаршески, архипастирски и светителски поздрав и благослов.  

  Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров. 

       На 30 април Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи по случай 142-ата годишнина от Априлското въстание панихида за отдалите живота си за вярата и свободата на Отечеството ни герои. Заупокойното последование се състоя в храм „Св. Успение Богородично” в гр. Клисура, Карловска духовна околия. С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов, архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, храмовото духовенство, свещеници от епархията и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  На богослужението присъстваха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на гр. Карлово г-н Емил Кабаиванов, кметът на гр. Клисура г-жа Генка Тодорова, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, представители на българската държавност, общественици и множество боголюбиви и родолюбиви жители на гр. Клисура, дошли да почетат паметта и се помолят за своите героични предшественици, загинали през паметната 1876 г.  Присъстващите държаха с благоговение и преклонение запалени свещи. Високопреосвещеният митрополит Николай прочете молитва за вечен и блажен покой за душите на загиналите за вярата и свободата на България. На „Вечная памят” всички наведоха с искрена почит главите си, а владиката прикади поставените на маса червено вино, коливо и пита.

  В края на последованието Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна към всички със слово, в което ги поздрави отечески с Празника на празниците – Възкресение Христово. Архиереят говори за вярата на българския народ, просветен с Божествената Истина преди повече от 1100 години, благодарение на която не изгуби верния път дори в тъмните векове на робството. Митрополит Николай се спря и на подвига на падналите герои.

  „Българската православна църква отправя молитви с благодарност към Бога, че Е промислил народа да ни живее, пребъдва и се развива в свобода, но и молитви за всички загинали за тази свобода. Българската църква изгражда в душата и сърцето на българския народ вече 142 години неръкотворен паметник. Той не е от бетон и камък. Този паметник е духовен и него никой и никога не може да разруши, защото той се гради от благодарната българска памет.

   Събрали сме днес да изпросим от Всеподателя Бога да всели душите на всички, паднали за вярата и свободата на Отечеството ни там, където няма никаква въздишка, никаква печал, никаква болка, а има живот безкрай и вечно блаженство. Но и да преклоним коленете на сърцата си пред подвига на всички герои на свободата, да се вдъхновим и насърчим от техния пример на любов.  За нея четем в Светата Библия: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йн. 15:13).  Тази любов на дело, със живота и кръвта си, засвидетелстваха и доказаха всички, отдали живота си за вярата и свободата на Отечеството ни. Прекланяме се пред техния подвиг.  Почитаме с любов и признателност тяхната свята памет.

  Вярата победи робството. Никой няма да каже днес, че йеродякон Игнатий – Васил Левски, е бил роб, защото е живял през време на робството. Не. Той е бил свободен, защото е бил православен християнин и православен духовник, вярващ в Бога. Такива си били и всички герои на нашето Освобождение - с жертвена любов  към Бога, към ближните и към Отечеството. 

  Нека, възлюбени братя и сестри, и ние се стремим да бъдем не само почитатели на героите на Освобождението, но и ревностни техни подражатели в живота си, в делата си, в отношението към народа и Отечеството ни. Нека в този миг отправим усърдна молитва към Бога Бог да пази Отечеството ни в свобода, в мир, да пребъде Майка България благословена от Бога и запазена от всяко злощастие и всяка беда. Да дари Бог на нашия благочествив православен народ благоденствие, мир, здраве, благопреуспяване в добрите начинания и душевно спасение. Бог да пази България! Бог да пази всички вас в здраве и благоденствие, а ние да пазим вярата си, да я осъществяваме на дело в живота си, да я предадем на бъдните поколения чиста, свята и спасителна, защото вярата ще победи и съвременното робство на бездуховността. Амин.”

 След края на богослужението духовниците и официалните гости посетиха  Историческия музей в Клисура, в който видяха копие на прочутите черешови топчета, с които преди 142 години въстаналите българи са защитавали града си от поробителите. Повече от 400 души загиват в боевете, а църквата, двете училища и над 800 къщи са били напълно изпепелени. Днес костите на загиналите във въстанието клисурци се съхраняват в параклиса костница "Св. Арх. Михаил", изграден в двора на опожарения през Априлското въстание храм „Св. Никола”.