Св. мчк Евсигний

(предпр. на Преображение Господне)

 Житие на Св. мчк Евсигний

   Св. Евсигний, родом от Антиохия, бил войник и служил при царете Диоклетиан, Максимиан, Константин Велики и синовете му. Той бил съветник на мъченик Василиск, който пострадал в 308 г. и описал смъртта му. Цели 60 години прекарал във войската. Службата оставил в царуването на Констанций. Тогава се върнал в Антиохия и доживял до времето на Юлиан Отстъпник.

   Когато Юлиан дошъл в Антиохия, случило се, че двама езичници в спор помежду си помолили Евсигний да ги спогоди. Старецът разгледал спора по справедливост, но признатия за неправ обвинил Евсигний пред царя, че е християнин. Царят повикал Евсигний при себе си и Евсигний го изобличил за отстъпничеството му от Христа. Той прославил християнството и цар Константина. Юлиан заповядал да го обезглавят.

Св. 7 отроци в Ефес

Св. прпмчца Евдокия

 Житие на Св. 7 отроци в Ефес

    Всички тези седем момци били деца на невежите граждани в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението против християните при император Деций

    Това било жестоко гонение. Навсякъде християните били преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от мъки и се покорявали. Но твърдите във вярата неустрашимо я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.

    Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Маскимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Тези момци напуснали града и се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг.

    Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двамата от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци.
    Между това Бог по неизповедимите Свои определения дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане за Негова слава и за свидетелство, че Неговите думи за възкресение са истинни.

    Чудното пробуждане на момците, заспали във време на Дециевото гонение, се извършило в царуването на Теодосий Млади. По това време се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите въпреки евангелските думи, че "мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят". Тази ерес внесла смут в Църквата, но точно тогава се проявило нагледно свидетелство за истинността на възвестеното от Христа възкресение на мъртвите.

     Стопанинът на нивата на планина Охлон, гдето се намирала затрупаната пещера, в която били починали седемте момци преди 200 години, напислил да направи ограда на овците си. За строеж на оградата слугите му взимали от ония камъни, с които била затрупана пещерата, без да подозират неяното съществуване. Изравяйки камъните, те случайно направили отвор към пещерата. В туй време момците оживели без да знаят, че те са се пробудили не от обикновен, а от смъртен сън.

     На разсъмване един от момците отишъл в града да купи храна. Старата монета, която дал на търговеца, послужила за повод да се разкрие необикновеното произшествие. Разговорът с момъка, който мислел, че още продължава гонението на Деций, окончателно обърнал на него общото внимание. За случката узнал и местният епископ. Той разпитал момъка и разбрал Божията тайна. А като чул за другите момци, останали в пещерата, пожелал да ги види. Епископът се отправил за там с управителя и множество народ. При входа на пещерата епископът разглеждал внимателно обстановката и намерил сред камъните медно запечатано сандъче. Като го разтворил в присъствието на всички, видял там две оловни плочки, поставени от Теодор и Руфим. Тия плочки разяснили на всички загадъчните думи на възкръсналия момък. Всички били поразени и прославяли Бога, дивен в Своите чудеса.

    Император Теодосий веднага бил уведомен за това събитие. "Заповядай да се изпратят честни мъже да видят чудото, което Господ извърши в твоето царуване! – пише на Теодосий Млади епископът и управителят, - понеже в наши дни се прояви образът на бъдещото възкресение от мъртвите."

    Но царят пристигнал сам в Ефес с множество вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна беседа с  него, момците в неговото присъствие заспали вечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано.

    Поразителността на това събитие бързо се разпространила по целия християнски свят. Неговата достоверност се потвърждавала от мнозина заслужаващи доверие писатели и свидетели.

 Пещерата на момците сълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е неизвестна след ХІІ в., в началото на който игумен Даниил ги видял в пещерата.

Преп. Исакий,

Фавст и Далмат

Житие на св. преподобни Исаакий, Далмат и Фавст

   Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат – Фавст се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (император 379-395) близо до Цариград. За преподобни Исакий е разказано вече в житието му на 30 май. След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима “Далматски”.

    В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на НесторийРечник, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото само по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.

   Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.

   Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.