На 5 май, в навечерието на празника на дивния  Божи угодник св. вмчк Георги Победоносец, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Празнична вечерня с петохлебие в храм „Св. Георги Победоносец” в Пловдив. С владиката съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия,  свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, свещеноиконом Тодор Цойков, предстоятел на храма, свещеници от града и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.  Молитвено участие взе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Велелепният храм се изпълни в навечерието на своя храмовия празник с боголюбиви миряни, дошли да отправят молитвен взор към Всеподателя Бога и попросят небесната закрила  на св. вмчк Георги Победонесец.  

  В края на богослужението Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете вдъхновено слово за неописуемите страдания на Христовите страстотерпци.  

   „Този празник навежда нашата мисъл към несметното число на мъчениците, на великомъчениците, на изповедниците на вярата Христова.  И логически изниква в съзнанието ни въпросът как е било възможно те да посрещат и да понасят геройски, даже с благодарност и песен на уста, най-ужасни, тежки, жестоки, мъчителни, непосилни от наша гледна точка страдания. С какво са се облекчавали техните страдания? Наистина страданията им са се облекчавали, това не са празни думи, не са голи слова, а самата действителност. Евсевий Кесарийски, бащата на църковната история, пише : „Ние бяхме по тези места и видяхме с очите си как мнозина претърпяха за вярата отсичане на главата или изгаряне на клада. Мечовете се притъпяваха и се пречупваха и самите убийци, изморени, сменяха се по ред един други. А мъчениците приемаха с радост, усмивка и добродушие окончателната смъртна присъда и до последното си издихание възнасяха Богу песни и благодарности.”

   И тъй, с какво са се облекчавали страданията на светите мъчениции великомъченици за вярата В Христа? 

   Първо – облекчавали и утешавали са се с мисълта за Разпнатия и страдащ за нашите грехове Спасител. Утешавали са се мисълта за Светия Животворящ Кръст Господен, с образа на Разпятието. Тази мисъл и този образ са били всякога живи в съзнанието им и те облекчавали, смекчавали и даже услаждали тежестта на техните страдания. Мъчениците и великомъчениците са постъпвали по препоръката на св. ап. Павел: „Нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий” (Евр. 12:2).

  Светите мъченици и великомъченици са гледали на своя подвиг и на своите страдания като на нещо малко, нещо незначително. Те са били уверени, че ги очаква вечно блаженство, че след временното земно страдание те ще минат в оня дивен свят, където, по думите на св. ап. и ев. Йоан Богослов,  те „няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги види слънце и никакъв пек”/Откр. 7:15/. Те са били убедени, като светия апостол Павел, че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”/Рим.8:18/,  те са били убедени, че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”/1Кор. 2:9/.

    Тази надежда за бъдещото въздаяние  е облекчавала и смекчавала горчивината на техните страдания.
Силата на пламенната любов в Христа също е смекчавала болките им. И в проявленията на обикновения живот ние виждаме колко силна е любовта. Представете си нежна, любеща майка, която в силен, палещ пек носи на ръце своя младенец, своето детенце, и върви по неравен, каменист път преуморена и обляна в пот. Попитайте я – идва ли ѝ наум мисълта да хвърли своя товар, своето дете?  Нали този неин товар е тежък и мъчителен? С увереност може да кажем, че всичко тук тя като че ли не усеща, не забелязва от любов към своята рожба. Тя не усеща товара на тежестта. Силният пек, неравният път, умората, потта - всичко това е потънало в нейната майчина любов.  Ако е така силна и действена любовта на човека към човека, то колко повече  е любовта на човека към Бога. Мъчениците и великомъчениците, изпълнени с любов към Христа, не само не са се бояли от страданията, но и с радост и песен са ги посрещали и понасяли. Силата на тази любов св. ап. Павел изобразява така: нищо не е в състояние да я победи и да отлъчи вярващия от Бога – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голотия, нито опастност, нито меч, нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Сили, нито Власти, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар /Рим. 8:35,38-39/. 

   Особена подкрепа в подвига на мъчениците за радостно посрещане на мъки и страдания е била Божията сила, която винаги им помагала в благодатното Божие присъствие,  благодатното Божествено утешение, свише изливано в сърцата им  – или тайнствено, или чрез видимо явяване на небесен Ангел и даже на Самия Иисус Христос. Св. ап. Павел казва: „Както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа”/2Кор. 1:5/. И това той пише от личен опит. Колко пъти, в решителни и тежки часове му се е явявал Сам Иисус Христос и му  казвал:   „Дерзай, Павле!”/Деян.23:11/, „Не бой се, но говори, не млъквай, защото Аз съм с тебе”/Деян.18:9-10/.

   Братя и сестри, чухте чрез какво са се облекчавали страданията на светите мъченици, великомъченици и изповедници на вярата. Нека и ние като тях винаги да помним образа на Разпнатия Господ и Спасител наш Иисус Христос. Нека да имаме в сърцето и душата си, в мислите и съзнанието си Светия Животворящ Кръст Господен,  да бъдем въодушевени от надеждата за бъдещето въздание. Именно с тия добродетели е бил вдъхновен е празнуваният дивен Божи угодник, чрез когото Бог се славно прослави – св. вмчк Георги Победоносец. Да разгаряме в сърцата си пламъка на обич към Господа Иисуса Христа и да вярваме, че в трудни моменти Сам Той ще ни подкрепи при подвига вслужба на истината, на правдата и на доброто.” 

 Негово Високопреосвещенство завърши словото си с думи за св. вмчк Георги Победонесец, презрял всичко земно – обществено положение, слава и благосъстояние заради спасителната Христова вяра. Митрополит Николай се помоли празнувания светец да бди винаги над Отечеството ни и го запази в мир, за да изживеем спокойно дните и годините на нашия живот.  Владиката поздрави отечески и благослови всички, дошли в благодатните обятия на Дома Господен, с благопожеланието да имат винаги закрилата на великия Христов воин –  св. вмчк Георги Победоносец.