На 30 април Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи по случай 142-ата годишнина от Априлското въстание панихида за отдалите живота си за вярата и свободата на Отечеството ни герои. Заупокойното последование се състоя в храм „Св. Успение Богородично” в гр. Клисура, Карловска духовна околия. С владиката съслужиха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов, архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, храмовото духовенство, свещеници от епархията и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  На богослужението присъстваха областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на гр. Карлово г-н Емил Кабаиванов, кметът на гр. Клисура г-жа Генка Тодорова, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, представители на българската държавност, общественици и множество боголюбиви и родолюбиви жители на гр. Клисура, дошли да почетат паметта и се помолят за своите героични предшественици, загинали през паметната 1876 г.  Присъстващите държаха с благоговение и преклонение запалени свещи. Високопреосвещеният митрополит Николай прочете молитва за вечен и блажен покой за душите на загиналите за вярата и свободата на България. На „Вечная памят” всички наведоха с искрена почит главите си, а владиката прикади поставените на маса червено вино, коливо и пита.

  В края на последованието Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна към всички със слово, в което ги поздрави отечески с Празника на празниците – Възкресение Христово. Архиереят говори за вярата на българския народ, просветен с Божествената Истина преди повече от 1100 години, благодарение на която не изгуби верния път дори в тъмните векове на робството. Митрополит Николай се спря и на подвига на падналите герои.

  „Българската православна църква отправя молитви с благодарност към Бога, че Е промислил народа да ни живее, пребъдва и се развива в свобода, но и молитви за всички загинали за тази свобода. Българската църква изгражда в душата и сърцето на българския народ вече 142 години неръкотворен паметник. Той не е от бетон и камък. Този паметник е духовен и него никой и никога не може да разруши, защото той се гради от благодарната българска памет.

   Събрали сме днес да изпросим от Всеподателя Бога да всели душите на всички, паднали за вярата и свободата на Отечеството ни там, където няма никаква въздишка, никаква печал, никаква болка, а има живот безкрай и вечно блаженство. Но и да преклоним коленете на сърцата си пред подвига на всички герои на свободата, да се вдъхновим и насърчим от техния пример на любов.  За нея четем в Светата Библия: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йн. 15:13).  Тази любов на дело, със живота и кръвта си, засвидетелстваха и доказаха всички, отдали живота си за вярата и свободата на Отечеството ни. Прекланяме се пред техния подвиг.  Почитаме с любов и признателност тяхната свята памет.

  Вярата победи робството. Никой няма да каже днес, че йеродякон Игнатий – Васил Левски, е бил роб, защото е живял през време на робството. Не. Той е бил свободен, защото е бил православен християнин и православен духовник, вярващ в Бога. Такива си били и всички герои на нашето Освобождение - с жертвена любов  към Бога, към ближните и към Отечеството. 

  Нека, възлюбени братя и сестри, и ние се стремим да бъдем не само почитатели на героите на Освобождението, но и ревностни техни подражатели в живота си, в делата си, в отношението към народа и Отечеството ни. Нека в този миг отправим усърдна молитва към Бога Бог да пази Отечеството ни в свобода, в мир, да пребъде Майка България благословена от Бога и запазена от всяко злощастие и всяка беда. Да дари Бог на нашия благочествив православен народ благоденствие, мир, здраве, благопреуспяване в добрите начинания и душевно спасение. Бог да пази България! Бог да пази всички вас в здраве и благоденствие, а ние да пазим вярата си, да я осъществяваме на дело в живота си, да я предадем на бъдните поколения чиста, свята и спасителна, защото вярата ще победи и съвременното робство на бездуховността. Амин.”

 След края на богослужението духовниците и официалните гости посетиха  Историческия музей в Клисура, в който видяха копие на прочутите черешови топчета, с които преди 142 години въстаналите българи са защитавали града си от поробителите. Повече от 400 души загиват в боевете, а църквата, двете училища и над 800 къщи са били напълно изпепелени. Днес костите на загиналите във въстанието клисурци се съхраняват в параклиса костница "Св. Арх. Михаил", изграден в двора на опожарения през Априлското въстание храм „Св. Никола”.